Мъжът, който оцеля две атомни бомби
Цутому Ямагучи почива от рак на стомаха. Това, че умира от рак не е особено изненадващо като се има предвид, че в момента Ямагучи е единственият човек, официално признат от японското правителство за оцелял атомните бомбардировки и в Хирошима, и в Нагасаки. (Всъщност има 100 или повече други хора, може би дори 165, които оцеляват и в двете атаки; те просто никога досега не са били официално признати от правителство.) Още нещо изненадващо е, че Ямагучи избягва болестта доста дълго като умира чак на 4 януари 2010 г., на 93-годишна възраст.
Когато е на 29 години, на 6 август 1945 г., Ямагучи се връща у дома от тримесечно бизнес пътуване до Хирошима. По онова време той е инженер за Mitsubishi Heavy Industries, като по-конкретно работи като дизайнер на петролни танкери. На път за гарата, за да се върне у дома си в Нагасаки, забелязва, че е забравил билета си и се връща да си го вземе, докато колегите му Акира Иванага и Кунийоши Сато продължават.
Той си взима билета и се връща към гарата, когато в 8:15 ч. вижда бомбардировач над града и „два малки парашута“… след това прилив на ослепителна светлина, звук, вятър и топлина го събарят на земята. Господин Ямагучи имаше нещастието да бъде на около 3 км от ядрения взрив над Хирошима. В следствие на това той, разбира се, претърпява ужасни последствия – тъпанчетата в ушите му се пукат, временно ослепява, има изгаряния върху горната част на тялото.
Въпреки силния шок и болезнените контузии, Цутому успява да си проправи път към бомбено убежище, където се срещна с двамата си колеги, които също оцеляват след взрива. Той прекарва нощта там, а на сутринта заедно с тях се отправя обратно към Нагасаки с влак, както беше първоначалния им план. Когато пристига, той е лекуван, а превръзките му са сменени в местна болница и дори вече се чувства достатъчно добре, за да отиде на работа на 9 август, едва 3 дни по-късно…
Тук можете да прочетете за мъжете, които пуснаха бомбите над Хирошима и Нагасаки
Разбира се, Ямагучи трябваше да обясни изгарянията и раните си на своите колеги. Шефът му изпитва силно недоверие към твърденията, че с един единствен взрив може да унищожи толкова голяма част от Хирошима. „Вие сте инженер“, казва той на Цутому, “ сами го изчислете… как една бомба може да унищожи цял град?“ Шефът му обаче се изказва прекалено рано. По думите на Ямагучи, точно по време на този разговор сирените за въздушна атака се задействат и след това той отново вижда ослепителната бяла светлина. На този етап знаеше много добре процедурата за безопасност и веднага пада на пода. Ямагучи после казва: „Помислех, че ядрения облак ме последва от Хирошима.“
И двете бомби експлодираха близо до центъра на респективните си градове и също интересно е, че и двете бяха само на около 3 километра от Цутому. Въпреки че тази експлозия е малко по-мощна от тази в Хирошима (21 килотона, a в Хирошима – 16 килотона), благодарение на неравномерния терен на града и на факта, че много части от него бяха разделени от вода, което предотврати по-значителните щети от пожари, които се случиха в Хирошима, нямаше дори близо до инфраструктурните щети като в първия град. Самият Ямагучи не получава моментално наранявания от тази втора експлозия, но, разбира се, все пак е изложен на втора значителна доза йонизираща радиация, а медицинските консумативи за лечение на вече получените изгаряния не могат да се намерят и набавят.
Интересното е, че Ямагучи за малко да не присъства на втората атомна бомба. Нагасаки не е първоначалната мишена за пускане на бомбата, а градът Кокура. Благодарение на облачното време в Кокура, когато бомбардировачите прелитат над града, те трябва да се отклонят към втората цел, Нагасаки, тъй като по заповед на пилотите е забранено да пускат бомбата, ако не могат да видят точно върху какво я пускат. Когато бомбардировачът пристига в Нагасаки, пилотът също заварва облачно време, но тъй като има много малко гориво, не му е възможно да се пренасочи към друга цел и затова все пак пуска бомбата, въпреки нарежданията. Точно преди да я пуснат, те имаха за малко възможност да видят земята под тях, за да потвърдят местоположението си, и тогава чак я хвърлят. Ако имаха повече гориво или нямаше облаци над Кокура, Ямагучи и не незначителна част от японското население щяха да бъдат с драстично променени животи – някои за доброто, други за лошото.
Изненадващо, за разлика от толкова много други хора, които изпитаха дори само единия от взривовете, Ямагучи живее дълъг и продуктивен живот като единственият му значителен и постоянен проблем със здравето в резултат на бомбите е загубата на слуха в лявото му ухо. Също така изгарянията му отнемат известно време да заздравеят, перманентно губи всичката си коса и преживя значителна психологическа травма, както може и да се очаква. Той и съпругата му Хисако обаче ще си направят две деца, които ще се окажат напълно здрави, което поне по онова време, не толкова много днес, се смята направо за чудо, като се има предвид, че и двамата родители са били изложени на толкова високи нива на йонизиращо лъчение.
Съпругата на Ямагучи доживява до 88 г., когато също умира от рак – на бъбреците и черния дроб. Самият Ямагучи доживява до завидната възраст от 93 години и през по-голямата част от живота си рядко споменава факта, че е присъствал и при двете атомни бомби. Първоначално той просто се регистрира като оцелял от Нагасаки. Според една от дъщерите му, причината да не се регистрира и като оцелял от Хирошима са били крешкото му здраве през по-голямата част от живота му, заради което чувстваше, че ще бъде неуважително към многото хиляди друго хора, които нямаха толкова късмет откъм здраве.
Веднъж през 80-те си години той промени позицията си и нарушава мълчанието си по въпроса с бомбите като официално подава молба да го признаят като оцелял и от двата взрива, която бе и уважена от японското правителство през 2009 г., малко преди смъртта му. След това той посвещава остатъка от живота си на кампания за разоръжаване държавите от ядрените им оръжия. Той дори написва книга, в която разказва за своите преживявания и която съдържа и много стихотворения, които е написал за събитието.
Въпреки всичко, Ямагучи смяташе себе си за късметлия. Както той каза малко преди смъртта си, „Можех да умра в който и да е от двата дни. Всичко след тях е бонус.“
