Камен Големинов – диригентът-аристократ

На 24 февруари, три дни след като навърши 74 години, почина известният български диригент Камен Големинов, който от 20 години живееше и работеше в Порто. Той е създател и главен диригент в продължение на 20 години на оркестър „Симфониета“ на БНР.

Ето част от неговата история – която е и част от музикалната история на България, защото Камен Големинов е роден в семейството на композитора Марин Големинов (лауреат на Хердерова премия, Носител на ордена за изкуство и култура на Франция, академик) и на преводачката от немски, специализирала в Мюнхен, Лили – от известния ловешки род Ничкови.

„Започнах да свиря на пиано на греховно ранна възраст, – разказва Камен. От малък акомпанира на майка си, която освен че свири на цигулка, също и пее. Иначе учи в 6-то основно училище „Г.С. Раковски“ (намираше се в края на Лозенец, разказва той) и след това – в 8-ма единна гимназия на „Шишман“. Междувременно ходи на уроци по пиано при Люба Енчева и Лили Атанасова. „Исках да уча нещо различно от музика, затова си подадох документите за френска филология“. Но все пак кандидатства и в Консерваторията. Там състудент му е Красимир Кюркчийски, с когото стават и остават големи приятели. В същия курс, но в инструменталния факултет са Георги Бадев, Богомил Караконов..

Завършва академията с отличие в класа на проф. Влади Симеонов. След това Камен заминава за Италия – първо във Венеция, а след това в Рим, където специализира в „Санта Чечилия“ при знаменития Франко Ферара – „за него малцина знаят, че е записвал музиката за всички филми на Фелини, много от партитурите на Нино Рота“.

Камен Големинов печели две награди, които му помагат да „излезе на голямата европейска сцена“ – първо става лауреат на конкурса „Гуидо Кантели“ (Стреза, Италия), след което спечелва 2-ра награда на шестото издание на престижния фестивал във Флоренция.

Дирижира състави като Оркестъра на Романска Швейцария, Оркестър „Ламорьо“ (Франция), Филхармониите на Лисабон и Порто, Сан Карло (Неапол). Камен Големинов говореше свободно 5-6 езика. Немски научава от майка си Лилия – един от значимите преводачи от немски у нас по онова време, която му е говорела много на немски, пеела му е песни. Руски научава в училище. Френски – също (колкото и да е невероятно, както коментира самият Камен, но е имал невероятна учителка). Италиански научава, след като заминава да учи в Италия при Франко Ферара.

На въпроса ми дали не му е било трудно в началото, без да знае и дума италиански, Камен отвърна „трудно ми беше 4-5 дни, после – вече не!“. Английският – с него се захваща, едва след като приема поканата и подписва договор за преподавател по дирижиране в Michigan State University в САЩ . „Взимах книгата на Ленард Бърнстейн “The Joy of Music“ и директно с четене от нея.“ По същия начин се добавя и испанския – заради ангажименти в Испания. „Симфониета“ се създава постепенно от един състав, който е записвал хорови песни– официално от 1972 година. Постепенно се отделят и си извоюват самостоятелност. Името е по предложение на Камен, който от създаването до 1992-ра – цели 20 години – е главен диригент. „Симфониета“ концертира изключително активно- музикантите я обичат, защото непрестанно са на път – и заради добрите контакти на своя диригент – Италия, Литва, Латвия, Естония, Австрия, Гърция, Испания, Япония. И много записи – най-вече за „Балкантон“ и БНР.

Един от първите записи на спорното Александрина Пендачанска е именно със „Симфониета“. През 1992-ра година Камен Големинов е поканен да дирижира и преподава в новосъздадената музикална академия в Ешпиньо (Португалия), където живее до края на дните си, заедно със своята съпруга Румяна, самата тя – отлична цигуларка.

Камен Големинов има трима сина (както самият той има двама братя) – най-големият, Росен, работи в рекламна агенция в Стокхолм. Богдан и Христо са в Порто – Богдан следва бизнес в университета там и е отличен състезател по боди-сърф, а най-малкият – Христо е сред най-обещаващите саксофонисти – еднакво добър в джаза, и в класиката.

Погребението ще бъде в Порто, но и в София ще има църковна церемония. След съобщението за смъртта на Камен Големинов социалната мрежа беше залята от съболезнования и спомени на хора, които са го познавали и са работили с него. „Музикант и човек от висока класа“ – такива са преобладаващите определения, както и спомените за лаконичното му, но много ярко чувство за хумор. Освен изключителен диригент, Камен Големинов беше невероятен кулинар и ценител на хубавото вино. И на хубавия живот – какъвто живя.