Чували сме го 100 пъти: повече сън е по-полезен за нас по най-различни начини. Невинаги е лесно да постигнем вълшебните 8 часа... но само 46 допълнителни минути, оказва се, могат да бъдат достатъчни.
Ново проучване показва тъкмо това.
Много изследвания има посветени на негативните последици от недоспиването - от ефектите върху паметта и познавателните способности до увреждане на ДНК и дори лошо сексуално представяне. Страхувайки се от тези последици, много от нас влагат значително старание в хигиената на съня и така в областта се появиха огромен брой житейски съвети, добавки и други продукти, които твърдят, че предлагат решение на проблема с безсънието.
Но какво би станало, ако погледнем на въпроса от другата страна на монетата? Екип, ръководен от Александър До от университета Бейлър - който провежда изследването за своята дипломна работа - и под ръководството на д-р Майкъл К. Скълин и Сара Шниткер, решава да се съсредоточи не върху нещата, които се влошават от недоспиването, а върху положителните ефекти, които може да има добрият сън.
"Алекс свърши отлична работа, измисляйки нова идея за дипломна работа, която изгражда мост между работата, която той вършеше в моята лаборатория по съня две години преди това, и нова област, която ще разшири полето на съня по значим начин", казва Скълин в изявление.
"Това проучване е вълнуващо, защото разширява това, което знаем за здравните ефекти от ограничаването и удължаването на съня, като включва променливи, свързани с формирането на процъфтяващи морални общности", добави Шниткер.
Група от 90 млади хора на възраст между 18 и 24 години е набрана и разпределена на случаен принцип в три групи: късно лягане, ранно лягане или обичайния им режим на сън през работната седмица. Групата на късно лягащите трябва да си ляга в 2,00 ч. и да става в 7,30 ч., намалявайки времето си за сън средно с 37 минути в сравнение със средното време на групата на обичайно лягащите; докато на групата на рано лягащите е било позволено да спи много повече, лягайки си в 22,30 ч. и ставайки в 7,30 ч., спечелвайки средно 46 минути в сравнение с обичайните.
Участниците били помолени да водят дневник на навиците си за сън през седмицата, а също така били наблюдавани чрез актиграфия с помощта на смарт часовник. В началото и в края на седмицата те попълват въпросници за оценка на сънливостта и се подлагат на някои когнитивни тестове.
"Тъй като има минимални изследвания на съня върху позитивната психология, включихме редица общи мерки в тази посока", обясняват авторите в статията си. Тези тестове също са проведени в началото и в края на периода на изследването, а в края са проведени и допълнителни тестове, като например участниците са помолени да напишат за какво са благодарни.
Оказва се, че много фини промени в режима на съня са достатъчни, за да окажат забележимо въздействие.
"Видяхме, че хората, които са увеличили съня си с 46 минути на нощ, в крайна сметка са почувствали повече положителни чувства като благодарност и удовлетворение от живота", казва Скълин. За разлика от това, "когато хората бяха намалили съня си дор и с леките средно 37 минути на нощ, те изпитаха спад в настроението."
Засегнато е не само индивидуалното благосъстояние на участниците. Установено е, че сънят предизвиква просоциално поведение - като даряване на средства за благотворителност и участие в обществени инициативи - което може да има много по-широко обществено въздействие.
"Оказва се, че получаването на повече сън има по-широко влияние от това да се чувстваш по-бодър през деня", казва Скълин. Но за щастие, ако резултатите от това проучване са достоверни, можете да се възползвате от тези предимства, като си осигурите по-малко от час допълнително сън - и ако питате нас, това изглежда поне малко като реалистична цел.
