Стойчо – (с)Нежната топка
Стоян Янков, News7
Няколко минутки след 16:00, в заснежен съботен октомврийски следобед. Мястото: стадион „Васил Левски“, събитието: поредния мач между Левски и ЦСКА. Снежна топка, хвърлена от „син“ питекантроп, или за по-лесно – от „синьо“ говедо поваля вожда на „червените славни армейци“. Стойчо Младенов пада като труп в преспа сняг пред него. Продължавам с фактите: Лейтенантите около падналият в боя „червен полковник“ изскачат като ужилени от скамейката и се втурват, кой към четвъртия съдия, кой към главния рефер на мача – Ивайло Стоянов, но не и към бат’ Стойчо. Оня там, дето бере душа, кучета го яли. Важното е да се сигнализира! Може би пък „червените лейтенанти“ много добре са знаели – бат’ Стойчо е корав, той ще издържи, ще стане и отново ще поведе „славните червени армейци“ в боя. Така и стана. Тук си задавам едно въпросче: Ако снежната топка бе ударила „славния червен вожд“ при 0:3, дали неговият вестибуларен апарат би бил отново толкова лабилен? Бат’ Стойчо е на 57, скоро идва пенсионна възраст. Може би пък не всичко работи като при младите хора. Децата могат да се млатят със снежни топки, но млади организми – носят на бой!
Като говорим за бой – бат’ Стойчо им го показа! Тройчо, Шесторчо – сега 2 в 1, или 3:0 за шестата. Това са пак факти. Нито можем да ги премълчим, нито има как да ги заобиколим. А, като говорим за прякори на бат’ Стойчо да не забравим един от най-старите, още от 80-те на миналия век – Стойчо Патерицата и сега най-новия: Стойчо (с)Нежната топка. Лоша работа. Здравето е най-ценното и с него шега не бива. За всичко са виновни „сините“ говеда и те трябва да бъдат наказани най-сурово! Още от следващия кръг Левски трябва да играе в „Ж“ аматьорска футболна група, привържениците им трябва да заобикалят стадионите на минимум 7 километра по време на футболни мачове, а Гонзо, Топчо и останалите около тях трябва да бъдат пратени на доживотна каторга. Примерно на остров Белене. Левски беше домакин и т.нар. дерби бе опорочено. А, представете си какво би било, ако ЦСКА бе домакин в този мразовит и заснежен съботен октомврийски следобед. Интелигентни и красиви поклонници на „славните червени армейци“, възпитани във всички най-кристално честни добродетели посрещат двата отбора с ръкопляскания. Снегът от седалките на стадиона и този на терена е почистен. От сектор „А“ струи благородност, интелигентност и добронамереност. Привърженици с червени шалчета и усмивка на лице подемат „All you need is Love“. К’ви снежни топки, к’ви 5 лева, всичко е като в Едем.
Това по-горе е фикция. На подобно твърдение Петко Бочаров му вика: „Да, ама не“. На едно нещо обаче червеният цвят съчетан с петолъчка е много силен – демагогията. Годините са го доказали. Когато го има това съчетание, думите са по-силни от фактите. Демагогията е стратегия за спечелване на влияние чрез въвеждане на публиката в заблуда. Та, така и със стратега от Плоски и притчата за (с)Нежната топка. За да не съм голословен предлагам не дуел, а моноспектакъл: при първия следващ паднал сняг заставам на мястото на бат’ Стойчо, зад мен се изтипосват 100-200-300, колкото си искат „славни червени армейци“ и започват обстрел със снежни топки. Да видим кога и как ще загубя съзнание? Тук едно лекинко отклонение – с топка за крикет наистина можеш да убиеш човек, а тя ме е удряла десетки пъти и още не съм губил съзнание. Но той крикетът е много далеч от Балканите. Тук си имаме футбол, пардон – Български Футбол.
