През 897 година, в началото на януари църквата Сан Джовани Латерано в Рим е тържествено украсена - както подобава на църковен съд. Но онова, което предстои, няма да бъде нито канонично, нито човешко. На специален трон, поставен в центъра на залата, е издигнато тялото на починалия папа Формоз, ексхумирано от гроба му. Облечен в папски одежди, с митра върху главата и жезъл в ръката, мъртвият понтифик е поставен на трона , докато около него седят кардинали, епископи, и свещеници, участващи в абсурдната церемония.
Понтификатът на папа Формоз е белязан от нестабилност и дълбоки противоборства между различните клонове на Каролингската династия, което в крайна сметка води до драматичните събития след смъртта му.
Житейският път на папа Формоз го отвежда до различни части на Европа, включително и в България, преди да оглави Светия престол, но името му остава завинаги свързано с един от най-позорните епизоди в историята на папството — Трупния синод.
Папа Формоз е роден през 816 година в Рим. Преди да се изкачи на престола на Свети Петър, Формоз бил вече утвърдена фигура в църковните среди. Като епископ на Порто (град край Рим) той бил изпратен от папа Николай I на дипломатическа мисия до България през 866 година. Това се случва в контекста на усилията княз Борис-Михаил да покръсти народа ни и да укрепи независимостта на българската църква.
По време на пребиваването си в България Формоз се среща лично с княз Борис, който търси начин да балансира влиянието между Константинопол и Рим. Формоз оставя впечатление на образован, тактичен и духовно уверен прелат, който вдъхва уважение. Той е харесан в България и Княз Борис дори поискал от папата да го назначи за епископ на България. Папата обаче отказал, тъй като според тогавашния канон епископ не можел да напусне епархията си и да бъде назначен в друга. Последвала и втора молба, към наследника на Николай I, Адриан II, но и тя била отклонена.
Формоз като папа
Избран за папа през 891 г., Формоз заварва Западна Европа в състояние на политически хаос. Свещената Римска империя е разкъсвана от борби за власт между различни клонове на Каролингската династия. Формоз заема активна позиция и се противопоставя на възкачването на трона на Гуидо (Ги) Сполетски и сина му Ламберто като императори. Вместо това той поддържа Арнулф Каринтски, представител на източнофранкската линия на Каролингите, който от втория път превзема Рим, за да бъде коронясан за император. Така Формоз въвлича папството дълбоко в светската политика, опитвайки се да укрепи независимостта на църквата чрез внимателен баланс на силите.
Решението да подкрепи Арнулф не е просто политически ход, а израз на по-широка стратегия за ограничаване на локалното влияние на аристокрацията върху папската институция. Формоз се опитва да превърне Светия престол в морален и легитимиращ център за властта в Европа, но това го прави уязвим за отмъщение, когато политическите ветрове се обърнат.
Враждата с Каролингите
В основата на послесмъртните перипетии на Формоз стои ожесточената му вражда с италианските Каролинги, особено с Гуидо Сполетски и неговия син Ламберто. Формоз вижда в тях заплаха за свободата на папството и за стабилността на самата Италия. Подкрепата му за Арнулф Каринтски като алтернативен император довежда до временно укрепване на позицията на Рим срещу Сполето, но с висока цена. След смъртта на Арнулф и настъпилата слабост на папската власт, наследниците на Гуидо и Ламберто търсят отмъщение.
Формоз умира на 4 април 896 г. на около 80-годишна възраст. След двуседмичното нестабилно папство на Бонифаций VI, на престола идва папа Стефан VI (или VII), който е част от Сполетската партия. Именно той организира т.нар. Трупен синод (897 г.) - един от най-позорните моменти в историята на Римската църква.
Трупният синод: Съд над мъртвец
Няколко месеца след смъртта му тялото му е ексхумирано и поставено на специален трон. Облечен в папски одежди, с митра върху главата и жезъл в ръката, мъртвият понтифик е заобиколен от кардинали, епископи, и свещеници, участващи в абсурдната церемония.
От трибуната говори или по-скоро крещи папа Стефан VI (или VII), който е воден не от канонично убеждение, а от яростната политическа воля на Сполетската партия. Обвиненията се изричат със зловеща театралност: че Формоз е приел епископски престол в разрез с каноните; че е излъгал народа на Рим; че е нарушил клетви и е бил в общение с Източната църква. Всичко това - пред труп. И тъй като мъртвецът не може да отговаря, до него стоял млад дякон, натоварен да "говори от името на Формоз", да приема обвиненията и "да се защитава" от името на гниещото тяло.
Миризмата в залата е непоносима. Свещенослужителите отвръщат лица. Но спектакълът продължава. Когато папа Формоз е обявен за "виновен", трите пръста на дясната му ръка, с които някога е благославял народа, са отрязани - като символично порицание и унижение. Жезълът е отнет. Одеждите - смъкнати. Накрая трупът е хвърлен в течението на река Тибър.
Църквата, която трябва да бъде убежище на душите, става арена на отмъщение срещу безжизненото тяло на онзи, който някога е седял на върха ѝ. И макар този акт да е продиктуван от политическа злоба и слабост, той остава едно от най-мрачните и необясними събития в нейната история.
Останките му са били погребани в гробище за бездомници в Рим, а по-късно те са препогребани с почести в базиликата "Свети Петър". Трупният синод шокира дори съвременниците си - мнозина го възприемат като светотатство, а хронисти описват събитието с термини като "юридическа лудост" и "църковен кошмар". Процесът цели да унищожи не само личността на Формоз, но и неговото влияние върху духовния и политически ландшафт на епохата.
Интересен детайл около Трупния синод е объркването в номерацията на папа Стефан VI, който го организира. В историята на папството съществува специфична сложност с номерацията на папите с името Стефан. През VIII век Стефан II умира скоро след избора си и преди официалната си интронизация, което поставя въпроса дали да бъде броен като папа. В резултат, някои списъци броят този Стефан, а други - не. Това води до двойна номерация за следващите папи с това име. Така понякога папата, който съди Формоз, е посочван като Стефан VI, а в други случаи като Стефан VII. Това объркване допълнително усложнява историческите справки за този период в историята на Църквата.
След смъртта на Стефан VI, следващият папа Теодор II свиква събор, който отменя решенията на Трупния синод и реабилитира паметта на Формоз. Формално са възстановени всички актове и ръкоположения, извършени от него по време на понтификата му. Седем кардинали, участвали в позорния процес, са отлъчени от църквата, а с папска була е забранаено да бъдат съдени мъртъвци.
Макар животът и смъртта на Формоз да са белязани от интриги, конфликти и ужасния Трупен синод, неговото папство оставя дълготрайна следа. Той е един от първите папи, които съзнателно използват папската институция като фактор в международната политика.
Скандалът с Трупния синод, макар и ужасяващ, става важен прецедент - показва пределите на политическото влияние над Църквата и довежда до развитието на доктрини за неприкосновеност на починалите папи. Макар в иторията на Ватикана да има и други мрачни периоди и развръзки, събитията около Трупния синод остават безпрецедентни.
