Съдбата на клошара

Столичната полиция миналата седмица разследва убийство на бездомник, чието тяло бе намерено в изоставена постройка в центъра на столицата. Инцидентът повдигна отново въпроса за съдбата на хиляди изхвърлени зад борда на нормалния живот.

А в най-бедната европейска страна те се увеличават с всеки изминал ден. В София, както показва статистиката на Агенцията за социално подпомагане, те нахвърлят 1300 души. Само за три години броят им се е удвоил. При това става дума за регистрираните бездомни, които социалните служби подпомагат. Съвсем не е малък броят и на дошлите от провинцията, които не фигурират в никакви списъци, но отвреме навреме намират, макар и за кратко, препитание в сивия сектор на икономиката.

Често ги срещаме край контейнерите за боклук, от които събират вторични суровини и ако имат късмет – остатъци от храна. Между тях има образовани и хора някога упражнявали престижни професии, имали семейства, деца…

Според Саркис Ованесян, национален мениджър на международната благотворителна организация „Мисия без граници“, всеки десети от тях е с висше образование. Най-често те се озовават на улицата след развод, след като са били измамени, или са се пропили. Не малко от бездомниците са израснали в домове за деца лишени от родителски грижи. След като навършат 18 години, те нямат право да останат повече в социалните институции. И няма къде да отидат – така много от тях се сдобиват с професията “бездомник”.

Обществото ни не е безразлично към съдбата на тези хора. Неправителствени организации и общински власти полагат някакви, но очевидно недостатъчни грижи. Защото броят на бездомните не намалява. Не рядко се афишират разни инициативи от рода на “Човещина за хората – да подкрепим страдащите, бездомните и отчаяните”. В столицата например има два центъра със 170 места, в които останалите без подслон могат да преспиват в студените зимни нощи. В страната има общо 13 специализирани институции, в които бездомните могат да се подслонят не повече от 3 месеца. Но и това е палиатив. Сега Софийскта община работи по френски проект “Улицата не е дом – Samusocial” съвместно с Българския Червен кръст и френското посолство в столицата. Мобилен екип всеки понеделник вечер обикаля предварително набелязани райони. Целта е да се установи местонахождението на бездомните хора, да се осъществи първоначален контакт, да им се предостави храна и топла напитка и да бъдат изслушани. В екипа има социални работници, осигурени от общинските власти и доброволци от Червен кръст. Всички те са обучени на техниките, използвани в другите изградени по света „samusocial“.

Повечето клошари не са безделници. Впечатляващи са фактите, които изнася Евгения Тошева, координатор от сдружението „За Земята”. Едва 20 на сто от твърдите битови отпадъци в София се рециклират, кзва тя. А най-голям принос за това имат пунктовете за вторични суровини, захранвани от клошарите, които ровейки в кофите за смет, на практика сепарират голяма част от боклука. Годишно бездомниците предават около 30 000 тона отпадъци за рециклиране в пунктовете за вторични суровини. Но в случая държавата и нейните институции в социалната сфера отново отсъстват. Остава протегнатата ръка на много обикновени хора, които не са безразлични към съдбата на изпадналите в беда. Това обаче не решава тежкия хуманитарен проблем. Гласът на Русия