„6.66 евро” от Фредерик Бегбеде (откъс)

Софи ти каза „сбогом“ така просто, както обикновено ти казваше „здравей“.
Сега обядваш сам.
Преди имаше куп приятели, а сега нямаш нито един.
Това означава, че изобщо не си имал приятели.
Пиеш, а сакото ти вони на раклет.
Супер!
„Позволи ми да те напусна, остави ме да си тръгна.
Искам пак да бъда глупакът, който бях преди.“
Точно това ѝ каза.
Излизаш от къщи без очила, за да не виждаш по-далече от носа си.
Късогледството е моят последен разкош. Всичко тъне в прелестна мъгла, точно като в рекламен клип.
Всичко е повърхностно.
Дръж се, мой човек!
Изкатерил си се на самия връх на консумативното общество и на най-горното стъпало на комуникативното общество.
В ресторанта поръчваш суши от гъши дроб по сечуански, чътни с круши в телешки бульон, соев сос и балсамов оцет.
Пред теб седи някакво момиче и ти се усмихва.
Обичаш я, но тя никога няма да узнае това.
Направо шик!
Какъв чудесен миг.
Облегнат на бара, мечтаеш за нови жени. Доста време ти трябваше, за да разбереш най-сетне какво искаш от живота: самота, тишина, пиячка, книги, наркотици, писане и от време на време любов с някоя красавица, която никога повече няма да видиш.

Удари часът, когато на криейтърите им правят свирка. На минаване през Булонския лес се отбиваш да си платиш едно фелацио без гумичка. Двайсет минути по-късно се връщаш в агенцията.
– Уволнете ме!
Изстъпил си се посред хола на „Рос“ и ревеш с цяло гърло, но никой не ти обръща внимание.
– Уволнете ме!
Няколко стажанти се смеят и те сочат с пръст, мислят си, че се шегуваш, и използват случая, за да се натегнат, като изпадат в телешки възторг в отговор на патетичните ти вопли.
– Уволнете ме!
Ала в цялото това пространство никой не чува виковете ти. По едно време обаче си даваш сметка защо край теб всички хихикат: по дюкяна на белите ти джинси има следи от червило.

Твоите слогани звучат по телевизията от сутрин до вечер: НЕ ОБНОВЯВАЙТЕ, ПОДРАЖАВАЙТЕ; ЩО ЗА ЖИВОТ Е ТОВА БЕЗ ШАМПАНСКОТО „КРУГ?; САЛОП, ПАРФЮМЪТ, КОЙТО ТЪЙ ОБИЧАМ ДА МРАЗЯ; РАДИО „НОВА“, ВИНАГИ НОВО; КЕНЗО ДЖЪНГЪЛ, ОПИТАЙТЕ ДА ГО ОПИТОМИТЕ; ВИАГРА. СТИГА С ТОЗИ БРИДЖ; ЕВРОСТАР. ЗАЩО ДА ПЪТУВАМЕ ОТ РОАСИ ДО ХИЙТРОУ, КОГАТО МОЖЕМ ДА ОТИДЕМ ОТ ПАРИЖ ДО ЛОНДОН?; КАНДЕРЕЛ. ТИ СИ КРАСИВА, ТИ СИ СТРОЙНА, ТИ ПРОСТО СИ ТИ; БУИГ ТЕЛЕКОМ. ПОЗВЪНИХТЕ НА БЪДЕЩЕТО? НЕ ЗАТВАРЯЙТЕ; ЛАКОСТ. БЪДИ ЕЛЕГАНТЕН КАТО ТВОИТЕ РОДИТЕЛИ; ШАНЕЛ № 5. НАВСЯКЪДЕ И ВСЕКИ ДЕН.

– Уволнете ме!
Ще ти се да се изтегнеш на моравата и да гледаш небето с разплакани очи. Рекламата е превърнала Хитлер във фюрер. Рекламата е предназначена да убеждава гражданите, че положението е нормално, когато то не е такова. Подобно на нощните стражи през Средновековието, тя сякаш се провиква: „Спете, добри хора, вече е полунощ, всичко е наред, вино, хляб, но за мен и сирене „Бурсен“. О, не!, О, не! Само „Дюбоне“, опитът доказа – само хляб от „Ваза“, „Мини-Мир“, миницени, всичко друго на максимум“. Спете, добри хора.
„Всички са нещастни в модерния свят“, предсказа Шарл Пеги. И се оказа прав: безработните са нещастни, защото нямат работа, а работещите, че трябва да работят. Спете спокойно, вземете си прозак. Само не задавайте излишни въпроси. Hier ist kein warum.

Трябва да се признае, че всичко, което се случва на нашата планета, не е толкова важно в мащабите на Вселената. Просто написаното от един землянин ще бъде прочетено от друг землянин. Твърде възможно е на галактиките изобщо да не им пука, че годишният оборот на „Майкрософт“ е равен на брутния национален продукт на Белгия, а личното богатство на Бил Гейтс се оценява на 100 милиарда долара. Ти се трудиш, привързваш се към някои себеподобни, към някои места, суетиш се върху едно камъче, което се рее в космическия мрак. Не би било лошо да поукротиш претенциите си. Даваш ли си сметка, че си един нищо и никакъв микроб? Нима може да се намери достатъчно ефикасен „Райд“ за вредно насекомо като теб?