Сърбия и нейните затънали предприятия

Началото на преговорите за членство в ЕС поставя Сърбия под натиск: сега тя трябва да покаже, че е способна да реформира икономиката си – и най-вече затъналите държавни фирми. Само че приватизацията среща сериозен отпор, предава Дойче веле.

Сръбският премиер Ивица Дачич е в еуфория – той е убеден, че присъединителните преговори с ЕС поставят началото на нова политическа ера. Надеждите на Белград са, че тези преговори ще допринесат не само за укрепване на международното доверие към страната, но и за привличане на спешно необходимите чуждестранни инвестиции. Реалистични ли са обаче тези очаквания с оглед на тежкото състояние на сръбската икономика?

Планина от дългове

Миналата седмица международната агенция „Фич“ намали дългосрочния рейтинг на Сърбия от „ВВ-“ на „В+“, като най-голяма загриженост предизвиква постоянно влошаващото се състояние на държавните финанси, отбелязва в тази връзка „Нойе Цюрхер Цайтунг“. През 2014 година предстои поредното увеличаване на дефицита, и то до 7,1 процента от брутния вътрешен продукт. Въпреки увеличенията на данъците и понижението на заплатите в държавния сектор, планината от дългове не спира на расте. Задлъжнялостта, която в момента възлиза на 63 процента от брутния вътрешен продукт, се очаква да достигне 70 на сто през 2015 година, прогнозират от „Фич“.

Основна вина за тази ситуация носят най-вече многото губещи държавни предприятия – около 600 на брой. Досегашните сръбски правителства нееднократно са заявявали готовност за преустройството на тези фирми, които традиционно се ръководят зле, поддържат твърде голям персонал и са абсолютно неефективни. Но уверенията така и не бяха последвани от дела: година след година фирмите, които деформират пазара в сектори като енергетиката, транспорта и комуникациите, продължават да бъдат поддържани изкуствено чрез държавни гаранции, кредити и субсидии. Това определено е много изгодно за партиите, които държат в свои ръце ръководството на съответните фирми и едва ли страдат от факта, че приватизацията и до момента не се е състояла – уж поради липсата на инвеститорски интерес.

Разпоредбите и законите на ЕС обаче ще сложат край на големите държавни помощи – както стана в Хърватия, където в рамките на присъединителните преговори обременяващите държавата корабостроителници бяха преустроени и трябваше да бъдат приватизирани. Сръбският министър на икономиката Саша Радулович е твърдо решен да върви по същия път и обяви намеренията за бърза продажба или закриване на общо 179 държавни фирми, които тежат на държавата особено много, тъй като са с прекомерно високи задължения. Освен за форсиране на приватизацията, Радулович настоява и за по-голяма гъвкавост на трудовия пазар.

Междувременно – както съобщава австрийският „Виртшафтсблат“, на правителството в Белград му се наложи да спре една от най-важните реформи в сферата на икономиката – за да успокои синдикатите, които бяха заплашили със стачка, правителството изтегли проекта за нов Кодекс на труда. Което накара министър Радулович да заяви, че за него това е повод да подаде оставка: „Щом като няма да провеждаме реформи, не виждам причина да оставам в това правителство“, каза той.

Предсрочни избори?

Синдикатите и без това настояват за оставката на министъра и заплашват със стачки, ако бъде извършена планираната приватизация, която ще доведе до съкращаването на хиляди работни места още през тази година.

На този фон сценарият за провеждането на предсрочни избори изглежда много вероятен. Но това не е непременно нещо лошо – евентуални нови избори биха могли да дадат положителен ефект върху икономическото обновление на Сърбия, тъй като либералната в икономически план Прогресивна партия, която поддържа Радулович, се очаква да има много по-добри изборни резултати от социалистите на Дачич, които са против реформите.