Гай Фолкънбридж, Шади Бушра и Джак Стъбс от Ройтерс
Най-сериозният сблъсък между Кремъл и Запада след рухването на СССР през 1991 г. засили изтичането на два най-ценни актива на Русия: пари и мозъци.
Решението на Владимир Путин да анексира Крим и подкрепата му за бунтовниците, които бяха обвинени за свалянето на пътнически самолет над Украйна, а после възпрепятстваха изнасянето на телата на 298-те загинали, разбиха надеждите на Запада за траен съюз с Москва. Санкционирани от САЩ и ЕС, придворните на Путин са „под обстрел“, а руската икономика с два трилиона долара БВП е заплашена от изолация и милионите руснаци по света се чудят какво ще последва.
Русия все още си докарва крайно необходимите приходи от тръбопроводите, които пренасят петрол и газ на Запад, но за по-малко щастие на Кремъл в същата посока текат пари и талант. Руското министерство на икономиката прогнозира, че през тази година ще изтекат 100 милиарда долара капитали. Това е повече от изнесените през 2013 г. 61 милиарда, но изглежда оптимистично. И наистина други смятат, че този обем вече е надхвърлен. „Някъде между 100 милиарда и 200 милиарда долара капитал е изтекъл“, каза на 6 август президентът на САЩ Барак Обама. Още през май президентът на Европейската централна банка Марио Драги каза, че кризата е породила „много големи изтичания от Русия, които се оценяват от някои от порядъка на 160 милиарда евро (214 млрд. долара)“.
Даже икономисти от московската Висша школа по икономика предричат, че тази година изтичането може да достигне 130-150 милиарда долара. Нещата ще станат още по-зле, смята високопоставен западен банкер. „Изтичането на капитали ще се засили“, казва той пред Ройтерс при условие за анонимност. „Руските пари ще отидат на Запад, разбира се в Западна Европа, в главните центрове – Лондон, Австрия, Швейцария“.
МИКРОПОТОК
Докато парите изтичат, потокът в обратна посока е почти пресъхнал. „Не се виждат да идват много нови инвеститори да започнат бизнес в Русия“, каза Обама. Действията на Путин в Украйна и отговорът на Запада
предизвикаха колективно изтръпване из заседателните зали в Ню Йорк и Лондон. „Ако отидете в някоя заседателна зала точно сега и кажете: „Искам да инвестирам един милиард в Русия“, ще ви изгонят със смях от залата“, казва високопоставен западен банкер, пожелал да не бъде назоваван.
Възможно е и микрониво в потока на капитали вътре в самата Русия. След хаоса, съпътствал разпада на СССР, руснаците по традиция посрещат катаклизмите с обръщането на своите рубли в долари. Голям брой руснаци казаха пред Ройтерс, че искат са обменят рубли за долари или евро или да опитат да изнесат парите си в чужбина поради опасения, че може да бъда наложен капиталов контрол, в случай че изтичането се ускори прекалено много. Истинският обем на спестяванията не е известен даже на висшите чиновници в централната банка, но се смята, че десетки милиарди долари са скътани под руските дюшеци.
СЛЕДВАЙ ПАРИТЕ
Физическите лица също следват пътя на парите и това не са само едри плутократи, търсещи футболни клубове, елитни училища или луксозни имоти. Броят на руснаците, емигрирали през последните две години, е около пет пъти по-голям от този през двете години преди Путин да започне през май 2012 г. новия си шестгодишен мандат като президент, сочат официални данни. По данни на руската статистическа служба през 2013 г. в чужбина са се преселили 186 382 руснаци, през 2012 г. те са били 122 751, докато през 2011 и 2010 г. броят им е бил съответно 36 774 и 33 578. Истинските числа може би са по-големи, защото тези не обхващат хората, които са напуснали, но са останали с официална регистрация в Русия.
Любопитното е, че ще дойдат още.
„Наблюдавам увеличаване на запитванията от заможни лица от Русия, в които те търсят безопасно място, ако нещата в Русия се влошат“, казва Супиндер Сиан, партньор в екипа по труда и заетостта към международната правна кантора „Скуайър Пътън Богс“. Същият опит има и генеалогът Владимир Пали, който през юли казва, че в сравнение с миналата година вече има четири пъти повече клиенти, които искат от него да проучи фамилната им история с единствената цел: да се намери основание да придобият чуждо гражданство и да напуснат Русия. „Това са хора, които вечеса направили пари и сега са уплашени да не ги загубят“, казва Пали.
„Губим най-образованите, най-активните, най-предприемчивите хора„, твърди Лев Гудков, директор на независимата социологическа агенция Център „Левада“ със седалище в Москва.