Защо Конфуций продължава да е актуален и до днес

След като Едмунд Хусерл издава своята книга „Кризата на европейските науки и трансцеденталната феноменология“ през 1936 г. ще открием, че авторът, за добро или лошо, доказва предстоящият крах и бавното спиране на интелектуалното развитие в Европа. Има много причини за категоричното му мнение, както и предписания за излизането от този период. Ако днес разгледаме по-подробно ситуацията, спокойно ще открием, че философът е успял да предрече някои от основните събития, на които ставаме свидетели днес.

Хусерл подсказва, че в един момент развитието ще започне да върви на обратно, но също така критикува обществото, което не само не може, но и не знае как точно да подходи към бързо променящата се обстановка, но и просто не се опитва. Кризата е факт и дори да не се измерва във финанси и загуби, Хусерл е на мнение, че философията като наука ще трябва да излезе от рамките на религията, а след това да подчинява всяка една друга наука, поставяйки чистите основи. Обърнете внимание, че когато той пише този труд, най-вероятно не е подозирал, че около 9 години по-късно ще имаме контрол над атома и след това ще демонстрираме силата му срещу човешки същества. И да, веднага ще се появят хора, които да заявят, че войната има своя етика и правила, но както самият Опенхаймер по-късно ще заяви:

„Знаехме, че светът никога няма да бъде същият. Някои се смееха, други плачеха. Повечето бяха тихи. Спомних си един цитат от хиндуски скрипт. Багават Гита се опитва да накара принца да изпълни своя дълг и за да го впечатли, приема универсалната въоръжена форма – в хиндуизма боговете могат да приемат най-различни форми – и заявява „Сега аз ставам Смърт, унищожителят на светове“.. Предполагам, че всички си мислихме това по един или друг начин.“

И така достигаме до заключението, че когато философията бъде изоставена, човечеството разкрива своята най-грозна форма. Бихте заявили, че това е просто една лаладжийска наука, в която всеки иска да открие болезнената истина, за да се вкопчи в нея, но грешите. След като всички размишления се провеждат в един много по-чист и не толкова манипулиран свят, големите имена са имали възможността да открият по-добрия начин на живот и по-добрата симбиоза между обществата. Това е мнението на Конфуций – човекът, който днес се разглежда като образ за  забавни картинки – такива може да откриете много.

Интересното при него е, че се ражда около 551 г. пр. Хр. и до този момент остава един от значимите философи на Китай. Говорим за личност, която е живяла и творила повече от 2 хилядолетия, като от хода на неговите разсъждения ще стигнем до заключението, че светът не се е променил към по-добро, а по-скоро се насочва към нещо далеч по-сиво и не толкова положително. В следващите редове ще се запознаем на някои от най-популярните му мисли, именно те се срещат толкова често като мотивиращи мисли и други не толкова добре изплагиатствани идеи и разсъждения.

Философът определено е имал по-красива визия и сякаш представя структурата на един много по-развит свят, какъвто още не сме забелязали. Може би едно от най-важните заключения е насочено към отношенията между двама души, а именно, ако не желаете да получите негативно такова, просто не трябва да правите същото към някой друг. Забавно е как основата на бъдещите общества се гради върху нещо толкова елементарно.

Като по-млад, Конфуций провеждал най-различни церемонии, смятал се за един от водещите интелектуалци и имал достатъчно млади аристократи, които да обучава. В основата е етиката, доброто възпитание и той самият смятал, че всичко това ще го постави на линията на истински джунзи – джентълмен. Един от големите провали е лордът на Лу, който по това време искал да достигне нивата на много по-възвишен и интелигентен мъж, който да поеме управлението. За жалост Конфуций не смята, че е бил ефективен и заедно с малката си група последователи просто тръгва и търси следващият потенциален владетел, който да промени. Каква точно е била ролята на философите? Те са обикаляли, съветвали и променяли интелектуалния багаж на личностите, които отговарят за живота на много други.

Това най-вероятно липсва в днешно време, особено ако се фокусираме върху политическата сцена. В продължение на 15 години Конфуций обикаля Китай и се опитва да превърне страната си в мирна и просперираща територия, а не в сцена на кръвопролития. И макар не всеки да успявал да се извиси до степента, която учителят е заложил, народът му определено го помни, а по-късно записките ще се пренесат в цял свят.

След дългата обиколка отново се връща при своя първи провал – лордът на Лу и този път променя културата, текстовете и ритуалите, оформя музиката, историята и поезията, като всичко това ще бъде основата на Конфуцианството – философското движение, за което самият Хераклит с лекота по-късно ще сподели, че цивилизацията се движи от изток на запад, а не обратното. Малко след 479 г. пр. Хр. Конфуций вече е напуснал този свят, но завещава на своите последователи мисли и съждения, с които да продължат напред.

Ето защо и някои от тях се стараят да ги напишат и предават на поколенията, като това, както може да се досетите, се е случило много преди появата на социалните мрежи. Ето и някои от най-повтаряните съждения, които ще откриете и до днес, но имат малко по-различна история, от предаваната

„Това, което не е твоя страст, не прави и на другите.“

Историята започва с това, че един ден Зигонг (един от последователите на Конфуций) го пита дали има сентенция, която може да остане завинаги и никога да не се променя Точно тази в горните редове е посочена от учителя. Според западната литература и критика, това е официалното златно правило на Конфуций. Понякога учениците му искали да описва живота с една дума, като тя да играе ролята на корен. Тогава той използвал китайската Шу, която може да се преведе като разбиране, емпатия, любов и милосърдие. Макар и това да е достатъчно за обикновения човек, философите са на мнение, че не трябва да се ограничава или прекъсва неговото съждение само до думи или правила.

