Изповедта на Михаил Ходорковски – последният жив противник на Путин
Той се намираше на 16-то място в класацията на Forbes за най-богатите хора на планетата. Смяташе се, че неговите капитали достигат сумата от 15 милиарда долара. В Русия се смяташе за най-богатия човек на страната. Някога е бил един от лидерите на Комсомола, а след това и един от майсторите на бизнеса по време на перестройката в края на 80-те години. След падането на СССР ще успее да придобие богатства, за които мнозина ще мечтаят и до днес.
Основните приходи идват от Сибир и петролните находища там. Това е историята на Михаил Ходорковски. Разказваме неговата история, защото се смята за един от най-старите опоненти на Владимир Путин. И да, той продължава да е жив и здрав, предпочел да се изолира и да избяга от Русия, премествайки бизнесите си и изоставяйки някои други сериозни в родината си, но как започва всичко?
Това е историята на комуниста, олигарха, затворника и още много други интересни премеждия. Преди всичко трябва да започнем с това, че някъде през 2001 г. с натрупването на богатствата си, Ходорковски основава „Отворена Русия“. Организация, която се опитва да направи реформа и да изгради ново гражданско общество в Русия. По примера на Магнитски, той също вярва искрено в идеята, че Русия заслужава повече и може да бъде по-достоен опонент в Европа като източник на култура и технологично развитие. Що се отнася до ресурсите, Ходорковски ги има, все пак не е трудно да видим, че е успял за отрицателно време да натрупа милиарди.
За съжаление не трябва да мислим за него като бял месия. Руската политическа сила не обича и никога не е обичала да има по-силен противник. Спомнете си какво се случи с Алексей Навални. През 2003 г. Михаил е арестуван, а неговият арест ще повлияе пряко на стойността на рублата, Руската фондова борса ще затвори врати по-рано за първи път от години, а политическото послание на Владимир Путин е изпратено ясно на всички.
Михаил е арестуван за пране на пари, а след това и за различни финансови измами, които водят до падането на неговата фирма и след това на изпаряването на голяма част от богатствата. В края на октомври 2003 г. ще открием Кордовски на летището със своя частен самолет. Веднага след като слиза, тайната полиция напада самолета и успява да постави белезниците на руския олигарх. За последните години, Михаил е бил най-големият противник на Владимир Путин и по всичко личи, че разполага и с финансовите ресурси да го победи напълно легално в една политическа игра.
Парите могат да победят всеки, но не и този, който управлява послушници и тласка интелектуалния ресурс в прословутата свещена война, която се празнува всеки ден в Русия под един или друг смисъл. В този ред на мисли е напълно нормално да заявим, че СССР никога не си е тръгвал, той просто смени името си и прокуди онези, които очакваха да изградят малко по-добро бъдеще за своите деца, но не само за тях.
Повечето не виждаха смисъл в диктатурата, а искаха да получат това, което Европа вече създаваше. За съжаление това не можеше да се случи. Атаката на специалните части не оставя нищо друго на Михаил, освен да се предаде бързо и без никаква съпротива – по-късно ще стане ясно, че той много добре е знаел какво го очаква. При толкова голяма страна е абсурдно да забележим, че няма място и за двамата на една територия. Това ще е денят, в който Путин ще връчи сметката и обещаваме, че е много дебела.
Още при първите пътешествия на Ходорковски до САЩ, той ще разкаже какви точно са плановете на Владимир Путин за модернизирането на Русия. Посочва ясно и кои точно ще бъдат лъжите в тактиките на Путин, но също така няма да отрече, че най-вероятно ще има опити за манипулация на вота. След падането на желязната завеса е логично да видим, че чекистите ще се разхождат свободно, което също е факт.
Михаил Ходорковски никога не е криел, че е бил част от някогашния СССР. Комсомолът е бил елемент от всекидневния живот. Планът за селекцията на най-младите и качествени бъдещи комунисти е почти същата като тази в периода на Нацистка Германия. Онези, които не успеят да пробият в Комсомола ще бъдат подигравани и смятани за хора – втора ръка. Идеологията не храни, колкото и да се вярва в противното.
След Горбачов е ясно, че този строй ще падне и цял живот ще мечтае за реванш срещу напредналия запад и неговия загниващ капитализъм. Идеологията е угнетена, но хора като Михаил бързо променят своя статут и преминават в лагера на капиталистите. Адаптацията е ключово качество, което би могло да създаде особени основи и възможности – например да измести цяла Русия по богатство. Михаил си мечтае цял живот да бъде директор на фабрика, но по време на социалистическото минало е знаел, че точно това ще изисква много време. След падането на толкова възвишената система, времето засилва своите обороти и сега се търсят хора на действието.
