Две теории на конспирацията, които се оказаха верни
Всички сме чували какви ли не конспирации. Една от по-сериозните, например, е, че светът се управлява от тайна група от педофили-поклонници на Сатаната. Друга една, по-шарена е, че птиците не са истински животни, а роботи, които да ни следят. Въобще може да се каже, че конспирациите са направо жанр в художествената литература.
И все пак, лесно да се отхвърлят подобни теории като абсурдни – но може би не трябва да бързаме толкова. Само защото нещо е конспирация, не означава непременно, че не е вярно.
Ето само няколко от случаите, когато абсурдните истории са се оказвали верни.
Правителството на САЩ иска да изпраща тайни съобщения в мозъците на гражданите си
Това е една от най-големите теории на конспирацията, вдъхновила дори самия жанр: правителството облъчва хората, за да контролира мислите им. Каква е единствената им защита? Добра, стара, иконична шапка от алуминиево фолио и вероятно каравана в пустинята, където апаратите за облъчване нямат обхват.
Това е смело твърдение, което би накарало човек да изглежда по-скоро параноичен, отколкото предпазлив и прозорлив, ако го вярва: питайте Доналд Фридман, който през 2003 г. подава искане до ФБР за информация за всички „много сериозни престъпления срещу мен и други членове на моето семейство“, които според него Тайните служби на САЩ са „извършвали много дълго време“.
Бихте си представили, че подобно искане ще бъде осмяно извън съда – и наистина, Фридман е обявен за психологически нездрав както от правителствения, така и от неговия собствен психиатър, което обикновено не е добър знак в която и да е правна битка. На всичкото отгоре основното му доказателство в защита на твърденията за електромагнитни атаки срещу него – чифт обувки, чийто гръб, той твърди, е изпарен от вълни, изстреляни в краката му – е определено като резултат от нормално износване.
Като цяло в ситуацията няма много надежда. Но се оказва, че Фридман е… донякъде прав (донякъде).
„Микровълновият слухов ефект е феномен, описван от хората, които го изпитват, като усещане за бръмчене, съскане или почукване, които произлизат във или непосредствено зад главата им“, гласи разсекретен доклад на Пентагона от 2006 г., озаглавен Биоефекти на избрани несмъртоносни оръжия. „Във въздуха няма звук, който да се разпространява като нормалните звуци“, продължава докладът. „Тази технология в най-грубата й форма може да се използва за разсейване на хората; ако се усъвършенства, може да се използва и за комуникация със заложници директно чрез морзова азбука или други системи за съобщения, вероятно дори чрез гласова комуникация.“
И това не е всичко, за което се говори в доклада. Има проекти за оръжия, които могат да причинят гърчове или треска, за да извадят от строя хората за „какъвто и да е период, съвместим с безопасността им“.
Документът не споменава каквото и да е тестване на тези специфични оръжия – което е добре, тъй като това може да представлява изтезание – но посочва, че технологията за такива устройства не е някакъв футуристичен блян: „Оборудване, необходимо за изследване на тази концепцията в лабораторни условия е налична днес. Съществуват различни опции.“
Има добрата новина. Конспираторите са разбрали и нещо друго. „Тъй като тази технология използва радиочестотна енергия, тя може да бъде надмогната чрез бариери от силно проводими материали като метал“, пише още в доклада. С други думи: шапката от фолио.
ЦРУ тайно надрусва американски граждани в търсене на препарати за контрол на ума
Докато сме на тема тайни правителствени програми за контрол на съзнанието, нека поговорим за класиката сред тях: MK-Ultra, в която ЦРУ се опитва да спре човешката свободна воля с помощта на ЛСД.
Подобно на редица други странни истории, тази също идва от Студената война. Началото на 50-те години е и правителството на САЩ навлиза в това, което по-късно ще да бъде признато за „смешно лековерния“ етап на антикомунизъма в страната. Червените не само имат по-голям ядрен арсенал от САЩ (само според САЩ; иначе се оказва, че нямат) или по-успешна космическа програма (тук САЩ са прави), но също така са внедрили тайни агенти във всяко училище и вестник в страната, в готовност да вербуват малките американчета или да напишат леко критични статии за правителството.
Но всичката тази мощ бледнее в сравнение с най-страшното предимство на комунистите: силата им да промиват мозъци.
Тази теория започва в края на Корейската война, когато множество американски войници внезапно започват да признават за различни ужасни военни престъпления, като някои от тях дори преминават към севернокорейския режим.
В крайна сметка се оказва, че тези мъже просто са били ужасно измъчвани като военнопленници и са били изключително травматизирани – но по онова време американското разузнаване обяснява ситуацията като нещо много по-мистично: по някакъв начин, казва то, комунистите са овладели изкуството на контрол над човешкия ум.
Идеята се развихря като горски пожар. Без значение колко сериозно бе това предположение първоначално, не след дълго цялото ЦРУ вече смята, че врагът има способността да надмогне всяка капка свободна воля на човек. И Америка трябва да се сдобие с тази технология.
Тук идва ЛСД, едно странно малко лекарство, изобретено преди около 15 години. ЦРУ вече знае, че има привидно променящи ума свойства – защо тогава да не започнат с него?
„През 50-те и началото на 60-те години на миналия век агенцията е давала препарати, променящи съзнанието, на стотици нищо неподозиращи американци в опит да проучи възможностите за контролиране на човешкото съзнание“, съобщава The New York Times през 1999 г. в некролога на Сидни Готлиб, човекът, който първоначално представя ЛСД на ЦРУ.
„Много от тези опитни зайчета са психично болни хора, затворници, наркомани и проститутки – „хора, които не могат да направят нищо“, както се изразява един служител на Управлението“, продължава статията. „В един случай психично болен мъж от Кентъки е получавал ЛСД непрекъснато в продължение на 174 дни.“
ЦРУ влага толкова много в халюциногена, че някои определя агенцията като отговорна за цялото психеделично движение в САЩ.
„Станфордският университет провежда програма, в която молят доброволци да дойдат и да опитат ново вещество. Алън Гинсбърг беше един от доброволците, както и Робърт Хънтър“, казва журналистът Стивън Кинзър пред NPR през 2019 г. „Подобен набор от експерименти се провежда и в болницата за ветерани в Менло Парк… Това стана основата за „Полет над кукувиче гнездо“.“
„Всички тези самостоятелни експерименти, които се събраха през 60-те години и произведоха великият контракултурен бунт, базиран около ЛСД, могат да бъдат проследени назад през различни фалшиви фондации до ЦРУ и в крайна сметка до директора на MK-Ultra, Сидни Готлиб“, заключава той.
Проектът MK-Ultra продължава цели две десетилетия, през които са открити нула техники за контрол над ума, базирани на ЛСД. В крайна сметка, в пристъп на параноя от страна на правителството в резултат от скандала Уотъргейт, повечето документи на ЦРУ около проекта бяха унищожени – но останаха достатъчно, за да потвърдят една от най-дивите, най-слабо етичните и като цяло най-невероятни истории.
„Не знаем колко хора са умрели“, казва Кинзер пред NPR. „Но редица действително умират, а много животи са унищожени завинаги.“
