Мозъците на консервативните и либералните хора са различни – но не особено

Често ни се струва, че консервативните и либералните хора нямат нищо общо помежду си – и се оказва, че различията им стигат чак до структурата на мозъците им. Въпреки че в миналото много се е говорило за тези различия, сега ново проучване установи, че те не са толкова големи, колкото мнозина смятат.

„Беше наистина изненадващо, че възпроизведохме откритието за амигдалата“, каза първият автор Диамантис Петропулос Петалас в изявление, позовавайки се на изследване от 2011 г., което беше широко споделено, след като заключи, че може да има връзка между структурата на мозъка и политическата принадлежност на човек. „Честно казано, не очаквахме да повторим някое от тези открития.“

Но те ги повтарят. Петропулос и екипът от Американския колеж в Гърция и Университета в Амстердам използват скенери с ядрено-магнитен резонанс на 928 холандци на възраст 19-26 години. Извадката – която е 10 пъти по-голяма от тази на изследването от 2011 г. – е представителна за политическия пейзаж в Нидерландия. Страната има многопартийна система, което дава възможност на изследователите да разгледат спектър от убеждения в рамките на консервативните и либералните идеологии.

Сравнявайки данните от мозъчното сканиране с въпросниците, в които участниците са питани за политическите си възгледи и идентичност, изследователите успяват да видят някои закономерности.

Както е установено в проучването от 2011 г., има връзка между консервативните възгледи и увеличеното сиво вещество в амигдалата – структура в темпоралния дял на мозъка, която е част от лимбичната система.

„Амигдалата контролира възприемането и разбирането на заплахите и несигурността на риска, така че е много логично хората, които са по-чувствителни към тези проблеми, да имат по-висока нужда от сигурност, което обикновено съответства на по-консервативните идеи в политиката“, обяснява Петропулос. Хората, които се идентифицират с партия, която има лява икономическа политика, но консервативни социални пристрастия, имат повече сиво вещество в амигдалите си, отколкото тези, които се идентифицират с по-широко прогресивни партии.

„Това говори за идеята, че не става дума за дихотомно представяне на идеологията в мозъка, например републиканци срещу демократи, както е в САЩ“, казва Петропулос, „а виждаме по-фин спектър на това как политическата идеология може да се отрази в анатомията на мозъка.“

Наблюдаваната от екипа връзка обаче е три пъти по-слаба от тази, установена в изследването от 2011 г. Амигдалите на консервативно настроените хора са по-големи от тези на либерално настроените, да, но само с еквивалента на около едно сусамово зърно.

Предната поясна кора

Друго откритие от изследването от 2011 г., което екипът не успява да повтори, е връзката между консервативната политика и по-малкия обем сиво вещество в друга област на мозъка – предната поясна кора (ППК). Те обаче откриват нещо ново – положителна връзка между сивото вещество в дясната вретенообразна извивка и консервативните социални и икономически ценности.

Вретенообразната извивка

„Тези региони са свързани с разпознаването на лица, така че е логично те да бъдат включени, когато човек мисли за политически въпроси, защото политическите въпроси често ни напомнят за политическите лица, които представят идеологията по тези въпроси“, казва Петропулос. „Само споменът за лицето на политик, например, може да накара вретенообразната извивка да светне малко.“

Но подобни изследвания с ЯМР може да са само част от пъзела – те могат да ни разкажат за анатомията на мозъка, но ще са необходими допълнителни проучвания, за да се разгледат функционалните връзки между различните мозъчни области.

Като цяло авторите казват, че техният подход помага да се добавят някои ценни нюанси към този вид изследвания.

„Разглеждаме идеологията като сложен, многоизмерен продукт; това включва различни нагласи по социални и икономически въпроси, както и залитане по прогресивни или консервативни идеали“, казва Петропулос; „Наистина не става въпрос само за ляво или дясно“.