Михаил никога няма да забрави лицето на своите приятели, когато им заявява, че ще прави частен бизнес, мнозина го мислят за побъркан човек, който дори не разбира какви неприятности ще си навлече. Сигурни сме, че и те не са подозирали размера на бедите, които се задават, но бъдещият богаташ просто започва своята дейност.
Неговият поглед скоро ще го постави близо до Борис Елцин – той ще бъде официален съветник, както и директор на Yukos. Второто ще донесе повече успехи от първото, защото втората най-голяма петролна компания в Русия ще бъде заварена като потъващ кораб, а след управлението на Михаил ще бъде една от най-успешните.
Тайната се крие до някаква степен и в неговото образование. Като млад, олигархът е изучавал химия и след това започва своята дейност именно с този предмет. Повечето му служители са в същия сектор – те са приблизително 120 хиляди. В рамките на 6 месеца плаща сумата от 3 милиарда долара под формата на заплати и данъци.
Първата среща с неговите служители е страховита. Викайки тогавашния директор на Yukos, за да отидат до далечните точки, където се произвежда петрола, подчиненията пропуска да съобщи, че същите работници не са получавали заплати от 6 месеца. Първата среща на Михаил не идва с много чар и успехи. Работниците му съобщават, че им дължи пари и официално искат повишение. Изисква се смелост, за да се съобщи следното:
„Има много лесен вариант за решение на проблема. След като нямам много пари, с които да ви платя заплатите, спокойно мога да ви уволня и след това да наема хора, които да ви сменят. Нека предложа и още една по-добра идея. Да изправим този бизнес на крака, а след това ще мога да ви платя заплати.“
По пътя ще ма доста рискове и съмнения, но тези хора трябва да повярват или да напуснат с пръст в уста. Михаил осъзнава, че точно тогава е можел да бъде убит и хвърлен в някоя яма, защото няма охранители на света, които да се справят с побеснели и гладни служители. До 1998 г. петролната компания наистина се изправя от дъното. Веднага след като приходите потичат, Михаил се разплаща с лихвите на всеки един служител. Тогава идва следващата беда.
Точно след изчистването на сметките идва обещанието за по-високи заплати, но да правите бизнес в Русия е задача с много неизвестни. Цената на барел гориво по онова време е 12 долара. 4 долара отиват като износ, още 4 долара отиват като такси и 4 долара остават като чиста печалба. За да се реши проблема и да се избегне кризата, Михаил събира около 700 човека от петролните полета, които представляват около 60 хиляди. Предлага им нова сделка, в която ще се намалят заплатите с 30%, предложението трябва да се гласува дипломатично. Нуждата е сериозна, защото така компанията ще започне да изнася достатъчно и да позволи повече инвестиции.
Олигархът иска отсрочка с около 1 година и след това ще възстанови сумата. Годината отново не е златна, Михаил трябва да намали служителите си два пъти по това време и осъзнава, че няма много избор. Решенията са правилни и скоро таксите ще паднат от 12 долара на 1.5 долара. Със събраните пари вече има и по-нова технология, която прави живота на работниците много по-розов, но отново с трудности.
За да разберем идеята на нефтопроводите и транспорта, отново ще погледнем една от историите, които Ходорковски разказва – културната страна на правенето на бизнес. Една тръба с нейната изолация може да оцелее 15 години, но ако има и една грешка или нарушаване на изолацията, тя ще има живот от едва 2-3 години и отново ще се наложи ремонт, копаене, спиране на производството и още много други главоболия. Ако Михаил е на място, тръбата се полага като роза в копринена кутия, но ако го няма, булдозерът хвърля тръбата в изкопа и изобщо не се интересува за крайния резултат.
Най-големият му бич е водката, която повечето му работници обожават. Първата му среща с официалните представители на компанията ще го запознае с пияници, които дори не знаят защо са там и как работят. След две години ще наложи дисциплина и драконови мерки, като никой няма да пожертва мястото си, за да се напие. Социалният и културен проблем е само една от кризите на съвременна Русия. Михаил има и други планове, за да не изглежда като идиот или надут началник, той преминава през всеки един пост за седмица, така печели доверието на своята компания, а цялото премеждие отнема около година и половина.
Не си мислете, че Михаил е герой, той самият не се смята за богат и дава същото определение за своите приходи, каквото би дал и човек като Илон Мъск. Сумата от 15 милиарда долара е стойността на неговите акции, а не на парите, които той лично притежава. Някои от най-големите му акционери държат около 60% от дяловете на компанията. След падането на короната става ясно, че от тези 15 милиарда, съществуващи само на хартия, той не успява да вземе и половината.
