8-дневното царуване на Джейн Грей

На 13 ноември 1553 г. 17-годишната лейди Джейн Грей става най-младата благородничка, осъдена за измяна в британската история. Процесът й – организиран в Гилдхол в сърцето на Лондон – е публично унижение.

Как се стигна до това? Само четири месеца по-рано някои от най-могъщите мъже в Англия изпращат Джейн, пра-племенницата на Хенри VIII, в Лондонската кула, където те я обявяват за кралица. Но ето я сега, изправена пред обвинителите си, в края на нейното деветдневно царуване вече самият й живот виси на косъм.

Семената на грандиозното паденине на Джейн са посети по-рано през 1553 г. – от едно от последните действия на Едуард VI като крал на Англия. Едуард е отдаден протестант и когато наследява баща си Хенри VIII като крал през 1547 г., той веднага се заема да наложи религиозни реформи на своя народ.

Но да защитава протестантството приживе не е достатъчно за Едуард – той иска работата в тази посока да продължи и след смъртта му, а това означава да попречи на неговата яростна католическа по-голяма полусестра Мери да наследи трона. Решението му е да състави завещание, в което да изключи както Мери, така и другата си полусестра, Елизабет, с аргумент за нелегитимността им. Така лейди Джейн Грей, негова колежка протестантка, която е трета в наследствената линия, изведнъж се оказва наследник на Едуард.

Това, което направи документа на Едуард още по-значим е фактът, че отчасти е изпълнен от главния съветник на младия крал Джон Дъдли, херцог на Нортъмбърланд. Той е амбициозен човек, който отчаяно иска да запази властта си която неизбежно щеше да намалее, ако Мери наследи трона – поради простия факт, че тя го ненавижда, както по религиозни, така и по политически причини.

Джон Дъдли, първи херцог на Нортъмбърланд

Документът на Едуард дава на херцога на Нортъмбърланд безценна възможност да укрепи позицията си – и през май 1553 г. той прави точно това, убеждавайки наивния баща на Джейн, херцогът на Съфолк, да й позволи да се омъжи за четвъртия син на херцога, Гилдфорд. Съюзът е опит да се укрепи предаността за това, което предстои – възкачването на Джейн на трона, за което подкрепата на Нортъмбърланд е от съществено значение.

Когато на 6 юли 1553 г. Едуард VI умира – най-вероятно от туберкулоза – схемата на Нортъмбърланд изглежда се подрежда идеално. Но дори когато Джейн отива към Лондонската кула, за да бъде официално провъзгласена за кралица 4 дни след смъртта на краля, планът му започва да се срива. Жителите на Лондон, които са изключително за това Мери да получи трона, посрещат коронацията на Джейн с шок и враждебност – до такава степен, че императорският посланик казва: „никой от присъстващите не показва признаци на радост“.

Още по-лошото е, че Нортъмбърланд фатално подценява популярността на Мери в цялата страна. В хода на деня негодуванието, че най-голямата дъщеря на Хенри VIII получава короната става все по-силно. И скоро става неудържимо. На 19 юли, само девет дни след като е обявена за кралица, Джейн е свалена, за да бъде възкачена Мери.

С краткия си период на управление Джейн и съпругът й остават в Кулата – като затворници в същата сграда, която за кратко е двореца им. Когато страната избухва в радост от коронацията на Мария I, малцина се сещат за положението на Джейн. Всъщност мнозина вече са зачеркнали съдбата й като решена: в края на краищата тя, макар и неволно, приема короната за сметка на Мери – акт на държавна измяна. Със сигурност ще бъде екзекутирана.

Но Мери е нетърпелива да започне своето царуване, демонстрирайки милост, а в средата на август тя намекна пред съда, че „не може да бъде убедена да се съгласи, че тя [Джейн] трябва да умре“. Джейн не само й е братовчедка, но и Мери осъзнава младостта й и факта, че е била манипулирана. Изглежда, че животът на Джейн е в безопасност. Не би трябвало да има такава милост обаче за херцога на Нортъмбърланд и на 22 август главата му е отсечена.

Мария I Тюдор

Следващите няколко месеца минават безпроблемно за Джейн в Кулата, но тя не е забравена. С настъпването на есента под огромен натиск от нейните поддръжници да накаже участниците в преврата, Мери се съгласи Джейн и съпругът й да бъдат изправени пред съда. Трябва да се приложи някаква форма на правосъдие и в очите на Мери процесът е формалност, която би помогнала да успокоят онези, които я подтикват да действа срещу братовчедка си. Като кралица в крайна сметка е във властта й да дава милост там, където тя сметне за добре.

На сутринта на 13 ноември Джейн и Гилдфорд са проведени пеша от Кулата до Гилдхол. Докато минават по улиците, „с палача пред тях“ по стандартна процедура, хората се събират да наблюдават, но Джейн е погълната от молитвеника в ръцете й.

При пристигането си в Гилдхол, затворниците са ескортирани до Голямата зала, където процесът им е организиран в стая, пълна със зрители. Цяла група поддръжници на Мери са назначени да наблюдават производството, начело с херцога на Норфолк. Кралицата заповядва на присъстващите да „се постараят усърдно“ със задачата и да гарантират, че справедливостта ще надделее.

Обвиненията срещу Джейн са прочетени и доказателствата са представени пред съда: Джейн „фалшиво и предателски“ приема короната на Англия и се признава за „Джейн Кралицата“, като по този начин лишава Мери от „нейния кралски статус, титла, ред и мощ над нейното кралство Англия“. По този начин тя извършва държавна измяна.

Всички присъстващи в съда са насочили погледи към Джейн, докато чакат да чуят как тя ще бъда призната за виновна. И това се случва съвсем своевременно: „Виновна“. За Джейн и съпругът й тази присъда означава, че „по заповед на самата кралица“ тя трябва да бъде „изгорена или да обезглавена, тъй както е угодно на кралицата“.

***

Как умира лейди Джейн Грей?

Екзекуцията на Джейн се състои на 12 февруари 1554 г. По нейни думи тя е готова да умре: „Душата ми ще намери милост към Бог“, пише тя.

В деня на екзекуцията й я отвеждат на бесилото в Лондонската кула, където тя се обръща към тълпата: „Добри хора, аз дойдох да умра, по закон. Действията ми срещу Нейно височество кралицата бяха незаконни и признати от мен; но аз измивам ръцете си в невинност пред Бога днес. Умирам истинска християнка.“