Европа се разделя – бавно и мъчително

Тимоти Гартън Аш, Гардиън

„Ако еврото пада, пада и цяла Европа“, каза Ангела Меркел. За съжаление, еврото се проваля бавно. Дори ако Гърция се откаже от еврото, е малко вероятно то да пропадне в близко бъдеще. Най-вероятно ще запази позицията си, което ще се изрази в изоставане на икономическия растеж, създаване на по-малко работни места и повече страдащи хора.

Ако този паричен съюз на съществуваше, тези мъки можеше лесно да се избегнат. Тези проблеми ще бъдат неравномерно разпределени между кредиторите и длъжниците, между проспериращия север и южните страни членки.

В различните страни ще се отрази върху резултатите от изборите, ще се създаде повече стрес, като този, който наблюдаваме в отношенията между Германия и Гърция. В крайна сметка, нещо ще се случи, но този процес може да отнеме много време.

„Във всяка нация са заложени много зрънца, свързани с нейния упадък“, казва Адам Смит. Въпреки невероятния напредък, който бе постигнат през 70-те години от 1945 г. насам, както и спомените и надеждите, които се възлагат на европейския проект, на нашия континент все още има много „смъртоносни зрънца“.

Наскоро участвах в едно събитие във Франкфурт, на която присъстваха представители на водещи европейски инвеститори. В хода на този форум се проведе бърза анкета – на участниците бяха предложени за разглеждане няколко сценария за това, как ще изглежда еврозоната през следващите пет години, с молба да изберат най-вероятния сценарий.

Почти половината от присъстващите и аз в това число избрахме „Япония от 1990-те години.“ Около 20% от анкетираните гласуваха за опцията „Обединеното кралство, след Тачър“, с което вероятно те прогнозират по-умерена и посредствена икономическата политика, при която мерките за строги икономии и структурните реформи водят до известно увеличение на икономическия ръст, за сметка на увеличаване на неравенството.

Дори и да бъде избран последният, „най-добър“ вариант, неравенството няма да е в рамките на една държава, а в много. Германци и някои други северни европейски страни ще получават по-голямата част от печалбата, а останалите само страдание.
Това е твърдение е средство, което германските политици и водещите икономисти категорично оспорват. Те настояват, че мерките за строги икономии и структурни реформи са единственият път за спасение. Както каза Меркел през 2013 г., „Какво друго можем да направим?“

Има най-малко три проблема. На първо място, както знае всеки опитен лекар, дори теоретично правилното лекарство може да бъде отровно, ако се получи предозиране и тялото на пациента е твърде отслабено от заболяването.

На второ място, гръцката, италианската, френските икономики не са като германската. Те несъмнено имат нужда от структурни реформи, като например увеличаване на износа на Испания, но обществото реагира на по различен начин.

Трето, дори ако цялата еврозона се превърне в един гигантски експортен шампион (Exportweltmeister) по немски модел, кой ще поеме ролята на потребителя? Част от търсенето трябва да дойде от еврозоната, по-специално от по-богатите страни, като Германия. Ако всеки се опита да прилича на Германия, самата Германия ще се промени. Но Германия не е готова за това.

В дългосрочен план Германия ще почувства негативни ефекти, но това няма да се случи скоро. Разхождайки се по улиците на град в Германия това, което усещам е: Криза? Каква криза? Въпреки че Германия трябваше да предостави финансова помощ на страни като Гърция, голяма част от парите почти веднага се върнаха. Междувременно немските фирми износители получиха огромни печалби от еврозоната.
Във Франкфурт мизерията на Атина изглежда като нещо безкрайно далечно. За политиките на строги икономии в Южна Европа, немски банкер заяви: „Проблемът в Гърция е, че те никога не са се опитвали да си помогнат сами.“ Става дума за страна, в която хората, особено принадлежащите към средната класа, сега са принудени да се хранят в социални кухни за бездомни, където младите хора са безработни и по думите на Мартин Улф от Файненшъл Таймс (Financial Times) от 2008 г. насам „разходите на гърците за стоки и услуги са намалели с поне 40%.“

Структурният проблем в този случай се състои в това, че валутата на зоната е общоевропейска политика, но тя не е демократичната политика, а все още национална. Това не означава, че това не може да бъде променено, ако политиците го позволят. В частни разговори всеки признава, че Гърция няма да бъде в състояние да изплати големите си дълговете и Берлин трябва да ги опрости в замяна на продължителни, мащабни реформи.

Другият вариант е заплатите и цените в Германия да продължават да се повишават до ребалансиране на еврозоната. Необходимостта да се договорят някакъв вид парични трансфери от по-богатите страни към по-малко богатите, които съществуват в рамките на един федералния съюз, като например САЩ, където никой не очаква, че Алабама в близко бъдеще ще има същата производителност като Силиконовата долина.

Създаването на единен валутен съюз не бе подкрепен от политически и фискален съюз, европейците поставиха каруцата пред коня. Така Националната демокрация се възпрепятства от европейската интеграция. Някои лидери на европейските институции в Брюксел разбират това. Френският комисар Пиер Московиси (Pierre Московиси) казва, че „Комисията има последен шанс“. Въпреки това, почти нищо не може да бъде направено, тъй като основните сили са в ръцете на демократично избраните национални правителства.

Нека да е ясно: ако трябва да се избира между демокрацията и бащинската, йерархично организирана евро-ленинска версия на европейската интеграция, аз ще избера демокрацията. Финландският заместник-председател на Европейската комисия Юрки Катайнен заяви след победата на СИРИЗА: „Ние не променяме политиката в зависимост от резултатите от изборите.“

В същност всичко се обръща. И това се нарича демокрация, и това е най-голямото изобретение в областта на европейската политика. Проблемът е, че решаването на структурните проблеми в еврозоната изисква транснационална европейска демократична солидарност на всички граждани, която просто не съществува между различните националности в рамките на еврозоната и скоро няма да се появи.

Ето защо, ние ще продължим да се борим с трудностите, разкъсани между националната политика и политическия курс на ЕС, докато валутният съюз, който е създаден за обединяване на Европа ще се разпадне. Но това ще бъде бавно и мъчително.

В страните, които страдат най-много от тази „адска машина“, както веднъж германски официален говорител описа еврозоната, все още има страстно желание да останат „в Европа“. Въпреки своята радикална позиция, СИРИЗА показа забележителна готовност за компромис, за да остане в Европа. Мисля, че същото ще се случи с испанската партия „Подемос“.·В рамките на тези страни, в които все още съществува система за подпомагане срещу условия, до голяма степен отслабва социалната държава.

Мобилността на работната сила, което е гарантирано от Европейския съюз, също е доста важен предпазен клапан. Млади испанци с две висши образования напускат, за да работят като сервитьори в Лондон и Берлин. В същото време, тази миграция на свой ред подхранва антиевропейските изявления на „Партията на независимостта на Обединеното кралство“ или „Алтернатива за Германия“, които свързват своя евроскептицизъм със страховете от имиграцията на хората.

Постепенно материалните и културните резерви ще бъдат изчерпани.

Какво ни остава? Заключенията, които трябва да направя не са приятни.. Всичко зависи от нас, а ние все още имаме време. Европейците, родени около 1989 г. трябва да приложат политическо въображение и воля, които не достигат на политиката в момента./ News.bg