За съжаление приходите на Михаил не са като технологичните, където можеш да имаш огромни загуби и все още да се оценяваш на милиарди долара. Веднага след ареста и първото бягство от Русия, Михаил се завръща обратно в страната, но не за да става мъченик, а просто да помогне на своите служители, чийто каскади вече са станали нещо друго – връщането към суровата руска реалност на живот без заплати и мизерия.
Михаил не е глупав, той знае, че е следен и преследван. Преди неговото задържане ще има и други ключови арести, които ще подскажат посоката на сценария. Първият път му позволяват да напусне Русия и никога повече да не се връща. При второто завръщане се активира и броячът. А останалото е история – история от 10 години, която просто няма как да се забрави. В затвора Михаил ще се запознае с най-нисшата форма на руския народ, признава, че наистина за доброто на всички, тези хора трябва да останат зад решетките.
Днес продължава да смята, че е абсурд да се вадят и да се използват като войници. Среща и хора, които никога не искат да напуснат затвора, те презират свободата и отказват да са свободни. Най-голямата изненада е, че повечето затворници са много млади. Реабилитацията след затвора е слаба и се откриват две възможности – затворникът да се върне към своята стара практика или да се запише за войник в някоя криминална организация.
Всичко това работи по една единствена причина – пропагандната машина продължава да работи. Изкривяването на общественото мнение е умение, което само този апарат може да създаде. Има и една подробност, за която Михаил настоява. Русия не е искала да се меси в изборите на САЩ. Трябва да се знае, че повечето руснаци дори не знаят кога са. Има една малка групичка в Кремъл, която се занимава с това и изпълнява тази задача, логично е да разберем и какво точно се следва по тази линия.
По думите на Михаил, Путин не управлява цяла Русия, понякога не може да хване нишките и на целия вътрешен кръг. Кодроковски го описва като човек, който няма качествата на лидер и предпочита да не се меси в основните дейности. Единствената му роля е да докаже, че без него Русия няма как да бъде толкова добре. И да, Михаил не го е подкрепял от самото начало, но тогава още не е давал и публични изявления. Тогава е вярвал, че Елцин много добре знае какво прави. Известно време Путин дава някаква посока, че всичко най-вероятно се развива по план. След това всичко се променя.
Михаил спира да се среща с Путин и го избягва при всеки удобен момент. Има много случаи, в които отказва да прави среща и изпраща колегите си. В момента, когато Путин може да даде свобода и прозрачност на икономиката да се развива по западен стандарт, решението е точно обратното – връщането на стария традиционен корумпиран модел.
Всички врати за неговите бизнеси са затворени или ще плащат огромни средства, за да останат на нивото, на което се намират. Причината да се затворят вратите към запада е елементарна. Управлението на руския президент не може да се смята за бляскаво или белязано с много успехи. Единственият вариант е да се говори за външен враг, който се опитва да ги събори. След като няма никаква вътрешна опозиция, това ще бъде запада, а в последствие ще бъде и Китай.
Путин не е нормален човек, особено след като започна войната по този начин. Ходорковски продължава да вярва, че нагласите на запада за завръщане към мирни преговори и възстановяване на бизнес отношенията, няма да доведат до нищо добро. Това просто е опасна мисъл. През последните 20 години Владимир Путин е ориентиран само към вътрешните си проблеми и около четири пъти вече е започвал война. Бившият най-богат човек в Русия посочва и още един факт – ако войната приключи с преговори, то това ще даде време за превъоръжаване и създаване на нова армия, за да дойде времето за 5-тата война, която може да е още по-страховита.
Адекватната стратегия за напускане ще е, че руснаците ще се изморят от него и бавно ще го премахват от един или друг пост. Санкциите, поне според Ходорковски, няма да обърнат около 30% от населението срещу него, но ще започнат да се задават много въпроси относно нуждата от такава война. Санкциите блокират паричните потоци на олигарсите, Ходорковски ги нарича „агенти на Путин“, а с това вече не могат да се правят и покупки на модерна технология.
Търговията с горива в Азия има още един недостатък, Михаил посочва, че не се печелят много приходи и струват повече на Русия. Пропастта, към която върви руския бизнес, започва да се забелязва и от някогашния най-богат в Русия, който не спира да споделя на своите приятели, че е време да се прекратят връзките и просто да се търси нов изход от кризата. Краят на конфликта на голямата сцена между Русия и САЩ ще е със свалянето на Путин, а не с мирни преговори.
