Как Ел Чапо се абонира за всички услуги на мексиканската полиция
В края на 2001 г. Дженаро Гарсия Луна се намира в хотел Бристол в Мексико сити. На няколко пресечки от него е позиционирано американското посолство. Дженаро е сам в стаята, но се опитва по всякакъв начин да чуе разговора от другото помещение. То е част от малкия апартамент, там Джо Бонд – агент от отдела за борба с наркотиците на САЩ, както и Артуро Гузман ще се опитат да постигнат съгласие относно предстояща среща. Вторият не е особено познат, но кръвната му връзка ще отведе агента до един от най-важните хора на планетата в момента – Ел Чапо.
Що се отнася до Луна, той присъства в списъка на най-корумпираните мексиканци. Класацията от 2013 година го мотивира да напише писмо на Стийв Форбс и да заяви, че написаното е базирано на много лъжи и липсата на журналистически нюх. Това обаче е най-малкият проблем на мексиканеца. Той ще бъде обвиняван, осъден и преследван за многобройни обвинения за корупция. Във въпросната хотелска стая е в компанията на бодигарда на Артуро. Преди по-сериозното му падение, Луна ще заема поста на директор в Мексиканската Разузнавателна агенция.
Въпросната среща е възможна благодарение на информаторите на мексиканския директор. Именно те успяват да прихванат един от разговорите на Артуро. Бонд и Дженаро се познават от няколко годни. Директорът никога не отказвал съдействие на американските си колеги. Идеята да асистира за залавянето на Хуакин Гузман му допада, а и така ще получи много повече влияние. За тази среща се представя за личен шофьор на американския колега. Преследването продължава цяла година, американците получават информация за картела, който се издирва под дърво и камък след бягството му от затвора. Единствената връзка остава братът и планът на двамата агенти е да го приберат зад решетките.
Преди това да се случи, Бонд иска да размени няколко думи. Надеждите са, че от него ще излезе необходимата информация за целия Синолански картел, не само за братът. В стаята Гузман получава телефон, за да договори условията с американския отдел. Между въпросите, Бонд разбира, че толкова желаната среща може да бъде уредена. Това е достатъчно и Гузман е свободен да си ходи. Макар и да обещава да съдейства, неговото име не отстъпва в листа с най-търсените хора. Личните му провинения са също обвързани с трафика на наркотици. Към този момент е и единствената важна и необходима връзка.
Проблемът е, че Луна не е съгласен с тази свобода. Колкото по-бързо започне да неутрализира вредните елементи, толкова по-големи са шансовете да изкара големия играч на повърхността, поне така смята. Само няколко часа по-късно, неговите хора ще задържат Артуро. Има и още една причина – задачата създава особени главоболия на мексиканския отдел и всяка грешка коства много на Дженаро, той винаги е първият виновен. Като всеки директор, не иска да попада под ударите на медиите и тежкото публично мнение, което винаги е готово да вдигне пръста и да обвини някой в некадърство.
Джо Бонд обаче се надява на нещо повече, той е срещал Хуакин през 1998 г., докато е в затвора. Трафикантът е бил готов да стане информатор, не но договаря необходимите условия за свободата си. Американският агент изпитва същите затруднения, които грозят и неговия мексикански приятел. Наркобаронът е най-мразеният случай за всеки в разследването, а междувременно неговата дейност продължава с пълна сила и съкращава живота на мнозина. Единствената връзка остава братът, който след задържането ще бъде маркиран като предател. Само 3 години след фаталната среща ще бъде прострелян в главата, докато още се намира в затвора.
Бонд няма да осъществи своята среща. Агентът ще се премести в Мексико и ще продължи своята работа, но винаги ще бъде далече от целта. Гарсия Луна ще получи мечтано повишение – федерален секретар по сигурността, което дава необходимата власт за още по-сериозното преследване. Има възможност да продължи играта още 6 години, но дори той не подозира, че ловът на картела ще отнеме цели 17 години, за да се изправи пред американската правораздаваща система.
