Как пиршествата помагат за оформянето на човешката цивилизация

Как едно комплексно общество се образува от отделни племената и малки селища, които доминират по света до началото на холоцена преди около 9000 години? И след като се развият такива социални организации, какви механизми ги поддържат достатъчно, за да се развият в градове на древния свят?

Преди 6 години, след 30 години изследвания в басейна на Титикака в Андите, Хенри Танталеан заедно със свой колега започва дългосрочна програма за археологически изследвания в долината Чинча на южния бряг на Перу. Благодарение на работата на предишни археолози и на техните собствени нови данни, те успяват да съберат цялостна предистория на долината, от преди няколко хилядолетия.

Един значителен период от време, известен като Паракас, продължава от около 800 до 200 г. пр. н. е. Това е период, когато в региона се развиват първите сложни общества – произходът на цивилизацията в тази част на древния свят. Те документират огромно количество цивилизационни фактори от времето на Паракас в долината – от големи пирамидални структури до скромни села, разпръснати по пейзажа.

Отвъд земите над долината, хората от този период правят редица геоглифи: форми, гравирани в пейзажа и облицовани с малки камъни. Археолозите откриват пет набора от линии, които се концентрират върху петте големи обекта на Паракас в пампата (вид низинна степ). Откриват и останки от много малки структури, построени между линиите.

Пампа

Изследването им показва, че редица от тези малки структури и много от линиите сочат към слънцето при лятното слънцестоене през юни. Предишната работа на техния и други археологически екипи в Перу недвусмислено показва, че предколумбовите народи в Андите използват слънцестоенето, за да отбележат важни събития. И те стигат до заключението, че тези обекти са сцена за ритуално значими социални събития, които се провеждат по време на слънцестоенето и вероятно други астрономически явления.

Те решават да проучат интензивно едно от тези места, наречено Серо дел Жентил, за да се оцени значението му в културата на Паракас. Обектът представлява голяма могила на платформа с три нива. Базовото ниво е с размери 50 на 120 метра, а всяко ниво съдържа вдълбан вътрешен двор с размери около 12 метра. Разкопките в един от тези вътрешни дворове дават богата гама артефакти, включително текстил, хранителни продукти, керамика, украсени кратунки, каменни предмети, тръстика, различни предмети и дарове от хора. Открити са и големи грънчарски съдове, които държаха чича или царевична бира. Има и доказателства за приготвяне на храна. Намерени са още голям брой керамични съдове за маса и доказателства за ритуали, включващи изливане на течности във вътрешния двор в края на някои от празниците.

Серо дел Жентил всъщност е класически археологичен пример за много важно място за пиршество. Изглежда, че никой не живее на това добре изградено място целогодишно, въпреки че има много доказателства, че от време на време много хора присъстват там, за да ядат, пият и дори да правят човешки жертвоприношение заедно, вероятно в определени специални времена от астрономическия календар .

Археолозите използват данните от Серо дел Жентил, за да проверят няколко хипотези за това как са се събрали най-ранните кооперативни човешки групи: Дали хората са започнали от малки групи, пирували в рамките на местната си група и след това се разширили и са включили по-отдалечени групи? Или най-ранните успешни общества са установили контакти с отдалечени автономни групи в голям регион?

Кели Кнудсън от Държавния университет в Аризона анализира съотношенията на стронций в 39 органични обекта, открити във вътрешните дворове. Съотношението 87Sr/86Sr във всеки органичен обект, включително човешки, ни казва от коя географска зона е този обект. Той открива, че обектите във вътрешния двор са от много широк спектър от екозони в южните централни Анди. Някои обекти идват от басейна на Титикака на 600 километра разстояние, други от южния бряг на около 200 километра.

* * *

Този казус показва, че най-ранните стабилни сложни общества в южното крайбрежие на Перу около 400 г. пр. н. е. включват широк спектър от хора и предмети. Поне в обществото от Паракас оптималната стратегия за изграждане на цивилизация включва създаването на широко разпространени съюзи в началото и след това разширяване на този модел в продължение на векове. Знаем това, защото народът в Серо дел Жентил използва предмети и включва хора от далечни райони.

За разлика от това, на друг по-късен церемониален обект, където са се провеждали по-малки ритуали, всички обекти и човешки останки са от непосредствената околност, както се вижда от анализа на стронций. Моделът в Серо дел Жентил, контрастира със стратегия, при която хората се фокусират върху местната си група и след това нарастват постепенно с течение на времето. Археолозите планират да използват този вид сравнителни случаи, за да се опитат да разберат кои стратегии работят по-добре в кой екологичен и социален контекст.

Доказателствата от Серо подкрепят теорията, че сътрудничеството в недържавните общества се постига чрез „ритуализиране“ на икономиката –  хората изграждат норми, ритуали и табута, за да организират своя икономически и политически живот. Далеч не странни и екзотични обичаите на „примитивните народи“, сложните правила на поведение, кодирани в богатите ритуални практики, са гениални средства за организиране на общество без да се използва насилие.