Не се случва често мафиот и агент на ФБР да работят заедно. Още по-рядко това сътрудничество води до истинско взаимно уважение. Но с Кен Ето, известен в Чикагската банда като „Токио Джо“, и специалния агент на ФБР Илейн Корбит Смит се случва точно това.
Смит получава случая на Ето през 1980 г., когато е ново лице в службата. По това време Ето вече повече от две десетилетия ръководи хазартна мрежа на мафията, но досието му не е пипано от години. Въпреки това, когато през 1983 г. е извършено опит за покушение срещу него, той решава, че е готов да говори. Уговорката е, че ще говори само със Смит.
За агента, като една от малкото млади жени в бюрото по това време, случаят „Ето“ е точно това, от което се нуждае, за да се докаже. За гангстера сътрудничеството с ФБР е начин да се освободи от миналото си и да започне нов живот.
Така в продължение на 17 години информацията на Ето помага да бъдат задържани общо 15 мафиоти и сътрудници на Чикагската банда, включително корумпирани полицейски служители.
Най-изненадващото обаче е, че Кен развива истинско приятелство с Илейн Смит.
Ето историята.
Престъпния живот на Токио Джо
Кен Ето започва дългия си престъпен живот още в ранна възраст. Той отпада от училище около 8 клас и бяга от дома си, далеч от своите властни, религиозни родители. Напуска Лос Анджелис и заминава за Портланд, където прекарва тийнейджърските си години на различни работи и крадейки, за да оцелее.
През 1942 г., скоро след влизането на Съединените щати във Втората световна война, 22-годишният Ето е изпратен в лагер за интерниране на японци. Там той има първия си истински сблъсък със закона, когато е арестуван за нарушаване на полицейския час. Пак там усвоява и хазартните умения, които скоро му спечелват мястото на един от най-добрите сътрудници на „Чикагската банда“.
След войната Ето се премества в Чикаго, където среща бъдещата си съпруга Тереза. Самата тя била комарджийка и има връзки с мафиоти в града. Кен се запознава с членовете на Бандата първо чрез Тереза, но запознанството му с мафията не е обещаващо: Той взема заем от тях и не успява да го върне навреме…
По този повод е пребит, но според доклада на ФБР „проявява такъв стоицизъм, че впечатлява хулиганите и в крайна сметка е нает от тях“.
През следващите 30 години Кен Ето се превръща в ключов сътрудник на Чикагската банда. Той ръководи много от хазартните рекети на организацията, включително лотарията, известна като болита, която ФБР описва като „игра с числа, която се играе сред латиноамериканците в Чикаго. Твърди се, че тази операция носи печалба от 50 000 долара на ден“.
Макар че по това време Ето със сигурност привлича вниманието на ФБР и е разпитван за няколко престъпления, едва през 1980 г. агентите разполагат с достатъчно информация, за да го арестуват. Няколко месеца по-късно Илейн Смит се среща с него, за да го убеди да сътрудничи на агенцията, но той отказва. Според статия от 2023 г. в списание „Чикаго“ Ето споделя: „Разбирам, агент Смит, че имате работа за вършене и опитите да ме убедите да бъда доносник са част от нея. Но аз не съм такъв.“
И така, Кен Ето е осъден през януари 1983 г., а изслушването за присъдата му е насрочено за 25 февруари.
Той не успява да се яви на съдебната дата.
Опит за убийство
Федерални агенти ескортират Кен Ето от болницата след опита за убийство. Снимка: Илейн Смит
На 10 февруари 1983 г. Илейн Смит получава обаждане от шефа си посред нощ. Кен Ето току-що е бил прострелян три пъти в главата.
По-рано същия ден той е поканен на вечеря с главатаря на бандата Винсънт Солано. Ето е имал чувството, че ще бъде убит – и затова си къпе, облича си най-хубавия костюм и казва на съпругата си къде е застрахователната му полица, преди да тръгне към срещата с колегите си Джони Гатузо и Джей Камписе.
Гатузо и Камписе го отвеждат до паркинг в северозападната част на Чикаго, след което го застрелват в главата и бягат от местопрестъплението. Токио Джо обаче не е мъртъв – но не иска и нападателите му да разберат това.
Покрит с кръв, която шутри от главата му, той започва да се тресе и да се гърчи в конвулсии, от което изглежда, че умира. След като Гатузо или Кампизе изчезват обаче, отваря вратата на колата и излиза навън в студа. Когато успява да се довлече до близката аптека, иска линейка, с която идва и полицейска кола.
Вече в болницата, 64-годишният мъж с шест дупки в главата, внезапно осъзнава, че хората, на които се е доверявал и с които е работил в продължение на десетилетия, току-що са се опитали да го убият – но не са успели. Солано изглежда е смятал, че Ето ще се обърне срещу мафията преди изслушването на присъдата му, затова е решил да го ликвидира.
Но, иронично, именно това решение в крайна сметка ще обърне Токио Джо срещу мафията.
Ирония
Снимка: Илейн Смит/ФБР
„Те имаха своя шанс, а сега вече съм от другата страна“, казва Кен Ето на Смит, след като се възстановява от нараняванията си. „Сега съм собственост на ФБР.“
По някакво чудо раните му са предимно повърхностни. В болницата, все още с разсъдъка си, той се съгласява да говори само ако това означава, че срещу него няма да бъдат повдигнати обвинения. Джереми Марголис, помощник-прокурор за Северния окръг на Илинойс, е повикан, за да даде на Ето това уверение – както и последния тласък смелост, от който се нуждае, за да проговори.
„Вече няма гаранция“, казва му Марголис. „Не си ти този, който я нарушава. Те я прекъснаха. Разбиха я, като се опитаха да те убият – защото не разбраха, че щеше да си отидеш до последния си ден, без да издадеш и дума за тях. Ти знаеш това, аз го знам. Те не ти вярваха. Знаеш ли защо? Защото си японец.“
Ето се съгласява да стане информатор и благодарение на предоставената от него информация ФБР успява да състави списък на десетки активни членове и сътрудници на Чикагската банда, включително имената и ролите им в организацията. Ето дори свидетелства срещу някои от тях, като в резултат на всичко това 15 души попадат зад решетките.
Винсент Солано, капитанът на Чикагската банда, за когото се твърди, че е поръчал убийството на Кен Ето през 1983 г. Снимка: ФБР
Властите спазват обещанието си и оттеглят всички обвинения срещу Кен Ето и той прекарва остатъка от живота си в Програмата за защита на свидетелите под името Джо Танака. Умира на 28 януари 2004 г. на 84-годишна възраст.
Преди смъртта му Илейн Смит го посещава в Хавай, където живее от няколко години. Там Ето ѝ казва: „Винаги ще ти бъда благодарен, Илейн, за всичко, което направи за мен. През всичките тези години ти беше моя приятелка и един от малкото хора, на които някога съм се доверявал.“