История за храната и душата" на Тонислав Христов е единственият източноевропейски филм в документалния конкурс на Международния кинофестивал в Сан Франциско през май.
Идната седмица филмът ще участва на фестивала в Солун. Вече е показван с успех в Пусан, Загреб и на други международни форуми. Предстоят и много нови участия. Успехите започват със световната премиера в Амстердам - най-големия фестивал за документално кино в света. Там "История за храната и душата" е сред трите заглавия, номинирани за най-добър филм, което е изключителен успех по думите на режисьора.
Българската премиера на продукцията е на "София филм фест" /СФФ/ - на 14 март от 18.00 ч. в кино "Люмиер", в рамките на програмата "Кино и вино", която се организира за трети път. Как храната събира хората - в случая с различна религиозна и етническа принадлежност, - е темата на филма, каза на пресконференция днес Тонислав Христов. Разказът е за Сатовча, където живеят 2021 души - православни българи, турци мюсюлмани, българомохамедани, роми евангелисти. По време на снимките се появили и проповедници корейци.
Филмът обединява историите на няколко семейства. Има доста смешни ситуации, една комедийна и носталгична нотка, на която много държахме с продуцента Борис Десподов, отбеляза режисьорът. На тази прожекция зрителите ще опитат интересен колаж от три забележителни винени сорта, обещаха от "Домейн Бояр" - партньор на СФФ за програмата "Кино и вино". Компанията връчва и наградата за най-добър балкански филм на фестивала - тази година ще е трилитрова бутилка с отлежало вино от най-висок клас.
Според темите и сюжетите на филмите са подбрани вината и за другите пет заглавия от "Кино и вино" - индийския "Кутия за храна" на Ритиш Батра, най-продавания филм в Кан, където е имал премиера, британската семейна комедия "Jadoo" на Амит Гупта, германския "Хубавата Марта" на Сандра Нетелбек - с 14 международни награди, и двата документални филма - британския "Правете хумус, не война" на Тревър Греъм - за най-известното ястие от нахут, и българския "Кулинарни престъпления" на Александра Вал.
