В необятните води на Атлантическия океан, където хоризонтът се губи в безкрая, а времето понякога застива между вълните, през 1872 година се разиграва една от най-необяснените и зловещи морски мистерии в историята. Случаят с бригантината "Мария Селесте" остава жив в колективната памет като символ на човешкото безсилие пред стихиите, на страха от необяснимото и на вечното очарование, което носи една добре разказана загадка. И до днес, повече от 150 години по-късно, тя не престава да вълнува историци, изследователи, писатели и любители на конспирациите.
Историята започва съвсем обикновено. На 7 ноември 1872 г., от пристанището на Ню Йорк отплава двумачтовият бригантин "Мария Селесте". На борда се намират капитан Бенджамин Бригс, съпругата му Сара, тяхната двегодишна дъщеря София, седемчленен екипаж и товар от над 1700 бъчви с денатуриран алкохол, предназначен за Генуа, Италия. Бригс бил опитен мореплавател, уважаван и известен със своята сериозност и дисциплина. Всичко подсказвало, че пътуването ще бъде рутинно. Но съдбата имала други планове.
Малко по-късно, на 4 декември 1872 г., канадският кораб "Деи Грация" забелязва "Мария Селесте" в открито море, на около 600 морски мили западно от Португалия. Корабът плавал с вдигнати платна, леко наклонен на една страна, но не реагирал на опити за комуникация. Екипажът на "Деи Грация" се качва на борда и открива нещо, което ще се превърне в основа на легенда: корабът е напълно изоставен. Няма следа от нито един човек, но няма и видими следи от борба или авария. Храната и водата са в изобилие, личните вещи са непокътнати, включително принадлежности на семейството на капитана. Навигационните уреди и лодката липсват, но останалото е в почти нормално състояние.
Още от първия момент започват въпросите. Какво би накарало целия екипаж, включително жена и малко дете, да напусне привидно здрав кораб? Защо никой не е взел със себе си документи, ценности или поне дневника на капитана? Защо всичко изглежда замръзнало в миг, като в моментална снимка на изчезване? Отговори няма, само догадки. И именно те раждат легендата.
Разследването, проведено в Генуа, където корабът е отведен, не открива нищо категорично. Леките щети по корпуса и липсата на спасителна лодка навеждат на мисълта за прибързано напускане. Появяват се и подозрения - дали не е имало бунт, саботаж или пиратско нападение? Но липсата на каквито и да било признаци на насилие, както и фактът, че нищо не е откраднато, бързо отхвърлят тези хипотези. В крайна сметка случаят е обявен за морска загадка без доказателства за престъпление, а корабът е върнат в експлоатация. И все пак, слуховете вече са пуснали корени.
Сред най-разпространените теории е тази за внезапен природен феномен — например подводно земетресение или газово изригване от морското дъно, което би могло да предизвика страх от потъване. Други спекулират, че отровни изпарения от алкохола в трюма са накарали капитана да нареди евакуация от предпазливост. Но нито една от тези версии не обяснява защо никой не се е върнал, след като корабът очевидно не е потънал.
Най-зловещите хипотези не закъсняват. Някои говорят за морски чудовища, НЛО, времеви портали. Мистерията е толкова пленителна, че дори самият Артър Конан Дойл пише кратък разказ по темата, в който героят е оцелял екипаж, избил пътниците и инсценирал изоставяне. Разказът е публикуван като истински случай, което само подхранва общественото въображение.
Има и по-прагматични тълкувания. Според една версия, капитан Бригс се е уплашил от повреда в кораба, когато люковете започнали да пропускат алкохолни изпарения, и е наредил временно прехвърляне на всички в лодката, връзвайки я с въже към кораба. Впоследствие въжето се къса, и те безвъзвратно се изгубват в морето. Това обяснение звучи логично, но остава непотвърдено.
Друг аспект на историята, който допринася за нейната вълнуваща аура, е психологическото въздействие на изоставения кораб. Много моряци от онова време вярвали, че да откриеш плавателен съд без душа на борда е зловещо предзнаменование. Самата гледка на подредена трапезария, детски играчки и тихо скърцащи въжета на напълно празен кораб оставя незаличим отпечатък върху въображението.
"Мария Селесте" става символ на онези пространства, в които разумът и логиката отстъпват пред неведомото. Историята ѝ прониква дълбоко в културната тъкан - споменава се в книги, филми, документални поредици. Името ѝ се превръща в синоним на "призрачен кораб", а случаят се използва в редица дисциплини - от криминология до психология, като пример за реакцията на хората спрямо необяснимото.
Днес корабът не съществува - след като е сменил няколко собственици, потъва край Хаити през 1885 г. при съмнителни обстоятелства, като се предполага, че е умишлено разбит заради застраховка. Но историята му оцелява, защото не разказва само за едно изчезване - тя докосва нещо по-дълбоко. Човешкият страх от празнотата, от внезапната липса на логика, от тишината, която не можем да разберем. "Мария Селесте" е ехо от миналото, което продължава да отеква, защото въпросите надделяват над всяко възможно обяснение.
И може би именно в това е нейната сила - че никога няма да знаем със сигурност какво се е случило. А понякога, най-големите мистерии не се нуждаят от отговор, за да бъдат безсмъртни.
