Трагичната смърт на Енрике Камарена в битката срещу мексиканските картели
Когато Енрике Камарена, познат още като Кики, е разкрит от гуадалархалския картел през 1985 г, колегите му вече знаят каква ще бъде съдбата му. Разкрит е през далечната 1985 г. и това не е от особено значение, картелите винаги знаят как да наказват предателите. Енрике е отвлечен и измъчван в продължение на 3 дни, преди тялото му да откаже напълно. Властите го почитат, създавайки специална кампания на червената лента, с която да запомнят делото му, но това не е от особено значение.
Енрике е записан как е измъчван, като служител на отдела за борба с наркотици, той успява да издържи геройски поне първите два дена, а след това има сили само да помоли своите мъчители да превържат ребрата му. Това е единствената реч в цялата серия от мъчения, но е напълно достатъчна за слушателите да разпознаят своя колега. Има само един проблем, никой не може да е категоричен кой го убива и кой го предава.
Версиите са, че това са картелите, възможно е да са корумпирани мексикански власти или дори самото ЦРУ. Камарена заминава в Мексико през 1981 г. и идва с препоръките на подземния свят като един от най-добрите мафиоти от Калифорния. Успява да премине много бариери и да спечели доверието на хората, които преследва. Създава една от най-добрите мрежи с информатори и през следващите 4 години е дал повече данни за мексиканските картели, отколкото всеки друг. Истината е, че дори е представен в сериала на Netflix – Narcos: Mexico.
Кики не е глупав и е знаел опасността, която го дебне, не е отивал на почивка, а по-скоро е подписал еднопосочен билет за ада, от който няма връщане. Единствената му мотивация е, че може да спре лесното разпространение на отровата и бързо да обърка схемите на господарите по върха. Някога е казвал на родната си майка, че е достатъчно един човек да направи разликата и той е готов по всяко едно време да се изправи срещу тази несправедливост. Енрике се ражда в голямо мексиканско семейство на 26 юли 1947 г.
Той е мексиканец по рождение, но семейството му се мести в Калифорния, когато е на 9 години. Жени се за ученическата си любов Женева и след това постъпва в морската пехота на САЩ. След като се пенсионира, работи като пожарникар. През 1972 г. завършва Имперския колеж с научна степен по криминалистика и започва да работи като полицай.
Благодарение на миналото му в Мексико и високите препоръки, веднага е изпратен да работи в специалния отряд за борба с наркотиците, създаден само една година по-рано от Никсън. Кики не е сам, неговата сестра Мирна също се включва в агенцията и реално има около година повече стаж от него. Тя работи като секретарка в Истанбул и когато брат ѝ изчезва, тя е сред първите, които разбират.
Енрике играе своята най-опасна игра в живота си, той е баща на 3 деца, брат му Едуардо е убит във Виетнам, а когато майка му разбира за апетитите, първата ѝ работа е да го накара да се откаже. Дългите спорове за включване във въпросната агенция, при това под прикритие, водят до малко по-високо напрежение в семейството – майката не иска да губи още един син, докато Кики иска да направи нещо добро.
Кики Камарена
По същото време и Никсън обявява война на наркотиците. Макар и повечето да очакват преследването на картели, някои историци и до днес посочват, че основната борба с наркотиците е била водена най-сериозно срещу хипита и хора, които не харесват войната във Виетнам. Странно е, че таргет на американския президент са именно пушачите на марихуана – хипитата и афро-американците – продавачите на хероин. Войната с наркотиците изглежда като някаква фантастика, но създава доста проблеми и на хората на границата.
Нуждата от повече наркотици се повишава в геометрична прогресия, следователно има достатъчно картели, които могат да направят милиарди и да доставят своята стока. Картелите разполагат с частна армия, къпят се в лукс и създават своя собствена държава и остават недосегаеми и точно в тази картина ще се появи Кики Камарена.
Неговата мисия е ясна, трябва да улови Феликс Галардо – господарят на кокаина, както в Мексико, така и в САЩ. Не е изненада, че същият се определя като мексиканския Пабло Ескобар, но с тази разлика, че Феликс прилича повече на бизнесмен и по-малко на човек, който се опитва да привлича ненужно внимание. Разликата между двата картела е, че първият се фокусира повече върху дистрибуция, докато Ескобар се занимава с производството.
Отделът има само една задача – разрушаването на мрежата за дистрибуции. Опасността е на най-високо ниво и точно по тази причина самият Кики не казва нищо на семействотоси и не споделя нищо за истинската му работа – семейството му знае, че работи във въпросния отдел, но само толкова. Въпреки прикритието и завесата над работата му, съпругата му Мика знае, че нещо не е наред.
През 2010 г. вдовицата ще сподели, че е знаела колко висок е рискът, все пак Кики извършвал действия, които никой друг не е можел да извърши, а и той е един от първите агенти под прикритие. В хода на четири години, картелът е изследван и всички негови движения са разкрити. След известно време, Кики си взима отпуска и използва разузнавателен самолет, за да открие ранчото за близо 8 милиарда долара, позиционирано точно до фабриката с марихуана. Посочвайки тези кординати, 400 мексикански полицая влизат и го унищожават.
Нападението превръща Кики в един истински герой, но победата е пирова. Поставената мишена на гърба му е апетитна хапка за всеки един главорез в Мексико, а наградата за главата му става много висока. Има още един проблем, никой не може да разбере и кой е предал агента.
