Nirvana не искаха да ходят в Top of The Pops – един договор ги задължи и те се постараха да направят незабравима вечер

На 24 септември 1991 г. е пуснат един много специален албум на Nirvana – Nevermind. Въпросното предложение бързо печели вниманието на младите. Колежанските радио предавания го въртят без почивка и го определят като свеж рок, който може спокойно да се конкурира и с алтернативния рок. Звуците са повече от красиви, а Кобейн просто знае как да донесе удоволствие на слушателите и почитателите си. Истината е, че е толкова феноменален, че всеки може да повярва в легендата.

Почитателите на бандата много добре могат да си спомнят кога са чули песента „Smells Like Teen Spirit“ и мнозина могат да знаят и историята зад клипа. Кърт Кобейн е изгонен от училище и след като трябва да си намери работа, единствената налична е чистач в същото училище. Бъдещата легенда наистина работи в това училище, но инвестира таланта си и по-късно напомня какво наистина се е случило с него. По това време Nirvana започва да се появява все по-често и на поп сцената, а с това и да се представя като източник на алтернативната музика. В тази секция има сериозна конкуренция.

По това време групи като Depeche Mode, R.E.M и мадам О’Конър ще владеят публиката и ще доставят точно толкова големи хитове, колкото сме свикнали да виждаме. Дали обаче Кобейн и компания могат да отговорят на това изискване? Мелодичните атаки на Pixies също не са за подценяване и точно по тази причина е изненадващо, че само седмица след пускането на албума, той не се намира в рок ложата, а е изпратен в съвсем различна категория.

И ако хитовете в Nevermind продължават да бъдат слушани и специални, очевидно е, че не могат да се позиционират в поп музиката. Впрочем Кобейн отказва да отиде дори и в предаването Top of the Pops, макар и точно това да е стъпка, която ще донесе още по-сериозно признание. За щастие, само няколко седмици след техният албум, групи като Red Hot Chili Peppers, Pearl Jam и други, също пускат своите хитове.

Всяка една от тях има свой собствен албум и определено не може да влезе в класацията на поп музиката. Истината е, че точно по тази причина можем да кажем, че се ражда едно ново движение – гръндж. Разбира се, мнозина обаче продължават да смятат, че Кобейн пробива там, където другите могат просто да мечтаят. Той създава своя собствена територия, привлича феновете на поп музиката, привлича и някои тежки почитатели на рока, но всичко това идва с цена. Идеологията на Кърт не е обвързана с легендарния статус.

Истината е, че дори и с толкова успехи, изпълнителят няма нужда от толкова внимание. Постоянното преследване, копиране и осиновяване на стила, започва не само да го изморява, но и да го отказва. Кобейн избира някои много странни идеи, но когато негови приятели в Олимпия, Вашингтон правят звукозаписно студио с името „Kill Rock Stars“, той ще напише хита „In Bloom“. За сметка на това продължава да бяга от популярното предаване Top of the Pops, където е многократно канен.

За съжаление, договорите най-накрая се оплитат до степен, в която Кобейн трябва да отиде със своите колеги, за да свири. Разбира се, това не го притеснява, той е готов да накаже всички почитатели и го прави. Описват го като робот, който едва докосва струните на китарата си, изобщо не се опитва да хване мелодията и като цяло остава на сцената като метална кукла. Гласът му е дълбок театрален баритон.

Новоселик върти китарата си около врата, сякаш се бори с жива мечка, а Дейв и неговите барабани сякаш се срещат за първи път с него. А ако това не е достатъчно, когато идва време за цензуриране, повечето разговори на Кърт са цензурирани. Песента му започва с „Вземете повече наркотици, убийте приятелите.“, но това не може да бъде премахнато.

В хода на цялата програма, различни алтернативни банди са се появявали и са постигали невероятни успехи, но Nirvana остават запомнени като хората, които ще нанесат много тежък удар.

Изведнъж се оказва за британците, че точно това не може да се случи толкова лесно. От друга страна, това е десетилетието на електронната музика и хип-хоп културата, които бавно и сигурно преместват рока от сцената. Нирвана не е в тренда, но Кърт Кобейн продължава да бъде талантливият текстописец, който ще пробива и ще поставя нови изисквания на сцената.

За него остава най-голямото проклятие – той иска да е рок легенда, а след това се мрази за всяка една стъпка, която е предприел. Точно това го мотивира да излезе от полето на легенда и за известно време го прави. Кобейн осъзнава, че зад рокът има едно друго чудовище, което го убива, следователно решението е или да се насочи към алтернатива като хероинът или просто да се предаде и да бъде консумиран като продукт. Знаем как завършва тази история.