Как Турция успя да насочи България при избора на партньор по време на Първата Световна война – атентатът в Градското казино беше успешна мисия
Освен празник на любовта, виното и разбира се, църковният празник за Успението на Свети Кирил Славянобългарски, няма как да пропуснем и още една по-черна дата в историята на България. Атентатът на Градското казино в София се случва на днешната дата (1-ви февруари по стар стил) през 1915 г. Много често тази дата е изместена, но близо 107 г. по-късно малцина помнят акцията и идеята за извършването на този атентат. Докато България все още пази своя неутралитет и не се включва в първия глобален конфликт, е логично да открием, че не са малко ухажорите, които искат да привлекат една от най-реномираните армии на този етап – да, спокойно можем да твърдим точно това, след като в един момент властта е принудена да преведе повече войници в резерв, за да спести разходи.
Истината обаче е, че в последното десетилетие именно българският войник е отговарял на дълга пред страната. Градското казино се намира на мястото на днешната Градска Художествена галерия и именно там всяка година артистите на града провеждат бал с маски. През въпросната 1915 г. ситуацията не е по-различна и градския елит се събира да отпразнува поредното събитие. Балът с маски обикновено се провежда до 1 часа след полунощ. Малко след края на събитието, мощна експлозия успява да разтресе цялото сдание.
Някои от гостите, като Султана Р. Петрова ще си помисли, че най-вероятно става въпрос за финални фойарверки, но защо пък в сградата. По нейни записки, хора като Никола Бояджиев – синът на генерал Климент Бояджиев – вече не е сред живите. Сред жертвите по-късно ще бъдат открити и Мара Фичева – дъщерята на генерал Иван Фичев, Цветана Христова и художникът Петър Милев. В болницата постъпват още осем души, които са пострадали в следствие на взрива. Най-вероятно жертвите щяха да бъдат много повече, но за щастие бомбата не успява да активира своя пълен капацитет.
Полицията търси виновник, особено след като цяла София е настръхнала и готова да лее кръв. За съжаление все още никой не е поел отговорност за случая. Обявена е награда от 20 000 лева за онзи, който може да посочи извършителите на това престъпление. Към този момент става ясно, че по-скоро е лесно да се открие мераклия за наградата, но не и човек с достатъчно точна информация. Първият появил се със сведения е Александър Антов – някога кадър на ВМОРО. Той смята, че извършителите на този атентат са Христо Сантов и Георги Илиев Дезертьора. И двамата имат достатъчно мотиви да се смятат за потенциални врагове. Ицо Кукушенеца (родом от Кукуш) е безработен, докато Георги е дезертьор от 18 етърски полк и по това време се крие именно в София с чуждо име, работейки като дърворезбар.
Присъства и още един заподозрян на име Христо Иванов, като мнозина не знаят истинското му име, но знаят, че е еродиран и интелигентен човек, знаещ 5 езика. До днес никой не може да бъде сигурен какъв е бил по националност. Появяват се и още две имена Серафим Манов и Викентий Попанастасов. Имената са посочени от няколко източника, а що се отнася до Александър Антов, той е под постоянна полицейска защита и може да се смята за един от първите с такава протекция в страната. Викентий от друга страна е особено странна личност. Роден е в Македония и е член на ВМОРО, като освен това е осъден от турците, а по-късно и от Тодор Александров на смърт. Има време да изкупи греховете си в Балканската война. По време на атентата, същият човек работи във Върховната сметна палата, назначен е от партията на Стефан Стамболов и е малко странно как точно той ще предприеме такива мерки.
Странно или не, в неговата канцелария са открити три бомби. У дома му също има достатъчно добър арсенал за снабдяването на терористична група. Викентий е измъчван и накрая дава самопризнания, че е изпълнил атентата, макар и да има един проблем – на самото събитие е присъствала сестрата на съпругата му, защо и как, това не е известно. Що се отнася до Манолев, той пък има вече заслуги в „Св. Александър Невски“. Организаторите са осъдени на смърт, докато Минал Манолев трябва да лежи 10 години, а неговия колега Серафим Манов само пет. Що се отнася до Антов, той получава шест години, след като е участвал в организацията за покушение на Фердинанд, като акцията е била планувана на 6 декември 1914 г. В тази мисия Манов трябвало да играе ролята на камикадзе и да се хвърли върху автомобила на Фердинанд и да се детонира. Фердинанд отказва да се срещне с терористите и присъдите се изпълняват чрез обесване.
Единствено Христо Дезертьора получава 20 години затвор, защото по това време се смята за непълнолетен – по това време в България за пълнолетен се смята всеки с навършени 21 години. Мнозина смятат, че сагата наистина е завършена, но имаме и няколко специални подробности в тази посока. На 18 септември д-р Никола Генадиев получава тайно писмо от Георги Тодоров Парталев, познат още с името Исмаил Хакъ бей.
Някога същият е бил инспектор в тайната турска полиция. По това време Исмаил се смята за българин и християнин по вероизповедание. Младотурската революция през 1908 г. започва да говори за по-голяма либералност и Исмаи/Георги успява да влезе в нова терористична организация, носеща името „Червените братя“. Терористите още не са толкова опитни, освен това не е трудно да открием, че в редиците има и македонски революционери, чийто подбуди са били много по-различни, спрямо България.
