Ирма Грезе: „Красивия звяр“ от нацистките концентрационни лагери

От лудия лекар Йозеф Менгеле до жестокия министър на пропагандата Йозеф Гьобелс – имената на подръжниците на Адолф Хитлер са се превърнали в синоним на злото.

От всички жестоки фигури, появили се в нацистка Германия, една от най-прочутите е Ирма Грезе. Определена от Еврейската виртуална библиотека като „най-известната от жените нацистки военнопрестъпници“, надзирателката в концентрационния лагер Равенсбрюк извършва престъпления, които са особено жестоки дори сред нейните колеги нацисти.

Тя е обесена за престъпленията си на 13 декември 1945 г. като така става най-младият нацистки военнопрестъпник, екзекутиран в месеците след Втората световна война.

Нека прочетем нейната история.

Ранният живот на Ирма

Ирма Грезе (1923-1945) чака съдебен процес, август 1945 г.

Родена на 7 октомври 1923 г. във Врехен, Германия, Ирма Грезе е третото от пет деца. Една от сестрите на Грезе, Хелене, разказва, че ѝ е липсвал кураж да отстоява себе си, когато е била младо момиче. Предполага се, че е била жертва на силен тормоз в училище и съответно го напуска рано.

„През 1938 г. напуснах основното училище и шест месеца работих селскостопанска работа в една ферма, след което шест месеца работих в един магазин в Люхен“, свидетелства Ирма по време на процеса срещу нея.

След това, когато е на 12 или 13 години, майка ѝ се самоубива, след като открива, че съпругът ѝ ѝ изневерява с дъщерята на собственик на кръчма.

Няколко години по-късно започва работа в болница в Хоенлухен. По думите ѝ тя иска да работи като медицинска сестра, но поради липсата на образование длъжността ѝ е отказана и е принудена да се върне към земеделието.

Подобно на много германци през 30-те и 40-те години на миналия век, Грезе в крайна сметка е очарована от Адолф Хитлер и на 18-годишна възраст си намира работа в концентрационния лагер за жени затворници Равенсбрюк.

„През юли 1942 г. отново се опитах да стана медицинска сестра, но трудовата борса ме изпрати в концентрационния лагер Равенсбрюк, въпреки че протестирах срещу това“, твърди Грезе по време на съдебния процес. Въпреки предполагаемото й колебание дали да работи в лагерa, тя очевидно се развива добре в тази среда – и в крайна сметка става една от най-злокобните надзирателки по време на Холокоста.

„Хиената на Аушвиц“

Въздушен изглед на Аушвиц. Снимка: Wikimedia Commons

През март 1943 г. Ирма Грезе е преместена в Аушвиц – най-големия и най-прочутия от нацистките лагери на смъртта. Лоялна, отдадена и послушна нацистка, Грезе бързо се издига до ранг старши надзирател от СС – и е втората по ранг жена пазач в лагера. През март 1945 г. е преместена в Берген-Белзен.

В Аушвиц в един момент Грезе надзирава 18 000 затворнички. Тя отприщва смъртоносен садизъм над тях, който според сведенията включва физическо, емоционално и дори сексуално насилие. Все пак е трудно да се проверят конкретните подробности за действията ѝ. Сестра ѝ твърди, че тя не е споделяла почти нищо за работата си. Хелене по време на процеса срещу сестра си казва още: „Ирма ни каза, че е контролирала затворниците, които работят вътре в комплекса, и е трябвало да следи дали си вършат добре работата и да не бягат. Попитахме я: „С какво се хранят затворниците и защо са изпратени в концентрационен лагер?“, а тя отговори, че не ѝ е позволено да разговаря с тях и не знае каква храна получават.“

Учени като Уенди Лоуър също така посочват, че част от написаното за жените нацистки е помрачено от сексизъм и стереотипи. Въпреки това свидетелствата на оцелели от лагерите карат мнозина да вярват, че Грезе си заслужава прякора „Хиената от Аушвиц“.

Затворнички в Аушвиц

В мемоарите „Петте комина“ оцелялата в Аушвиц Олга Ленгиел пише, че Грезе има много връзки с други нацисти, включително с Йозеф Менгеле. Когато идва време да се избират жени за газовата камера, Ленгиел отбелязва, че Грезе нарочно избира красивите затворнички от ревност и злоба.

Според изследванията на професор Уенди Сарти Грезе удря затвореничките по гърдите и принуждава младите еврейски момичета да гледат, докато насилва другите. Сарти съобщава също, че тя насъсква кучето си върху жените, постоянно ги бие с камшик и ги рита с ботушите си до кръв.

„Виждал съм Грезе да бие затворници в Аушвиц, а около две седмици преди британските войски да освободят Белзен, я видях да бие едно момиче в лагера. Тя имаше пистолет, но използваше калашник за езда. Побоите бяха много жестоки“, свидетелства оцелелият в полски концентрационен лагер Даниел Шафран. Тя твърди също, че е видяла как Ирма застрелва две момичета, които се опитват да избягат по време на селекцията за газовата камера.

„В лагер А, блок 9, отговорничките на блока Риа и Хослер и д-р Ена, лекарят на затвора, направиха подбор за газовата камера и две от избраните момичета скочиха през прозореца, а Грезе се приближи до тях, докато лежаха на земята, и ги застреля два пъти“, спомня си Шафран.

Илона Щайн, унгарка, оцеляла в концентрационен лагер, свидетелства: „Работех в кухнята в Биркенау, когато видях една жена, чиято дъщеря беше в съседен лагер, да отива до разделителната тел, за да говори с дъщеря си. Грезе, която минаваше с велосипед, веднага слезе, свали кожения си колан и преби жената с него. Освен това я удря с юмруци по лицето и главата, а когато жената паднала на земята, я стъпка. В следствие на боя лицето ѝ става подуто и посиняло.“

Процесът и екзекуцията

Ирма Грезе (номер 9) седи в съда. Снимка: Wikimedia Commons

Ирма Грезе е арестувана по време на освобождаването на лагера Берген-Белзен от британските сили през април 1945 г. и скоро е обвинена във военни престъпления.

По време на съдебния процес пледира невинна, но благодарение на показанията на свидетели и оцелели в крайна сметка е осъдена на смърт. Тя е една от трите жени пазачи в Берген-Белзен, които ще бъдат екзекутирани. Грезе обжалва, но присъдата ѝ е потвърдена. Твърди се, че малко преди екзекуцията ѝ на 13 декември 1945 г. е чута да пее нацистки песни.

Екзекуторът Алберт Пиерпойнт описва обесването ѝ: „Влязох в коридора. „Ирма Грезе“, извиках. Немските пазачи бързо затвориха всички решетки и отвориха една врата. Ирма излезе навън. Килията беше твърде малка, за да вляза вътре, и трябваше да ѝ вържа ръцете в коридора. Последвайте ме – казах аз…

В 9,34 ч. тя влезе в камерата за екзекуции, погледна за миг стоящите около нея служители, след което тръгна към центъра на капана, където бях направил знак с тебешир.

Тя застана на този знак и когато сложих бялата шапка на главата ѝ, каза с ленивия си глас: „Schnell“. („Бързо.“) Капакът се отвори, тя падна надолу, а след малко лекарят ме последва в ямата и я обяви за мъртва.“

Само на 22 години Ирма Грезе става най-младата жена, обесена по британските закони през XX век. Погребана в горско гробище в Хамелн, Германия – и завинаги ще бъде запомнена като един от най-бруталните надзиратели в историята на Холокоста.