Фредерик Тръмп – дядото на Доналд и основоположникът на семейната империя
Роден през 1869 г. в малко селце, разположено в тогавашното Кралство Бавария, Калщат, дядото на Доналд Тръмп, Фредерик, койтио тоава се е наричал с по-немско звучащото Фридрих, е имал доста скромно детство. Едно от 6 деца, той е син на не особено успешни лозари в региона. Нещата се влошават за семейството през 1877 г., когато бащата на Фред, Йоханес, почива на 48-годишна възраст, оставяйки съпруга, 6 деца и немалко дългове.
За да се справят, се налага 5 от шестте деца да работят на полето, но майка му Катарина решава, че Фредерик не е във форма за физически труд, тъй като е болнаво дете. Вместо това тя взема решение да му даде да прави нещо малко по-малко трудоемко и го изпраща да чиракува като бръснар през 1883 г. Младият Тръмп тогава е само на 14.
Според всички сведения Фридрих е ученолюбив към занаята и работи почти всеки ден в продължение на 2 години, за да усъвършенства уменията си. След като завършва обучението и се завръща в малкото си село, Фридрих установява, че в Калщат просто няма достатъчно хора, за да се издържа като бръснар и фризьор. В този момент той решава, че както много имигранти преди и след него, ще търси работа и късмета си в страната на неограничените възможности – Съединените щати.
Точните условия, при които Фридрих напуска родината си, не са ясни, като самият Фридрих по-късно твърди, че майка му го подтиква да емигрира и че той е прави това, за да й угоди. Други обаче твърдят, че момчето по същество бяга от страната, излизайки през нощта, оставяйки след себе си само бележка, в която обяснява заминаването на семейството си. Това последно твърдение се подкрепя от факта, че правителството не е получило официално уведомление от Фридрих през 1885 г., в което декларира намеренията си, преди да напусне – нещо, което той е длъжен да направи. Въпреки това изглежда, че сестра му, която вече е пътувала през океана, знае, че той идва.
Каквито и да са мотивите му, 16-годишният Фридрих, заедно със стотици други имигранти, пристига в Ню Йорк на борда на германския лайнер Ейдер, с надеждата да намерят по-добър живот за себе си. Само с един куфар вещи, Фридрих е разпитан от имиграционните власти, където освен всичко друго е записано, че той няма обявена професия.
Въпреки че разполага с малко, Фредерик има едно предимство пред останалите имигранти – сестра му Катрин, която също се мести в Америка няколко години по-рано и се бе установила и омъжила за чиновник на име… Фридрих. Сестрата на Фредерик го настанява в скромния си апартамент, разположен в днешния Китайски квартал, който по това време е район, изпълнен с бизнеси, управлявани и притежавани от германски имигранти. Скоро Фредерик си намира работа като бръснар, а някои твърдят, че работата му е била осигурена в рамките на 24 часа след като стъпва на американска земя.
Независимо дали това е вярно или не, Фредерик остава в Ню Йорк 6 години, натрупвайки малко удобни пари, към няколкостотин долара (еквивалентно на около 10 000 долара днес). Макар и нищо особено, сумата е достатъчна, че през 1891 г. Фредерик успява да се премести в Сиатъл, където инвестира парите си в нещото, което в крайна сметка ще бъде в основата на по-късния семеен бизнес с недвижими имоти.
Фредерик през 1887 г.
Фредерик първоначално се насочва към район на Сиатъл, известен като Лава Бедс, който беше в центъра на квартала на червените фенери. Там той наема ресторант, наречен Пуделът. Пуделът предлага на уморени пътници храна, алкохол и компанията на жена – разбира се, на подходящата цена. Подобно на много ресторанти и салони от онова време, заведението на Фредерик рекламира, че има „самостоятелни стаи за дами“, което е стандартен завоалиран начин да рекламираме, че нашият бизнес предлага услугите на проститутки. Това довежда до идея, че богатството на семейство Тръмп е направено главно чрез продажба на алкохол и секс на масите. Това обаче не е точно така.
