Сомнамбулите, които убиха хора и им се размина

Всеки, който някога се е опитвал да контактува със сомнамбул, знае, че той може да изглежда буден, но въпреки това да се държи странно. Поведението му може да варира от упоритo в най-добрите случаи до направо безразсъдно и ненормално в най-лошите, като не е трудно да си представим тези хора да се движат в синхрон, например, с кошмар, които сънуват, в които кой знае какво трябва да направят, и така неволно да прибегнат до насилие, а в някои случаи и до смърт.

Всъщност липсата на намерение в действията на сомнамбула е използвана успешно като защита в няколко шокиращи съдебни процеса на убийство през годините. Сега ще ви разкажем са тях.

Но първо – какво по-конкретно е сомнамбулството?

Наричано още ноктамбулизъм или ходене насън, това разстройство възниква по време на дълбок сън като страдащите могат да изпълняват дори сложни задачи, докато все още спят – известни са случаи, при които хората напускат домовете си и дори шофират. Най-честите симптоми са:

• Липса на спомени от случилото се и обърканост или дезориентация при събуждане
• Празен поглед
• Говорене насън
• Крясъци
• Странно и нелогично поведение
• Изблик на насилие, когато някой се опита да ги събуди

Като се имат предвид тези симптоми, при правилните обстоятелства не е трудно да си представим как ходещите насън могат да объркат свой приятел или член на семейството си за свой враг или някаква друга заплаха.

Корицата на „National Police Gazette“ с илюстрация на убийството на Мери, 1846

Алберт Тирел

Едно от най-ранните известни убийства от сомнамбул е извършено от Алберт Тирел през октомври 1845 г. в Бостън, Масачузетс. Неговата любовница Мери Ан Бикфорд е намерена мъртва в къщата, където е отседнала. Гърлото й е прерязано (15 сантиметра по дължина и 8 сантиметра дълбочина), едното й ухо е откъснато, а една от обеците и липсва, кожата й е овъглена, а косата й – опърлена. Убиецът беше подпалил леглото й.

Тиръл е богат и женен мъж, който се беше захванал да се забавлява с Мери години по-рано (въпреки че и двамата са били, към момента на нейната смърт, едва в началото на 20-те си години), а връзката им е описвана от тези, които знаят за нея, като бурна.

В нощта, когато е била убита, Мери се е видяла с Тирел, но когато трупът й е открит, него го няма. Свидетели казват, че същата вечер той много набързо напуска Мери и търси свои роднини, за да му съдействат да напусне Бостън. Зет му свидетелства, че Тиръл е казал, че опитва да се скрие от по-ранно обвинение в изневяра, и изглежда изненадан, като чува за убийството на Мери.

По време на процеса адвокатът на Тиръл използва няколко примера от историята, за да илюстрира колко способни, но все пак неосъзнати, могат да бъдат сомнамбулите. Той представи и показания от семейството на Тирел за степента на сомнамбулизма му още от невръстна възраст.

След два часа обсъждане съдебните заседатели решават да оневинят младия мъж.

Кенет Паркс

На 24 май 1987 г., късно вечерта Кенет Паркс, който малко по-рано заспива в хола си, рязко се изправя, облича палтото си, грабва ключовете на колата си и напусна своя дом в Торонто, Канада. На излизане той остави отворена както входната врата, така и вратата към гаража.

Той изминава около 22 километра до дома на своите тъстове, Барбара и Доналд Уудс. Заедно те са планирали на следващия ден да се видят на забавно семейно събиране и всички техни близки са на мнението, че преди вечерта на убийството той е имал добри отношения с Барбара и Доналд и няма мотиви да ги нарани.

След като влиза в дома им, Уудс се опита да сдържи Паркс. Той обаче успява да го надвие и се опитва да го удуши (но не и до смърт) и многократно намушква Барбара като в крайна сметка я убива.

Докато върши престъплението, той къса всяко сухожилие на всеки от 10-те си пръста. Когато напусна дома им, Паркс е видян от дъщерите на семейство Уудс, които го чуват да грухти като животно. По-късно същата вечер (или рано сутринта) той отива в полицията и им каза: „Мисля, че съм убил някого“.

В съдебния процес защитата представи добре документирана история на сомнамбулизъм, който се предава в семейството му, както и други факти по делото, за да пледира невинност, защото Кенет е действал без намерение да убие.

Той е оправдан и това решение по-късно е потвърдено при обжалване.

Джул Лоу

На или някъде около 30 октомври 2003 г. в Манчестър, Англия, Джул Лоу, на 32 години, пребива до смърт 83-годишния си баща, Едуард Лоу. Двамата мъже живеели заедно и се твърди, че са били в близки отношения. Вечерта на побоя двамата се напиват сериозно след като се връщат от погребението на мащехата на Джул.

Лоу казва, че заспива и няма спомен за нищо, докато не открива баща си мъртъв на алеята пред дома им на следващата сутрин. Разследването разкрива, че нападението се разпростира на три етажа в сградата, където живеят, и че Едуард е имал 90 различни наранявания.

Съдебните заседатели обявяват Джул за невинен по невменяемост и той отива да се лекува болница.

…

Тези трима мъже, за които ви разказахме сега, са изключение, тъй като повечето хора, които се опитват да използват сомнамбулизма като защита в съда, не успяват. Едно по-зебележително убийство, при което фактите сочат към ходене насън поне толкова убедително, колкото и в някое от гореизброените случаи, става в Калифорния през 2001 г.

След цяла нощ пиене, кокаин и забавления в хотелска стая на остров Каталина, Стивън Ото Рейц, на 25 години, се събужда и заварва своята приятелка Ева Мари Уайнфуртнър мъртва от няколко прободни рани в шията. Когато съобщава за смъртта в полицията, той отбелязва, че макар да няма спомен да я е атакувал (той сънува, че се бори с нападател), разрезите от ножа в гърлото на Ева са много подобни на тези, които той прави в работата си (той е рибар и лови акули).

По време на процеса се разбира, че Рейц, който страда от биполярно разстройство, е забравил лекарствата си, но взима някакво хапче против тревожност, което му е дала Ева. Също така, се е случвало и преди да ходи насън и по-късно при изследване на съня му в поликлиника става ясно не само, че страда от сумнамбулизъм, но и от кошмари. Въпреки това той е признат за виновен и осъден на 26 години затвор.