На 7 февруари 1985 г. група въоръжени мъже отвличат Кики Камарена посред бял ден, докато напуска консулството на САЩ, за да се срещне със своята сърпуга за обяд. Тъй като няма нито оръжие, нито някаква защита, той не се съпротивлява и се вози спокойно в буса, в който го товарят. Това е и последният ден, в който някой е успял да го зърне.
За мнозина, това е някаква форма на разплата за унищожаването на лабораторията а картела. Лидери като Феликс Галардо и Рафаел Куинтеро са пострадали най-много и точно сега, те са готови да проливат кръв, при това с най-зловещи методи за мъчение.
Феликс Галардо
Куинтеро ще бъде заловен и ще получи 40-годишна присъда, но използва слабостите на системата и лежи само 28 години. До днес продължава да се издирва от САЩ, но следата е твърде студена, за да може да бъде заловен. Галардо е на 74 години и продължава да лежи в затвора, в някои от дневниците си е разказвал, че няма никаква вина за убийството на агента, но малцина му вярват.
По това време е ясно, че който и да убие агент на отдела, практически получава черен печат и никой не иска да работи с него. Преследването е жестоко, а най-лошото е, че когато отделът го погне, след това унищожава и останалите приятели. Галардо ще отрича до последно, че е имал нещо общо и не е искал да се разправя, предпочитал е да забрави за щетите и просто да прогони Кики, но някъде там, ситуацията излиза извън контрол.
Един месец след отвличането, тялото на специален агент Кики Камарена е открито на около 110 километра от Гуадалахара. До неговото тяло е открито и това на капитан Алфредо Завала Авелар – той е бил пилотът, който позволява на Камарена да направи фотографиите на имението. Мъжете са били завързани, пребивани и пълни с куршуми.
Черепът на Кики, челюстта му, носът, скулите и носоглътката са били премазани, ребрата му са счупени и има дупка на черепа, която е направена с перфоратор. В тялото на агента са открити най-различни наркотици, като експертите допускат, че са били инжектирани, за да може агентът да остане в съзнание, докато е измъчван.
Изпратеното послание няма достатъчно добра реакция от страна на отдела. След като войната е обявена, американският отдел провежда една от най-мащабните си операции и до днес. Операция Лейенда е събрала някои от най-добрите агенти и специални части, които да започнат да преследват всеки един картел на територията на Мексико.
Скоростта, с която американските части удря, е толкова зашеметяваща, че изисква тотална промяна на целия нарко бизнес в двете страни. Командосите трябва официално да задържат по-големите картели, но никой нямало да им търси отговорност, ако „пострадат“ по време на акцията. Яростта на този отдел е толкова голяма, че в един момент дори цивилни ще бъдат възмутени от действията на властта.
В цялата история има и още едно име, което е от особено значение – агент Хектор Береле. Двамата с Кики никога не са се срещали, но се твърди, че са разменяли информация. Береле открива от свидетели и информатори на ЦРУ, че предателството идва именно от разузнавателната агенция. През април 1994 г. Хектор е освободен от случая и пенсиониран. Това не му пречи през 2013 г. да се появи в новинарската емисия на FOX, придружаван от втори агент на отдела и офицер от ЦРУ, който да потвърди своите съмнения – ЦРУ са предателите. Тримата твърдят, че ЦРУ са замесени в доставката на наркотици от Южна Америка и Мексико и те са помагали най-много за заливането на пазара.
По мнението на задържания картел, в стаята е имало агенти на ЦРУ, които са извършвали разпита и са записвали Кики. Никой не може да потвърди със сигурност и какво точно се е случило с агента, както и да се установи виновникът, но геройството не остава незабелязано. През 1988 г. е поставен на корицата на списание Time. Награден е посмъртно с медал от отдела, а семейството му влиза в програмата за защита на свидетелите, която остава активна за няколко години, преди да стане ясно, че не е в опасност.
До днес властите организират най-различни спортни събития на името на Кики, кръстени са училище и библиотека, както и улица в родния му град. На негово име е кръстен и денят без наркотици. Сградите на отдела в Сан Диего, Ел Пасо и разузнавателния център в Тексас, са кръстени на негово име. Името му е поставено и в мемориала във Вашингтон.
Съпругата на Кики е директор на образователен център в САЩ и се стреми да осигурява стипендии на талантливи деца, опитвайки се да спре окончателно достъпа до наркотици на малолетни. Не се знае много за семейството на агента, но се твърди, че един от тримата синове следва неговите стъпки и смята да бъде съдия. През 2014 г. дори дава официална клетва в Сан Диего.
Преди това е прекарал около 15 години като един от главните обвинители в Сан Диего. Енрике Камарена Младши е бил на 11 години, когато медиите разкриват най-ужасното престъпление. Енрике разказва, че мисли за баща си всеки ден, опитвайки се да бъде още по-добър за обществото, в което живее. Що се отнася до майката Дора, тя продължава да е на мнение, че колкото повече се говори за сина ѝ, толкова по-голям е шансът да не избледнее във времето и да се превърне в символ за по-добър свят. Тя, както и вдовицата на Кики, са на мнение, че когато един човек спре да се бори, то най-вероятно ще изгуби всичко.
И докато мнозина го виждат като мъченик и човек, който е изгубил живота си в името на една паднала цел, статистиката показва, че неговите действия са дали огромни резултати и следващото поколение е усетило сериозни плюсове.