А само две години по-късно, същата институция ще потърси отговорност и на Луна. Неговата присъда е за съучастничество с целия Синалоански картел. Именно Дженаро ще се смята за човекът, който осигурява каналът за заливане на САЩ. За тази услуга, както той, така и още двама негови колеги са получавали сериозни суми. Понякога на бюрото на мексиканеца ще присъстват и молби за премахването на противници. Колкото по-малко хора влияят пряко на бизнеса, толкова по-добре.
В съда прокурорът предоставя папка от 189 000 страници с доказателства. Поръчките пристигали директно от Ел Чапо, а заплащането е впечатляващо. Дженаро получава между 6 и 8 милиона долара в два куфара през 2005 и 2006 г. и се опитва да изпере парите през американски банки. Делото ще продължи 2-3 месеца. До този момент всички са очаквали от него да бъде различният човек. Разочарованието от предишните на този пост е голямо. Американското разузнаване отдавна следи с огромен интерес кариерното развитие на всеки мексикански полицейски началник.
Подозренията винаги са оправдани, необходимо е време, преди да се направи контакт от пратениците на картела, а след това да започнат да се замогват и да служат с широко затворени очи. Промяната на политическата картина затопля отношението със северните съседи и позволява на двете агенции – мексиканска и американска – да започнат едно дълго чакано партньорство. На тази сцена излиза Дженаро, когато бурята е преминала, а той самият не иска да работи като шпионин. Майк Виджил (директор на американския отдел за борба наркотоците – ОТН) ще го опише като млад, смел и амбициозен мъж.
Възпитан е, разбира от дума и освен това не презира колегите, с които трябва да си партнира. Първите години на съвместна работа вървят като песен, Луна осигурява информация, достъп и достатъчно внимание за абсолютно всичко, което е необходимо. Особен недостатък е, че винаги може да се отвее в неизвестна посока, при това по средата на всеки разговор. Мнозина не знаят, че бившият агент се опитва да направи нещо още по-важно – да превърне себе си в мит.
Предишният му работодател – шпионската агенция, от която всички от политическата левица изпитват неприязъм – прави реномето на Луна повече от добро. Участвал е в разузнаването, притискал е опозицията и помагал за налагането на една особена диктатура. Необходима е една малка революция, за да се прикрие под одеялото на демокрацията и да говори за нови мерки, спазване на всички предписания и изчистване на толкова черния имидж. През 2001 г. получава мечтания пост и говори за нови мерки в борбата с организираната престъпност.
Има техническо образование, магистратура по бизнес администрация и след всички проверки, агентите заявяват, че е чист. Бившият шпионин няма намерение да продължи практиката и с полицейски пагони. Създаването на новия имидж не е съобразено с бягството на Хоакин Гусман. Картелът успява да избяга, при това толкова нагло, че мнозина подозират Луна в двойна игра. По тази причина кани журналистите на всеки подготвен удар срещу трафикантите. Пропуска да сподели, че това е работа на американските колеги и пере имиджа си достатъчно добре. За разлика от Джо Бонд, Луна ще има възможност да се срещне с Ел Чапо. На същият път, на който е арестуван Артуро. С качулка на главата, мексиканецът се озовава в една стая с Ел Чапо. Срещата започва с:
„Видя ли, че е много лесно да стигна до теб?“
Това споделя един от охранителите в помещението. Какво точно са говорили, можем да разберем след около 50 години, когато досиетата не са секретни. Едно е повече от ясно, Луна никога не е получавал официално пари, нито заповеди. Същият месец ще арестува Флоренция Мари Касес Крепен – член на групата Лос Зодиакос, която се занимава с отвличания. По същото време в полицията пристига факс от същата организация. Съобщението е директно обвинение към Луна. Това не пречи работата да продължи, от време на време ще има някоя нова акция, а картелът избира кой точно да се удари.
