Даниел Лопес – господарят на похищенията в Мексико

На 15-и август 1998-а година, полицията на Мексико спира очукан стар Volkswagen. Водачът не оказва съпротива и излиза доброволно с вдигнати ръце. Шофьорската книжка на задържания гласи „Даниел Аризменди Лопес“. Бивш полицай, автомобилен крадец и човек, който през последните 9 месеца, полицията го издирва под дърво и камък. В автомобила са открити близо половин милион долара с него. Заповедта за задържане е издадена лично от президента на страната Ернесто Зедило, който заявил, че полицията трябва да направи всичко възможно, за да неутрализира обществената заплаха.

По неофициални данни, бившият корумпиран полицай е започнал да ръководи отвличания през последните две години. Неговата цел са заможните имена в града. Методът, макар и малко варварски, демонстрира колко точно напреднала е правораздаващата система в Мексико. Камиони препречват пътя на автомобила, в който се превозва целта. Въоръжените похитители насила изкарват жертвата си, а всеко бодигард, противопоставящ се на похитителите е застрелван.
Похитените се одвеждат в контролирана стая със сериозна шумоизолация, събличани са голи и чакат своята присъда. Ако преговорите не вървят правилно, жертвата се разделя с едно от ушите си – така наречената опресняваща терапия.

Лопес не е добър парламентьор и понякога, опияняван от собствената си власт, убива златните си кокошки, носещи крупни суми за поддържането на луксозен живот и малка армия за защита. Освен с рязането на уши, той често изнасилва жертвите си, за да им напомни, че винаги може да се върне и да си гарантира тяхното мълчание. Според неофициални източници, за скромните 2 години, този бизнес е генерирал приходи от 40 милиона долара. Страхът в Мексико, че въоръжената армия може да се появи във всеки един момент и да избере нова жертва, официално изстрелва търсенето на платена охрана.

Една от причините за този звяр да властва толкова дълго или толкова кратко време – всичко зависи от гледната точка – е изразено в добре смазаната корупционна машина на мексиканското правителство. Бившите връзки в системата на полицията са помогнали на „Резачката за уши“ да поддържа доста дълго своята независимост от закона. Медиите са категорични, че за 2 години, заловеният е оркестрирал повече от 200 отвличания, но той самият признава само за 20, както и за няколко убийства. Докато очаква своята присъда, Лопес отказва всякаква полицейска защита, самият той казва многократно пред медиите „Не вярвам на никого!“.

Злодеят повярвал толкова много в своята независимост и свобода, че дори самм звъни на в-к Реформа, където коментира всичко за отвличанията си. Пред шокираната нация, той признава, че няма да се предаде, не се страхува от смъртта и като цяло ще се постарае да печели още повече пари. Корупцията все пак не е толкова съвършена и през следващите месеци се стига до там, че на различни затворници се предлага намаляване на присъдата срещу издаването на информация. Пъзелът се сглобява и полицията започва да атакува всяко от скривалищата му. Опитът за арест в една от локациите прераства в престрелка.

След усилен двубой между органите на власти, похитителите се предават, а сред заловените са съпругата, дъщерята, доведената дъщеря и братът на „Резачката за уши“. Извзети са около 5 милиона долара, скалпел (използван за рязане на уши и много други). Братът Аурелио Лопес признава, че рязането е ставало без упойка, но процесът е бил бърз и никой не е изпитвал удоволствие от осакатяването на жертвата. Но не казва нищо за изнасилванията.

Всички очакват, че тартора на групировката ще потъне някъде в дълбините, на Мексико. След залавянето на семейството, Даниел звъни в полицията и предлага сериозни крупни суми за освобождаването на семейството му, след отказ, започва да сипе смъртни заплахи. Вместо бягство най-търсеният похитител отвлича Раул Нието дел Рио. Още с пристигането в килията си, Лопес го застрелва и звъни на родителите, за да поиска 15 милиона долара откуп.

За всички тези деяния, мъжът е осъден на 50 години затвор, след като в Мексико няма смъртно наказание. Неговият брат получава 40 години затвор, а всички останали съучастници имат различни присъди. Мексико продължава да бъде страна, в която отвличането е доходоносна професия. Според последни данни, 2019 година бележи ръст в отвличанията на хора.