shareit

Музикални хроники: Рокът търсеше своя първи голям злодей и намери Алис Купър

| от Тодор Ковачев |

Рок величието Алис Купър обича да си спомня времената, в които „умира“ на сцената.

Кулминациите на неговите концерти в началото на 70-те се случват на бесилото или гилотината. Певецът увисва на въжето, или главата му бива отсечена и после показана на екзалтираната публика, жадна именно за такова кърваво шоу.

Веднъж в Англия бесилото се чупи и Купър наистина се оказва в плен на примката, но успява да вдигне брадичката си и да се изплъзне от нея.

С гарвановото си лице и кокалестото си тяло, той няма как да стане рок звезда благодарение на сексуален магнетизъм или заради красивия си глас.

Вместо това, той се превръща в един от най-легендарните „злодеи“ на рокендрола, със стържещо пеене, което носи някакъв ранен гръндж заряд още в I’m Eighteen, сингъла, с който пробива в родната си Америка.

Купър базира артистичния си образ на крайни хорър мотиви и отблъскващи лирики като тези в некрофилския химн I Love the Dead.

Солидните рок рифове на неговата група полагат основата на стил, който така или иначе е доста театрален, но с шоуто на ужасите, случващо се на концертите, Купър просто стига до следващото ниво.

И съответно привлича младо седемдесетарско поколение с нихилистични наклонности и жажда за крайности в музиката.

Alice Cooper, performing, London, 1975. (Photo by Michael Putland/Getty Images)

Дълго време Алис Купър (с рождено име Винсънт Деймън Фурние) е по-популярен във Великобритания, отколкото в Щатите. Опитите на някои политици и активисти да забранят негови концерти и песни на Острова всъщност само допринасят за популярността му.

Неговата група стартира в родния му Финикс, Аризона, и още в гимназиалните си години се изявява под името The Earwigs.

Бандата се отклонява от първоначалната си музикална посока, променя името си на The Spiders, а после и на Alice Cooper, и се мести в Ел Ей, където среща мениджъра Шеп Гордън.

Млад човек без опит в музикалната индустрия, Гордън не е лишен от смелост и от нюх да търси скандалите. За него няма лоша реклама и той вярва, че част от работата на мениджъра е да предизвиква провокации около групата, да подхранва слухове, да създава истерия.

Гордън урежда на групата участие на рок фестивал в Торонто през 1969 г. точно преди хедлайнера Джон Ленън. Най-вероятно Гордън е и човекът, който уговаря появата на едно живо пиле на сцената по време на сета. Алис Купър грабва птицата и я хвърля към публиката (“Очаквах да разпери криле и да отлети”), където тя е разкъсана на парчета от тълпата, наброяваща 80 000 души.

„Случаят предизвика вълнения по цял свят и тогава осъзнах, че рокът търси своя злодей, търси си някой, който би направил такова нещо нарочно“, разказва Купър. „Това ме накара да направя Алис доста по-мрачен персонаж“.

Фронтменът и бандата му започват да осъзнават, че могат да си изградят имидж, който скандализира и предизвиква огромно внимание и възмущение. Алис Купър се превръща в силно отрицателен герой, носи грим и парцаливи женски дрехи, използва всякакви възможности да провокира.

gettyimages-466449865-594x594

Албумът от 1973 г. Billion Dollar Babies е пикът в развитието на групата, а последвалото турне носи толкова голяма популярност и печалби, че Купър се появява на корицата на сп. Forbes като рокендрол магнат от нов тип.

Всъщност обаче, тогава бандата влага повечето спечелени пари във все по-разточителното си сценично шоу. Купър обяснява, че недоволството от тази ситуация се превръща в една от главните причини оригиналната формация да се разпадне.

Певецът става солов артист и приема за себе си името Алис Купър през 1975 г.

Албумът му Welcome to My Nightmare и промоционалната му кампания представляват най-екстравагантната продукция на Купър до момента – израз на усещането му, че в крайна сметка рокът трябва да се третира просто като едно от разклоненията на шоубизнеса.

Като фен на Холивуд и Бродуей, повлиян от „Уестсайдска история“ толкова, колкото и от The Who и The Doors, музикантът мисли за себе си като за „Бъзби Бъркли на рок музиката“.

През втората половина на 70-те Купър навлиза все повече в мейнстрийма, появява се в телевизионни предавания и сериали като „Мъпетите“, дори играе голф с тогавашния президент на САЩ Джералд Форд.

В същото време обаче, Алис Купър се бори с алкохолизма си.

В началото по цял ден пие бира, но когато минава на уиски започва да повръща кръв сутрин. „Тогава осъзнах, че започвам да се погубвам“.

gettyimages-810049848-594x594

Наркотиците също не са му чужди и разказва как на едно парти в Детройт се събудил в 3 сутринта и всички около него били припаднали, а той се чувствал като сред 40 трупа.

Изтощен от зависимостите си, Алис Купър няма особени шансове да запази популярността си в бързо променящата се рок сцена.

Както често се случва, хората, които му подражават в един момент започват да го засенчват. Пънк банди като Sex Pistols извеждат скандалното до нови висоти, а редица поджанрове на метъла раждат още по-мрачни и хорър ориентирани банди от това, което той някога е предлагал.

Т. нар. „хеър метъл“ групи пък копират едно към едно външния му вид. Както цветущо се изразява Дий Снайдер от Twister Sister: Ние всички идваме от слабините на този човек. Той еякулира – и глем метълът се роди.

Докато славата на Алис Купър започва да залязва, музикантът се завръща към християнската си вяра (баща му и дядо му са свещеници), а към края на 80-те отново завладява сцената като старейшина на метъла, подобно на Ози Озборн.

Това обаче вече не е същият Алис Купър от предходното десетилетие.

И до днес злодеят продължава кариерата си, разпростираща се вече над половин век, наскоро издаде нов сингъл и готви следващ албум.

gettyimages-1211670480-594x594

А в личен план казва, че не може да живее без жена си – „най-страхотното момиче на света“, за което е женен вече 44 години.

Двамата даже са сключили пакт да напуснат този свят заедно, но 72-годишният Купър възнамерява да живее още дълго.

„Теглото ми е същото като когато бях на 30, не пуша и не съм пил от 37 години. Аз единствен от бандата не се разболявам“, хвали се той.

Оригиналният Алис Купър от ранната му, пропита с алкохол ера е колкото жертва, толкова и нарушител на нормите. Затова се превръща в символ на тормозените, но войнствени аутсайдери, готови да се бунтуват.

След завръщането си, вече в своята освободена от алкохолни влияния версия, Алис Купър продава милиони албуми и прави големи концерти по цял свят в образа по-скоро на комиксов злодей – измислен символ на отминала ера.

Важното е, че в реалността Винсънт Деймън Фурние вече несъмнено е положителен образ. И то един от най-емблематичните в целия рокендрол.

 
 
Коментарите са изключени за Музикални хроники: Рокът търсеше своя първи голям злодей и намери Алис Купър

Повече информация Виж всички