Текстът е публикуван в chuime.bg
Да изглеждате като Джордж Клуни, да я заведете в Китен и да убиете дракон. И рози!
“Група американски учени откри отговора на най-стария въпрос: какво искат жените?” Това съобщение все още не е факт, но в деня, в който се появи, звездите ще заблестят по-ярко, пчелите ще спрат да умират, ретроградният Меркурий ще изчезне, Алисия ще прости на Николета, Лили Иванова ще запее пак Щерев, а Путин и Порошенко ще идат заедно на риболов. С други думи, “ще бъде детска планета”. Рай, пълен с дъвки по обувките, частички лего, забити в петите, захарен памук в косите и петна от морковено пюре по роклите.
Но, за съжаление, засега няма изглед американските учени да излязат с отговор на този извечен въпрос. Даже и руските учени, които със сигурност са най-учените учени, едва ли ще ги изпреварят. Още по-лошо – самите жени също не знаят какво искат жените, макар и мъжете да не подозират това.
Е, аз като жена за отделни неща бих могла да помогна, разбира се. Примерно, на 8 март жените ИСКАТ цветя. Каквото и да казват. Дори и да хвърлят китките демонстративно в коша (макар че при тези цени по-скоро ще ги заменят в супера за бутилка вино, кило свинско и прах за пране), защото са модерни и НЕ празнуват 8-и март, то те тайничко и подмолно все пак очакват да получат рози. Да, рози. Жените НЕ ИСКАТ карамфили, искат рози. И не искат жълти, бели или шарени рози, искат ЧЕРВЕНИ РОЗИ.
Тя иска червените рози да бъдат милион, да застелете земята под краката ѝ с листенцата им, да паднете на колене, да покажете към небето, където блещука новооткрита от вас планета, кръстена на нейно име, да ѝ подарите пръстен с диамант и да попитате дали искате първото ВИ дете да се казва Виктор, а меденият месец да е на Малдивите (може и Китен). Тя иска да изглеждате като Джордж Клуни в “Спешно отделение”, да се държите като Колин Фърт в “Дневникът на Бриджит Джоунс” и да я гледате – нея и само нея!!!, като Никълъс Кейдж в “Лунатици”.
Иска да хвърляте боклука без подкана, да ѝ казвате, че я обичате, да харесвате, АМА НАИСТИНА да харесвате паласчиците ѝ, майка ѝ и “Сексът и градът”, да ѝ казвате, че я обичате, да не харесвате манекенките, Памела Андерсън и новата колежка с феноменалните крака, да ѝ казвате, че я обичате, да носите тридневна брада, но когато я целувате, да сте обръснат и когато киха, да ѝ казвате наздраве! И “обичам те!” Това е. Е, под линия иска още да има голям бюст и семпъл задник, дълги крака и широка мисъл, а не дълъг бюст, широк задник, големи крака и семпла мисъл.
Иска да може да хапва по една тава тирамису дневно и талията ѝ да е като на карфичка, а не, въпреки че тирамисуто е колкото карфичка, талията ѝ да е като тава. Иска красивите обувки да са удобни, а удобният клин да е красив. Иска за нея да пишат стихове и да убиват дракони, Кари да се омъжи за Мистър Биг, а в мола да има вечно намаление. Иска световен мир, хубава работа и добра заплата, а след 14-часов ден в офиса, в който са я гледали с възхищение, да прекара 12 часа с децата си, които я слушат, дори, когато ги учи да четат на френски, да пеят на италиански и да правят кордон бльо, след което да ѝ останат поне два часа време за онази вълшебна маска, която ще я задържи вечно млада, и в края на всичко това вие, мъже, ще я занесете на ръце до спалнята, покрита с листата от рози.
Жените искат да обичат като на 15, да изглеждат на 20, да се чувстват на 30 и да умеят всичко, сякаш са на 40. Пък дори и да са на 60. Жените искат всичко. Веднага. И в този ред. Така че, ако забравите розите, ще рухне целият този свят, звездите ще светят по-бледо, пчелите ще продължат да умират, Меркурий ще е вечно ретрограден, Николета ще ругае Алисия, Лили няма да изпее повече “Осъдени души”, а войната в Украйна ще продължи. Сега разбрахте ли какво искат жените? Червени!
Автор: Мария Николова
Сигурно има и по-банални въпроси от този, но към конкретния момент не мога да се сетя. След като е зададен въпросът „Какво искат жените?” е редно да се направят редица уточнения: от кого, за кого, за какво, кога. Защото иначе е безсмислено. Примерът е лесен. Тъй като съм представител на въпросната група, тоест жена, ако сега някой ме попита какво искам ще получи следното като отговор и то точно в тази конфигурация:
– Да свърша този текст, проектът ми да е готов, топла супа, студена чаша вино и книга на терасата.
Мисля, че с това не се изчерпва, даже дори не се доближава, до философското съдържание на „Какво искат жените”. Сега ще се опитам да ви представя моята теория, без да претендирам, че е меродавна. Все пак говоря от свое име (като жена) и от наблюденията, които съм правила върху себе си и други, сходни по мисловно съдържание на мен, индивиди от женски пол.
Какво искат жените ли?
Много е просто, жените искат внимание. Нищо друго. Само че, като всичко останало при жените, и това „много просто” нещо е многопластово, с условности, изисквания и уточнения. От различните хора, с които общуваме искаме различно по вид и количество внимание. От колегата – вниманието да изслушва мислите ни, дори и да ги оспорва; от случайния минувач на улицата – вниманието да плъзне, уж небрежно, поглед по, уж небрежно, разкопчаното горно копче на ризата ни; от мъжа (партньора – все пак не трябва да сме тесногръди) – най-просто казано, вниманието, да му пука за нас и, желателно е, да ни иска само за себе си (ако може и да се дуе като пуяк, че ни има, още по-добре, но не трябва да се прекалява).
Съзнателно или не, всяко наше действие е породено от желанието за внимание. Дори и в социалните мрежи, но това по-скоро е ексхибиционизмът на времето, отколкото специфично женска черта.
Пример: жена, която се гласи необичайно много за ежедневието си, без конкретна причина – вечеря, концерт, театър, обикновено го прави, „за да си оправи настроението”. Тоест „за себе си”. Включително и аз. Колкото и да ми е неприятно да призная, но чистата и проста истина е, че съм се „наточила”, за да: 1. предизвикам злоба у другите жени (червени обувки винаги помагат много); 2. предизвикам вниманието на случайните минувачи (червени обувки винаги помагат много); 3. предизвикам вниманието на един конкретен мъж (червени обувки са задължителни); или най-често, и трите заедно.
Не трябва да се забравя, че вниманието трябва да е в добре премерени дози, защото много хубаво, не е на хубаво.. дори и в секса 😉
Прекалено малкото внимание води до усещането, че нещо не сме направили като хората, че сме грозни, тъпи и, не дай, Боже, скучни.
Прекалено многото внимание става досадно, банално, граничи с ревност, а ревността е страх, тоест – само трови.
Та общо взето това са моите мисли по темата. Ние искаме внимание. Точка.
П.С. Мили дами, ако понякога си казваме в прав текст какво искаме и какво ни е точно в главите, колкото и да е налудно, ще правим и своя, и живота на партньора ни по-лесен.