Георги е принуден да бяга и затова взима турско име и постъпва в тайната полиция. Там обаче има друга задача, да подготвя атентати срещу България и във въпросните редове разкрива истинската история за престъплението. За съжаление изпратените самопризнания идват много по-късно, докторът ще го прочете около 2 години след пристигането му. Логично е да открием, че в това бурно време няма нация, която да не иска да привлече България на своя страна. При две толкова бързи войни на Балканите е видно, че това е силен партньор, а след като Турция е успяла да бъде поставена на колене, то шансовете ѝ да се изправи отново срещу България, може да доведе до много тежки последствия.
Друг голям проблем е, че всеки се опитва да обещае колкото се може повече, но същевременно не дава гаранция. Турция се опитва да създаде война и след загубата на Македония, Източна Тракия и Южна Добруджа е логично да се лавира на Антантата – Германия, Австро-Унгария и Турция. По това време опоненти са Англия, Франция и Русия. Впрочем не трябва да забравяме, че греховете на България са обвързани с избухването на революцията и жестокият провал на Русия на Балканите.
Единственият начин да се промени мнението със създаването на напрежение, като такова може да стане само и единствено с атентат. Турция вербува г-н Наум Тюфекчиев – търговец на оръжие и майстор на атентати, който зад гърба си вече има изпълнено убийство на Стамболов, Белчев и други. Тюфекчиев има какво да губи, защото преди време е успял да елиминира български дипломат в Турция, с което отново да създаде напрежение сред властите.
Неговата дейност е майсторска и макар да има присъди, той трябва да изпълни една основна поръчка. Като човек, който иска да види Македония присъединена към България, той е повече от подходящ. По това време турците вече нямат активна дейност в територията, но сърбите продължават своите зверства. Турските наемници му подсказват, че единственият начин за успех е с водене на военни действия срещу Сърбия. Извикан и втори ценен кадър – Мехмед Садък бей. По народност е българин и член на четата на Яне Сандански.
Мехмед е потурчен, но продължава да се смята за гражданин на България. Ден преди атентата, границата минават Мехмед Сейфедин – единственият турчин в атентата. След това Иван Икилюлев ще използва своя фалшив паспорт, а Владо Чолаков е призован да пристигне в София и да прекрати своето укриване в Трънско. Христо Иванов Дежурния е последния призован. Христо и Наум ще трябва да предоставят фалшива следа на полицията след атентата. Адската машина е останала от стар атентат в „Св. Александър Невски“ и е доставена на извършителите. Тюфекчиев ще плати на охраната около 30 000 лева, за да освободи защитата от южната страна на сградата и да осигури достъп.
След детонацията именно Тюфекчиев ще помага за разследването. Именно той ще заяви, че бомбата е сръбска, а след това ще изпрати Антов и Дежурния да продължат да замаскират следата и да дават грешни показания. Не случайно са предадени кадри на ВМОРО, които открай време мечтаят да видят Македония свободна. По същото време и Тодор Александров ще се опита да предизвика военен конфликт, използвайки всички налични сили. Самият Стоилов също трябва да бъде обискиран и разследван, като това е желание на Фердинанд, но до такова така и не се стига. В противен случай е логично, че ще се открият средствата, които той не би трябвало да притежава. Що се отнася до показанията на Хакъ бей, те никога не са използвани или регистрирани, макар и самият той да разказва с подробности историята на турския атентат.
По това време наистина се обсъжда коя страна ще позволи на България да върне териториите си, но има още един проблем – тук вече откриваме наличието нa политика. Самият Никола Генадиев е изпратен, за да провери отношението на силите в Италия. Макар и да се смята, че той също има пръст в избора на страната. Неговото завръщане идва с ясна информация. Съюзниците няма да предоставят нищо, дори и да се сражаваме за тях, докато антантата може да позволи връщането на територии.
Единственото изискване към този момент е да се спечели война – задача, която през последните няколко години не е непосилна за родната армия. Ако информацията беше прочетена по-рано, най-вероятно България можеше да напише друга история. На 6 септември 1915 г. се подписва тайно съглашение с Централните сили за помощ. Преди обаче да се влезе в битка, Франция се опитва да изкупи българското жито, като превежда около 20 милиона франка през търговец.
От другата страна отново стои Генадиев и макар да не продава нищо, той е обвинен и осъден. Там ще се срещне отново със Стефан Стоилов, Христо Дезертьора и Манолове. Стоилов е заловен на сръбската граница, докато се опитва да избяга с парите и други секретни документи. Мотивите на французите също са известни – те не искат хранителните запаси да останат в ръцете на Германия. През 1918 г. Стамболийски ще освободи всички осъдени по мотивите за съдебна грешка. След като войната е приключила, Христо бърза да отиде до Турция и да вземе наградата си.
Турците по това време искат да елиминират всички пътища до себе си, но не успяват да го ликвидират. Този човек успява да избяга чак в САЩ, а малко по-късно се прибира, за да работи в тайната полиция на България. Останалите двама са убити по нареждане на Тодор Александров. Що се отнася до единственият турчин в мисията – Мехмед Сейфедин, той ще остане в България и ще преследва кариерата на трамваен контрольор в столицата. Милан Манолев продължава да изпълнява поръчкови убийства и през 1925 г. елиминира Никола Милев – главен редактор на вестник „Слово“.
Милев е известен приятел на Тодор Александров. Преди обаче полицията да го открие, ВМРО вече са прочели присъдата му и го застрелват, като хвърлят тялото му на същото място, където той вече е извършил покушението. Наум Тюфекчиев също е застрелян с шест куршума в гърдите.
Снимки: Wikipedia
