Как Щази продължава да трупа популярност, макар и вече да не съществува
Жестоката и мрачна система на немската Държавна сигурност в Източна Германия. Същата, поне по официални данни, спират да съществуват през 1989 г. и въпреки това се забелязват все още като налични. Британската преса не спира да посочва, че макар агентурата да не е официална, тя никога не е спирала да работи. Прословутото немско Щази е известно с проникването в публичния сектор, следенето на най-различни личности и дълбокото познаване на всеки един от техните жители.
За мнозина, това продължава да е историята на капитан Веслер, който прекарваше много седмици на покрива на жилищна сграда, слушайки живота на творец в същата сграда. Ако никога не сте гледали филмa „The Lives of Others“ и да разберете как точно работи организация. Някои историци побързаха да опишат ковид мерките във Великобритания и да припомнят, че реално точно така изглежда и дейността на самото Щази в ограничаване на начина на живот. На 15 април вестниците там посочват, че новото ковид Щази ще започне да следи хората, които напускат дома си и правят нерегламентирани излизания. Обикновено откриваме, че медиите във Великобритания обичат да изпадат в същите крайности, които използват и руснаците. Първите разглеждат Щази, а вторите продължават да търсят нацисти.
На 3 октомври 1990 г. Германия най-накрая се обединява и от дълбините на немското Щази излиза Владимир Путин, който по-късно ще се превърне в един от „обичаните“ руснаци. През 1992 г. медиите ще обръщат много внимание на отварянето на досиетата, а броят на агентите впечатлява. Щази може да се похвали с информатори, с най-различни доносници и още много други. Статистиката показва, че в Източна Германия всеки 6-ти човек е бил информатор на тайната полиция. Щази се превръща в синонима на Източна Германия.
През 1999 г. се правят документални филми, разкрива се още повече информация и се описва системата, която работи в Източна Германия за преследването на различни вредители на немската територия. Още през 70-те години на миналия век става ясно, че студентите са принудени да информират властите относно действията на колеги. По данни на Independent става ясно, че дори британските университети са имали агенти от Студената война, които са следели научните трудове.
Веднага след този период и интерес към Щази, британските журналисти започват да обръщат повече внимание на британската държавна сигурност, която присъства в медиите. Въпреки факта, че тази организация официално не съществува, британците винаги дават пример точно с тази организация, дамгосвайки някой противник. Това получава Работническата партия и родителския институт, които се описват като организация на Щази майките в страната – родители и деца трябва да споделят на властите, ако имат съмнения, че в някое семейство има тормоз над децата.
През 2000 г. идва и нова заплаха, в която се посочва, че големите корпорации искат да имат достъп и право да четат служебните мейли на своите служители. Така интегрират онлайн Щази секцията, в която ще има повече контрол. Примерите наистина са много, а руско-немската организация по сигурност очевидно показва, че аудиторията наистина има доста сериозни и големи проблеми.
След 2000 г. тази организация се превръща в градска легенда за Запада. Интересен факт е, че всеки път, когато се демонстрира едно зло, журналистите винаги дават този пример. Не го дават като добрия пример, а като факт, че една държава може да позволи точно такова следене и преследване. Студентските съвети бързо получават и друго име като „Студентско Щази“, а когато има протести на библиотекари, то отново говорим за Щази библиотеката. Търсенето на такива прилики не изненадва никого, през 1989 г. Щази разполагат с армия от близо 189 хиляди информатори сред гражданите си. Източна Германия има информация за приятели, колеги и дори любовни връзки. Вера Ленгсфелд дори ще съди съпруга си, който през годините е давал информация за нейната активност. И когато Джаки Смит решава да предостави права на охранителите на паркове и градини, новият прякор се ражда веднага „Щази на Смит“. Сравнението до голяма степен може да се смята за грешно, когато досиетата се отварят, броят им е приблизително 5.6 милиона души.
Ако същите се наредят едно до друго, разстоянието, което ще покрият е близо 118 километра. В един или друг момент няма да има корпорация, която да не се свързва с тази агенция. Google ще бъде един такъв пример, след като събира информация за своите клиенти. Легендата за Щази е просто синоним и доказателство, че личният живот трябва да остане точно такъв. Истината е, че тази агенция може да е мъртва, но нейните умения и знания просто се надграждат. Благодарение на литературата, филмите и всичко останало, може да се открият много прилики и да продължи цялото разпространение и паникьосване.
Истината е, че Оруел поставя основата на този вид страх, а в момента същата книга продължава да е още по-популярна и впечатляваща. Все пак е лесно да видим, че никой не говори за КГБ, ЦРУ или дори Гугъл, антихристът в разузнаването е именно Щази.
