Представете си схема на човек, който преминава през множество етапи от живота си - от бебе през малко дете, после тийнейджър до възрастен и старец. Вероятно сте си представили най-младия човек вляво, а най-възрастния - вдясно. Това за нас може да изглежда като "естествения" начин за подредба - но всъщност не всеки ще се съгласи.
Някои изследвания показват, че хората, които използват писмена система, подредена от ляво надясно - като българският и много други езици - са склонни да си представят времето като движение от ляво надясно, когато мислят абстрактно, докато хората, които четат отдясно наляво - като арабския, иврит и други - подреждат времето по същия начин, отдясно наляво.
Аналогично някои изследователи твърдят, че хората, които четат вертикални текстове в източноазиатските писмености, често могат да си представят, че времето също тече вертикално надолу, въпреки че има и изследователи, които твърдят, че това не е строго вярно.
Друг пример е езикът, говорен от Пормпурау, отдалечена австралийска аборигенска общност, който изобщо не използва думите "ляво" и "дясно". Вместо това те използват "север", "юг", "изток" и "запад". Историите, разказвани в тази общност, използват поток на времето, който за нас е доста странен: времето тече от ляво надясно, когато човек е обърнат на юг, от дясно наляво, когато е обърнат на север, към тялото, когато е обърнат на изток, и далеч от тялото, когато е обърнат на запад...
Някои психолингвисти твърдят, че нашите умствени представи за времето са повлияни, а може би и предопределени, от езика.
Тези идеи са сходни с разгледаните в научнофантастичния филм "Първи контакт" от 2016 г., в който човечеството се опитва да общува с мистериозен извънземен вид, който внезапно е кацнал на Земята. Чрез разбирането на извънземния "език" хората в крайна сметка разбират, че извънземните нямат линейно възприятие за времето, което на практика им позволява да преживеят бъдещето.
Във филма има някои доста художествени идеи, но се засягат и лингвистични теми, които не са далеч от реалността.
Един от интересните примери е дали мислим, че бъдещето е пред нас или зад нас. В повечето езици миналото се обяснява като нещо, което е зад нас, докато бъдещето е отпред. За коренното население на Южна Америка - аймарите - обаче езикът им показва, че миналото е пред тях, а бъдещето - зад тях.
През 2017 г. лингвисти провеждат проучване, което показа, че хората, които знаят няколко езика, могат да мислят за времето по различен начин в зависимост от това кой език ползват. На езици като английския и шведския хората са склонни да използват физически разстояния, за да обяснят продължителността на събитията, като например "кратка почивка" или "дълга ваканция".
Обратно, говорещите гръцки и испански език са склонни да измерват времето, като се позовават на физически качества, например "малка почивка" или "голяма ваканция". Времевият поток се възприема като нарастващ обем, а не като изминато разстояние.
И един човек, който говори едновременно гръцки и английски, би променял начина, по който обяснява движението на времето, в зависимост от езика, който ползва.
"Научавайки нов език, човек изведнъж се настройва и към възприятия, които преди това не е осъзнавал. Фактът, че двуезичните хора преминават между тези различни начини за усещане на времето без усилие и несъзнателно, се вписва във все повече доказателства, които показват лекотата, с която езикът може да се промъкне в най-основните ни сетива, включително емоциите, визуалното възприятие, а сега се оказва, че и в усещането ни за време", обяснява в изявление професор Панос Атанасопулос, лингвист от университета в Ланкастър, който е автор на изследването.
Тази област на проучвания се вписва в скобата на лингвистичната относителност, известна още като хипотезата на Сапир-Уорф, която твърди, че езикът, който човек говори, може да повлияе или да оформи неговото възприемане за света и когнитивните му процеси. Същевременно има доста критици на този лингвистичния релативизъм и ще намерите много контрааргументи срещу него.
