Как беше поробена неутрална България – историята още помни
Световните историци и до днес твърдят, че нито една друга страна, не е била толкова неутрална, колкото е била България по време на Втората Световна война. Така сме запомнени, дори и след убийството на Борис III. Отричането вече намалява и все по-често откриваме, че западните медии обръщат внимание на хората, които са се спасявани тук. Добрите действия и неутралното ще доведат до серия от катаклизми и осакатяване, чийто белези и рани ще продължават да се носят. Не е изненада, че немското разузнаване казва на Хитлер:
„Борис има темперамента на лисица, а не на вълк и ще се разкрие само при голяма опасност с огромна неохота.“
След Първата Световна война е ясно, че Борис III не е готов за трона, той наследява своята корона от тръни, страна в криза и се опитва по всякакъв начин да спаси потъващия кораб, при това в една отровена политическа атмосфера, унищожаваща всички шансове срещу балканските стандарти. Не са малко отрязаните глави, не са малко и покушенията срещу самия цар. Опитът за преврат през 1934 г. също клати много сериозно обстановката, докато през 1935 г. не се разпуска цялото управление и именно той не поема контрола на страната. Балансирането на вътрешните фактори има своите позитиви, но външното влияние ще реши съдбата на България.
Интересите на Германия по време на Втората Световна война са ясни – тя трябва да премине границите на България, за да нападне Гърция и да подсигури заливите. Преминаването през страната не става много трудно, 70% от търговията на родината ни е обвързана с Германия и след стоварване на немската армия на Дунав, Борис III е принуден да подпише споразумение за присъединяването към тристранния пакт.
България трябва да нападне Гърция по искане на съглашението, но така и не го прави, сценарият с Русия е идентичен, макар и няколко пъти да се правят подобни покани от страна на Хитлер. За да има мир и разбирателство и бесният австриец най-накрая да миряса, Борис III обявява така наречената символична война на САЩ и Великобритания. Това е единственото, което може да се направи, но географски погледнато е напълно невъзможно и трите участника във военното сражение да влязат в директен сблъсък.
Има и една положителна страна, България получава Източна Тракия и Западна Македония обратно от Югославия. Гьобелс веднага активира пропагандата и обяснява, че Хитлер е имал много добро и либерално разбиране към Германия. Никой по-късно няма да обърне внимание на факта, че България ще налее милиони златни левове за бързото подобряване на инфраструктурата. Хитлер не е толкова либерален относно идеята да се изпратят български войници на руския фронт. В Източна Прусия на 28 март 1942 г. ще има точно такава покана, но този път с още едно искане – около 50 хиляди евреи да бъдат депортирани и предадени на Германия. Отказът е ясен и за двете, като никой не може да преразкаже целият скандал между Борис III и Хитлер.
Ханс Бауер по-късно ще сподели, че Борис III е заложил всичко на фюрера, а сега осъзнава и колко точно измамен е бил. Българският монарх ще сподели, че е искал да бъде свален от вражески самолет и така да се приключи неговият живот, за да излезе от тази толкова черна сага. След 2 седмици отива на любимото си място – Мусала, а след още три дни ще заяви, че има проблеми с дишането. Хитлер ще изпрати специалист в София, но само след още четири дни на 28 август 1943 г. ще дойде и тъжната вест, че цар Борис III е починал.
На 49 години, неговата диагноза е коронарна тромбоза, развила се следствие на планинското изкачване. Един от лекарите, пристигнал от Берлин, по-късно ще сподели, че това е била Балканска смърт. Самият Гьобелс ще напише в дневника си, че Хитлер му е заявил как тази смърт трябва да се смята за отрова, а не за нещастен случай, но самият той не разбира кой е направил отровата. След смъртта на Борис III, малцина ще повярват, че е починал от естествена смърт. Симеон II ще наследи трона, макар и само на 6-годишна възраст и ще бъде направляван от 3-ма регенти, като един от тях ще е чичото на Симеон II. Мощният вакуум, създаден от Борис III ще привлече вниманието и на британското разузнаване и точно това ще създаде още катастрофални резултати.
Позицията на британците ще е обвързана с наблюдаването на събитията и чистия опортюнизъм, който предстои. Винаги това е бил отговорът на разузнаването, когато са попитани какво точно могат и трябва да направят.
