Упорството на Китай
Дали китайско-японският териториален конфликт ще прерасне във война? Икономическите експерти предполагат, че няма да се стигне дотам. Според тях икономическата обвързаност между двете страни ще предотврати катастрофата, пише Дойче веле.
С налагането на идентификационна зона за противовъздушна отбрана над Източнокитайско море Пекин отново нажежи тлеещия открай време териториален конфликт с Япония. Независимите наблюдатели са единодушни, че чрез тази мярка Китай преследва една основна цел: да бетонира териториалните си претенции към Япония.
Така конфликтът между двете държави само се разраства. „Сега всяко отговорно лице в Китай има възможността да преследва японските самолети“, написа по този повод британският „Икономист“. Вече съществуват и предположения, че сега може да избухне и война.
„Китайското решение за обявяването на зоната за противовъздушна отбрана все пак не се приема като толкова голяма заплаха, каквито бяха например сблъсъците след одържавяването на някои от оспорваните острови от страна на Япония през 2012“, заявява експертът по външнотърговските отношения Детлеф Рен. Според него японската икономика е наясно, че националистически подклажданите противоречия между Китай и Япония могат да се превърнат в опасност за бизнес интересите. „Но това засега не се афишира“, допълва Рен.
Китайско-японски зависимости
„От разговори с хората ясно проличава, че и двете страни имат полза от мирните двустранни отношения“, казва за Дойче веле американският икономически експерт Кристофър Балдинг, който работи в Китай. „Тук например както ресторантите за суши, така и автомобилите „Тойота“ се радват на неизменен интерес“, обяснява той.
И все пак: ако се стигне до влошаване на двустранните икономически отношения, на пръв поглед Япония би понесла много по-големи щети от Китай. Известно е, че Китай е най-големият вносител на японски стоки и е инвестирал 300 милиарда долара в страната на изгряващото слънце. Според Детлеф Рен обаче и Китай би понесъл известни загуби. „Фотоволтаиката в Япония сега се стимулира целенасочено, а в това отношение водещи са китайските производители. Освен това, благодарение на Япония, Китай си осигурява достъпа до технологии, с каквито не разполага. Японският концерн „Тойота“ например отново има изключително силни позиции на китайския пазар и заедно с Китай инвестира в по-нататъшното развитие на своите хибридни технологии“, посочва той.
„Китай би трябвало да е наясно с рисковете“
Детлеф Рен отбелязва и, че Китай вече не е най-предпочитаното място за инвестиции за Япония, както бе в последните години. „Някои от японските фирми се изтеглят от Китай или обмислят дали да останат в страната.“ Обяснението е в нарастващите трудови разходи в Китай, на който фон държави като Мианмар и Виетнам изглеждат по-привлекателни. Същевременно и Япония, и Китай се насочват към нови пазари в региона – в рамките на обединението на югоизточноазиатските държави АСЕАН.
„Основната заплаха за Китай, ако действително реши да подхване твърд курс спрямо Япония, се крие в по-малка степен във възможните щети в търговските и икономическите отношения с Япония“, смята Кристофър Балдинг. Според него, по-скоро много други азиатски фирми могат да преосмислят основно инвестиционните си стратегии за Китай, ако той наистина се впусне срещу японските икономически интереси.
За Балдинг не е изненада, че икономическата суперсила Китай иска да провери колко далеч може да стигне, за да наложи регионалното си надмощие. „Китай не се плаши от дрънкането на саби“, казва той и допълва, че същевременно страната все пак си дава сметка колко рискува, увеличавайки напрежението.