Във всеки случай, от тук Фредерик реинвестира печалбите от малкия си салон / публичен дом в други начинания около Сиатъл, особено в близкия минен град Монте Кристо. Не особен фен на копането, Фредерик всъщност инвестира в недвижими имоти в района и бавно увеличава капитала си така. Най-важното е, че докато работи в Монте Кристо, Фредерик решава да финансира двойка миньори, които работят в Юкон, само месеци преди златната треска в Клондайк от 1896 г. Това ще стане едно от първите от много странни късметлийски бизнес решения, взети от Фредерик в живота му.
По време на златната треска на Клондайк, Фредерик решава да не се ходи лично към региона в началото и вместо това продава по-голямата част от имуществото си в Монте Кристо и се връща обратно в Сиатъл. Това отново е чудотворно за него, тъй като скоро се оказва, че златотърсачите са надценили значително стойността на находищата в района, което е довело до срив на икономиката на града малко след като Фред е напуска. Не стига това ами година след като Фредерик продава и последния си имот в региона, той е опустошен както от наводнения, така и от лавини, разрушавайки поминъка на мнозина, които все още имат инвестиции в града.
До 1898 г. миньорите, финансирани от Фредерик, правят няколко открития на стойност хиляди (съвремени) долари, ако не и десетки хиляди, убеждавайки го да продаде останалата част от имуществото си и да го реинвестира в района Юкон. Както и преди, Фредерик не инвестираше парите си в мините, а вместо това трупа богатството си като предлага храна, напитки и женска компания на самотните миньори.
Елизабет Крайст и Фредерик Тръмп
Той се върща в родния си Калщат на посещение и докато е там, среща бивша съседка, която е само на 5 години, когато я вижда за последен път, когато е на 16. Въпреки това, Елизабет Крайст вече е пораснала – на 21 години е – и Фредерик остава абсолютно смаян с нея. Въпреки силните възражения на майката на Фред поради по-ниско социално положение на семейство Крайст, Фредерик този път игнорира желанията на майка си и в крайна сметка предлага на Елизабет. Тя приема и двойката се жени, след което двойката се мести в Ню Йорк.
Там Тръмп инвестира парите си в хотел, който не само управлява, но и в който работи като бръснар. Въпреки това, почти веднага след раждането на първото им дете, през април 1904 г., съпругата му изпитва изключително носталгия и двойката решава да се върне обратно в Калщат няколко месеца по-късно – по това време, очевидно възнамерявайки да остане там завинаги.
И така, защо се връщат в Съединените щати?
Е, скоро след завръщането си в Германия и депозирането на еквивалента на половин милион долара в днешните пари по сметка там, целият му капитал по това време, властите отнемат гражданството на Фредерик. Видите ли, не само, че Фредерик не е успял да се запише, когато напуска, но той напуска малко преди да трябва да се яви на задължителна военна служба. В следствие германското правителство решава, че той умишлено е напуснал страната, за да я избегне. Ако това е вярно, винаги е възможно, като се има предвид, че той е бил болнаво дете и майка му го е смятала за негоден за физическа активност, че наистина го е насърчила да се премести в Америка именно за да избегне военната служба.
Какъвто и да е случаят, доказателствата изглежда показват, че когато той напуска Германия, не си е направил труда да се запише, че напуска или да се притеснява по въпроса за военната служба, тъй като всъщност никога не е възнамерявал да се върне за постоянно в Германия, така че не го е мислил.
В крайна сметка Фредерик моли правителството да отмени решението си относно статута му на гражданин, включително в бележката си до принц-регент Луитполд, в която го нарича „много обичаният, благороден, мъдър и праведен суверен и възвишен владетел“. За щастие на Фред, като се имат предвид събития в Германия, които са точно зад ъгъла, това малко подмазняване на княза не сработва. Останалото е история. История, която се пише и до днес.