През 1942 г. комунистическата партия в страната, по заповед от Москва, започва да се противи на алианса с Хитлер, който и до тогава реално не съществува. Създава се цяла кампания на отечествения фронт, която включва убийства, саботажи, партизански боеве и съпротива в планините. Българските комунисти, които най-често се сражават срещу редовната българска армия, дори успяват да се побратимят с партизаните на Тито в Югославия. Майор Мостин Дейвис и още 4-ма души ще се включат на един от най-дългите походи – цели 84 дена – за да се свърже с Отечествения фронт. На няколко пъти ще избяга от българската армия, преди да осъществи контакт.
Изненадата му е огромна, когато се оказва, че партизаните са лоялни на Москва, а не на София. Дейвис ще разбере, че Отечественият фронт е демократичен и съпротивата е от 12 хиляди бойци. Истината е, че комунистите имат съвършен контрол и самият фронт е едва от 2000 души, докато той смият се среща с едва 200 човека.
Прави се втора мисия и майор Франк Томпсън скача в Югославия на 25 януари 1944 г. Майор Джон Хеникър ще г посрещне и двамата ще отидат отново до България, за да се запознаят с Отечествения фронт. Томпсън не остава очарован, той посочва, че е благодарен, че няма да се занимава с тези хора, които са от най-ниската прослойка и мнозина са дезертьори от града. За разлика от югославските партизани, българските имали комична и дори страшна визия, която не се оправдава с опит или някакво друго военно умение.
Българските партизани се разхождат из провинцията под зорките очи на информатори, нямат нито храна, нито карти и често техните мисии се на един час разстояние с камион от София. Хеникър се прибира на време, когато Българската армия най-накрая тръгва с 12 хиляди войника срещу скромният тъжен фронт.
Дейвис също изчезва и никой не знае неговата съдба. Томпсън оцелява, когато български куршум прострелва неговият речник, докато се опитва да избяга от засада. Същият е заловен и екзекутиран на 5 юни 1944 г. Радио операторът е единственият човек, който успява да избяга. Едва по-късно ще бъде предадено, че фокусът трябва да се насочи към Югославските партизани, които са се доказали като по-ефективна сила от българските – впрочем, те се описват като напълно безполезни.
Официалната причина е лошо време. Лошото време се определя като липса на оръжия, а това води до липса на сили, които да се сражават срещу официалната власт. Разузнаването вярва, че с помощта на повече оръжие и вниманието на Дейвис, партизаните ще могат да освободят точни локации и след това да създадат цели крепости, с които да се сражават. Самата идеология не се случва толкова лесно и финалът е повече от ясен. Само 3 месеца след разстрела на Томпсън, септемврийското начало на 1944 г. ще начертае бъдещето на страната. София ще бъде бомбардирана от американци и англичани, икономиката ще колабира, след това руснаците ще поемат контрол над Румъния, а малко след това и София ще падне, прекратявайки участието си в Тристранния пакт. Започват преговори със съюзниците, чрез консула на България в Турция, като предлагат дори коалиция с Отечествения фронт. По-рано Чърчил вече се е споразумял със Сталин и е предложил 75% от влиянието да бъде съветско, но Сталин е поискал точните 100%.
Червената армия превзема София и българите се нареждат на пътя, за да аплодират съветските танкове и войници. Отечественият фронт е вече от 9000 души, които превземат над 150 градове и села, включително и София, но с помощта на армията.
Само месец по-късно ще бъде изпратена делегация, която да подпише примирие с Москва. България е редом до Финландия в една единствена мисия – спасяването на евреите си. Борис III е признат от Израел за праведник на света, но след това титлата е отнета за депортирането на 11 343 евреи в окупирана Македония. Неговите защитници ще твърдят винаги, че въпросните не са били с българска националност и самата територия е била под ефективен немски контрол по това време, но това няма значение.
Българската армия от близо 450 хиляди души ще се включи на страната на СССР и ще премине през Югославия, Унгария и така до Австрия. Руснаците ще водят една нова война, срещу самите българи. Повече от 40 хиляди ще бъдат задържани или екзекутирани. Симеон II получава правото да си тръгне без да бъде нападан, но това ще бъде изцяло с благословията на руснаците.
Тримата регенти ще застанат голи пред отряда за разстрел на 2 февруари 1945 г. Същото се очаква от министрите. Никола Петков ще изживее подобното, особено след като е арестуван, докато е на мястото си в парламента, а след това е обесен през септември 1947 г. С него приключва и всякаква форма на демокрация. България е подарена на комунистите и практически унищожена. До 1990 г. този режим ще носи най-различни последици, по-често негативни, за жителите си.
