Очакваната продължителността на живота ще продължи да се увеличава до 2030 г., като ще надхвърли 90 години за жените в някои страни, сред които Южна Корея, Франция и Япония, сочат резултатите от изследване, цитирани от Ройтерс и Франс прес.
„До неотдавна редица учени смятаха, че продължителността на живота никога няма да надхвърли 90 години“, припомни ръководителят на изследването Маджид Езати от Импириъл колидж в Лондон.
Като използваха 21 математически модела, за да предскажат еволюцията на продължителността на живота в 35 развити страни, авторите на изследването заключиха, че южнокорейките е най-вероятно да надхвърлят границата от очаквана 90-годишна продължителност на живота до 2030 г. Продължителността на живота за южнокорейско дете, родено през 2030 г., би трябвало да достигне 90,8 години, докато тази на френските и японските деца ще е съответно 88,6 и 88,4 години.
Еволюцията би трябвало да е сходна за мъжете, като разликите между двата пола се очаква да намалеят до 2030 г., отбелязват учените. Продължителността на живота на южнокорейските мъже също би трябвало да е най-голяма – 84,1 години, следвани от мъжете в Австралия и Швейцария – 84 години.
Според данни, публикувани миналата година от Световната здравна организация, трите страни с най-голяма продължителност на живота през 2015 г. са били Япония (86,8 години), Сингапур (86,1 години) и Испания (85,5 години) за жените и Швейцария (81,3 години), Исландия (81,2 години) и Австралия (80,9 години) за мъжете.
Увеличаването на продължителността на живота ще е най-голямо в Южна Корея – 6,6 години за жените и 7 години за мъжете между 2010 г. и 2030 г. В Словения също ще има голямо увеличаване – 4,7 години за жените и 6,4 години за мъжете през същия период.
Ситуацията в САЩ няма да се подобри значително до 2030 г., където продължителността на живота е по-малка в сравнение с тази в повечето развити страни. Тя би трябвало да нарасне от 81,2 години през 2010 г. на 83,3 години през 2030 г. за жените и от 76,5 години през 2010 г. на 79,5 години през 2030 г. за мъжете, т.е. данните са сходни с тези в Хърватия и Мексико. Като причина за това учените изтъкват неравенствата, липсата на универсална здравна система, майчината и детската смъртност, убийствата и затлъстяването.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. „Лансет“.