Той е насочен към етиката, следователно няма как да бъде обвързан с една дума или едно правило. Конфуций, ако може да се постави до друг философ, спокойно се нарежда до Аристотел. Тук говорим за идеи и той посочва кои качества на човешкия дух могат да се развиват, но никога не трябва да се разглеждат като правила. Ако един човек успее да приеме и изгради себе си на базата на Шу, малко след това ще се извиси до Рен или хуманното, божественото. Практически това е и тайната на златното правило, поставяте основата от добродетелите и постигате нещо друго на финала.

Впрочем ако използваме златното правило като основата на живота, просто поставяме нещо в основата и чакам да се развие до финала. Конфуций е категоричен, че ако заложеното е добро, вероятно ще се отворят вратите и на останалите добродетели. Състрадание имаме едва след като имаме способността да погледнем другия като подобен на нас. Конфуций често посочва, че когато един човек обижда или напада, той не е по-различен от другите и носи същата отговорност като тях.

„Ти не разбираш още живота – как е възможно да разбереш смъртта“

Последователят Зилу се интересувал твърде много духовете и душите, но когато повдигнал тази тема, неговият учител му напомнил, че все още не може да служи на хората, а какво остава за духовете. След като не успял да получи отговор на този въпрос, ученикът поискал да разбере нещо повече за смъртта и получил отговора в горните редове. Самият учител, противни на днешните религии, които поставят залог в края на живота – без значение дали той ще бъде положителен или отрицателен – има една друга гледна точка. Той смята, че след като имаме нещо като даденост – тоест живота – трябва да се постараем да го представим като един от най-пълноценните възможни и по никакъв начин да не търсим наградата на финала. Следователно единственият начин да бъдем качествени хора, вярвайки на неговата логика, е да оставим доброто в останалите.

„Водете хората с добродетел и те ще развият чувството на срам, за да изпълнят своите роли.“

Пълният цитат на Конфуций е

„Водете ги с политиките и ги превеждайте в съответствие с наказанията и хората ще ги избегнат и няма да се срамуват. Водете хората с добродетел и те ще развият чувството на срам, за да изпълнят своите роли.“

Това е едно от заключенията на философа относно управлението на хора или общество. В ранните си пасажи, Конфуций казва, че един човек винаги трябва да се управлява с добродетел, като тя трябва да заеме място в живота му, както Северната звезда има достойно място на небето. С други думи, воденето с пример ще доведе до правилните резултати. Очевидно се е справил добре с това, защото векове по-рано в Китай наказанията са били зловещи за всеки провинен и до последно се е вярвало, че именно така контролът е най-стриктен.

Конфуций се ражда именно в такава епоха и бързо я отхвърля, идеята за харизматичното господство, следващо традицията и ритуалите, може да развие колективното чувство на идеали като срам, а същият работи много по-добре от всяко друго наказание, в това число и насилие. Индивидуалната личност трябва да развие своя морален компас, по който да се ръководи самостоятелно.

„Да запазите старите учения живи и да разбирате настоящето – ако някой може да направи това, той е достоен за учител.“

Още в зората на Конфуций, когато трябва да се занимава с благородника от Лу, текстовете на предишната династия са забравени и оставени да се унищожат. Философът вярва в тях и започва тайно да ги събира в опит да ги организира и предаде на обществото по начин, който позволява по-широкото изучаване. В тези архиви открива две много важни движения – тези на историята и поезията. В основата на учението за миналото се крие и ключа относо правилното и грешното поведение. А поезията можела да позволи изграждането на един особен и здравословен контрол над емоциите, който разкрива най-чистите форми на любов и истински кураж. В края на живота си ще открием, че философът вече се е занимавал именно с това – организиране и редактиране на архивите. Неговата основна идея е, че може да се изгради едно много по-добро общество, когато човек се научи как да се отнася към другите, към това добавя уважението и желанието да се защитават другите. Философът говори за едно предишно общество, в което всички участници са имали взаимното си уважение и правилен етикет за начина, по който разговарят с останалите, разкривайки и основните разлики на миналото и настоящето.

„Богатство и ранг, постигнати по неправилен начин, са като облаците, които бавно се носят в небето.“

Отново напомняме, че великият китайски философ идва във време, в което Китай страда от не толкова справедливо разпределение на властта, както и позволява на редица почитатели да се замислят относно методите за печелене на власт. И точно това обаче ни води обратно към началото и идеята на Хусерл за липсата на движение напред, което като най-чист пример може спокойно да се забележи в модерен Китай. Впрочем след свалянето на мерките и приемането на малко по-либералния подход ще открием, че единствената партия в страната отново позволи изучаването на Конфуций, което поне може да се смята за някаква форма на свобода. Конфуций е смятан за един особен враг на тогавашното политическо движение.

Снимки: Wikipedia