Двамата най-големи противници работят за своето общо благо, всеки създава имиджа на чист и справедлив лидер. Единият контролира властта, другият се насочва към подземният свят. Ще се носят легенди, че от време на време Ел Чапо се появява в някой ресторант в Мексико Сити, за да вечеря. Въоръженият антураж ще взима мобилните телефони на гостите, но нищо повече. Когато вечерята приключи, всички напускат заведението. Истината е, че всичко това е една голяма лъжа. Само една такава вечеря се е случвало, но колкото повече се повтаря, толкова по-бързо се превръща в истина.
На тръгване Ел Чапо заплащал сметките на всички гости, а това носило още по-добра аура около него. Джентълменът-престъпник, който много добре осъзнава каква игра е започнал. Гарсия Луна също има свой план. Негова запазена марка е да изкара заловения, поръчан лично от картела, да го представи като заподозрян за наркотрафик и да гарантира, че животът в страната ще стане значително по-лек. Когато журналистите започват да се съмняват в думите на инспектора, започват да се канят само медии, които искат да отразяват „истината“. През 2006 г. страната е разтресена от нов конфликт – картелната война придобива облика на гражданска и коства живота на хиляди, някои невинни.
Следващите избори са успешни за Фелипе Калдерон, а за да го бетонират на поста, Луна ще трябва да демонстрира качества и да говори за сигурност в страната. Точно тогава идва политическото назначение. Работата в сянка приключва и сега трябва да се градят нови приятелства. Ето защо се насочва към Хосе Луис Сантиаго Васконселос – един от любимите прокурори на американския отдел за борба с наркотиците. Сплотяването се случва мигновено, за пореден път и двете агенции ще твърдят, че това скромни и прозрачни хора. Главоболията идват от другаде – Луна трябва да се изправи срещу главния прокурор Едуардо Медина Мора.
Амбициите му успяват да докарат сумата от 400 милиона долара годишно, които отиват за подпомагане на полицията и бързата реформа на специалните части. За това финансиране ще бъде наричан „златното момче“ на Калдерон. Гарсия Луна не може да се похвали със същото, той продължава да тегли редица обвинения за корупция, а към това все по-често се добавят и обвинения за злоупотреба с власт.
Снимка: By DEA – DEA, https://www.dea.gov/press-releases/2019/02/12/joaquin-el-chapo-guzman-sinaloa-cartel-leader-convicted-running, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=76551596
Примката обаче се затяга и един по един, хората на Луна започват да се свързват с престъпния свят. Първият изгорял в разследването се оказва Виктор Кадена. През 2008 г. става ясно, че е обвързан с картела Белтран Лейва. Дженаро ще събере всички свои подчинени и ще им напомни, че ако желаят да се корумпират, трябва да изпълняват само едно важно правило – да останат недосегаеми за системата.
В последствие всеки един от подчинените ще привлича внимание и ще стане жертвено агне на системата, която трябва да преследва трафиканти. Ще прави това, за да пази себе си и да защитава онези, които са ценни. Накрая американският отдел ще направи заключение, че криминалната организация на Ел Чапо е просто смешна, спрямо организацията на мексиканската полиция, която започва от най-ниското ниво и продължава до върховете на системата.
И Луна ще го потвърди. Неговата присъда не може да даде отговор на всички останали убийства във висшите кръгове на властта. Липсата на особена заинтересованост позволява на Синалоанския картел да действа спокойно. Гусман ще заяви, че заповядвал полицаите да бъдат респектирани, а не убивани. Понеже никой не се интересувал, а и самият картел не можел да спре побеснелите си хора, убийствата не закъснели. На финалът никой не успява да постигне това, което иска. Съдът ще изправи двамата партньори и ще постави необходимата присъда, докато самото залавяне на Дженаро е съвсем друга история.
