Кратка история на градинските гномчета

В древен Рим малки каменни статуи, изобразяващи гръцко-римския бог на плодородието Приап, също защитник на мъжките гениталии, често са поставяни в римските градини. Гномите като магически същества са описани за първи път през периода на Ренесанса от швейцарския алхимик Парацелз като „умалени фигури с две дължини на височина, които не обичат да се смесват с хората“. През този период в градините си богатите често поставят каменни „гротески“, които обикновено са пищно изрисувани фигури с височина около 1 метър. Сред тях са гоби ( gobbi – от италиански – гърбушковци). По-специално, Жак Кало произвежда 21 версии на гоби, които гравира и отпечатва през 1616 г.

Един от гърбушковците на Жак – с маска и криви крачета

В началото на 18 век статуи, подобни на гномчета, изработени от дърво или порцелан, наречени „гноми“, стават популярна декорация за домакинството. Районът около град Бриенц в Швейцария е известен с производството на такива дървени домашни джуджета. В Германия тези фигурки за градината се свързват с техните традиционни истории и суеверия – за „малките хора“ или джуджета, които според помагат в мините и в фермите. Дрезденската компания Baehr & Maresch държи малки керамични статуи на джуджета на склад още през 1841 г. и въпреки че това твърдение се оспорва, някои казват, че Baehr и Maresch произвежда първите градински джуджета (на немски: Gartenzwerge).

За по-малко от 10 години статуите на джуджета се разпространяват от провинциите Саксония и Тюрингия през Германия до Франция и през 1847 г. сър Чарлз Ишам донася 21 теракотени гнома, произведени в Германия от Филип Грибел, във Великобритания и ги поставя в градините на дома си Лампорт Хол в Нортхемптъншир. С прякор „Lampy“, единственият оцелял гном от оригиналната партида е изложен в Лампорт Хол и е застрахован за 1 милион лири.

Производството на гноми се разпространява из Германия, като много други големи и малки производители влизат и излизат от бизнеса – всеки със свой собствен стил и дизайн. От около 1860 г. нататък, много статуи са направени в Грефенрода, град в Тюрингия, известен със своята керамика.

Градинските гноми се разпространяват и в други страни в Европа през 40-те години на 20 век и стават особено популярни във Франция и Великобритания. Терминът „градински гном“ може да произхожда от термина „Gnomen-Figuren“ (миниатюрни фигурки), използван в оригиналните немски каталози.

Градинските гноми са допълнително популяризирани, когато сър Франк Крисп, собственикът на втората по големина колекция от градински гноми във Великобритания, започва да отваря своя Friar Park – имение Хенли на Темза – за обществени визитации поне веднъж седмично от 1910 до 1919. Тук любителите на градините и посетителите от цял ​​свят може би за пръв път виждат градински гноми.

Репутацията на германските гноми намалява след Първата световна война, но те отново стават модни през 30-те години след анимационния филм на Дисни „Снежанка и седемте джуджета“, когато повече хора от работническата класа вече могат да си ги закупят. Том Мейджър Бол (баща на бившия британски министър-председател Джон Мейджър) е най-изтъкнатият производител на градински орнаменти по това време с неговата компания Major. Втората световна война и следващите години също са тежки за индустрията и повечето производители се отказваха от нея тогава.

Градинските гноми отново възраждат популярността си през 70-те години със навлизането им в хумора. През 90-те години шегите с гноми стават популярни и понякога стигат дори до националните новини – когато хората крадат градински гном от ливадата на непознат и след това му изпращат снимки на гнома, преди да му го върнат.

Потомците на Филип Грибел все още произвеждат градински гноми в Германия. Към 2008 г. в Германия има около 25 милиона градински гномчета.

Градинските гноми обикновено са мъжки, често брадати, носят червени фригийски шапки и нерядко имат лули и гърбици. Често са изобразявани да се занимават с непринудени забавления като риболов или дрямка. Те могат да бъдат направени от глина или от теракота, изливани във форми. След това гномът се отстранява от формата, когато се стегне, оставя се да изсъхне и след това се изпича в пещ, докато не се втвърди. Когато изстине, гномът се боядисва. Има и по-модерни гноми, които се правят от смоли и подобни материали.

Днес съществуват много различни вариации на градинските гноми, включително хумористични като гном на мотоциклет или гном на барбекю, както и по-тъмните като например намушкан в гърба или с качулка на палач.