Дръпнете ръчната спирачка на разходите

Бисер Манолов, www.bissermanolov.com

Какво трябва да направи служебният кабинет и доколко са реалистични амбициите му за реформи в толкова кратки срокове? Този въпрос, разбира се, че няма еднозначен отговор. Към настоящия момент информацията по сектори от различните министерства изглежда толкова объркана, че практически вземането на отговорно управленско решение изглежда абсурдно. Попаднахме в типично българския капан на безкрайното пъчене и поднасяне на истината за състоянието на публичните финанси под формата на криво огледало.

Пълен нонсенс е тезата на политическите партии, които подкрепяха предишния кабинет, за оставеното ниво на фискалния резерв от над 8 млрд. лева. Нали разбирате, че те са изцяло за сметка на новоемитиран държавен дълг. Само от падежирането на държавни облигации до края на тази година и в началото на следващата година нивото на фискалния резерв ще спадне под изискуемото от закона – такова от 4,5 млрд. лв. в края на годината. Всички социални системи в страната са издънени от дефицити, които безспорно ще нарастват и до края на годината. Нямам никаква идея

как ще изглежда бюджетът през 2015 година

Той трябва да бъде подготвен в работен (драфт) вариант най-късно до края на септември. Да де, но изборите са на 5 октомври. Едно може да се каже със сигурност и то е, че е малко вероятно да станем свидетели на резки реформи, в който и да е сектор. Обществото е със свръхчувствителни сетива и ще реагира незабавно на всяка допълнителна болка, която му се поднесе. Опасявам се, че следващият финансов министър ще бъде изцяло фокусиран най-вече в посока управление на държавния дълг. По-точно е да се каже в посока новоемитиран държавен дълг. Прогнозите за бюджетния дефицит изглеждат по-скоро като гледане на карти „таро“, но със сигурност ще прехвърлим заложената от Брюксел 3%-на граница.

Ако мога да дам някаква препоръка на служебния кабинет, то тя ще бъде само една – да дръпне незабавно ръчната спирачка на държавните разходи. Незабавно! Има ли съмнение от някого, че актуализираният бюджет на НЗОК няма да стигне доникъде? Концентрирането на ресурс в здравната система минава през затварянето на болнични заведения. Да де, но по неофициална статистика активните такива плюс тези с нови лицензи вече надхвърлят 400. Ще го кажа още по-нагледно: това представлява увеличаване на броя на болничните заведения с над 25%. Не искам да се заигравам с темата „здравеопазване“, но това са фактите.

Идеята за създаване на „енергиен борд“

сама по себе си е добра. Преодоляване на дисбалансите в сектора означава увеличаване на сметките за тока. Нали знаете какво го очаква всеки, който си позволи да пипне сметките за ток в посока повишаване – пълни улици и скандирания за оставка. Безкомпромисно подкрепям обещанието на служебния министър на икономиката и енергетиката да бъде поднесена цялата истина за договорите по „Южен поток“ и VII блок на АЕЦ „Козлодуй“. Спомняте ли си колко пъти предшественикът му се потеше в ефир с мъгляви разяснения и нито една точна цифра? Ще разберем ли накрая има ли, или няма подписани договори? Разкриването на ценовите параметри по договорите, ако изобщо ги има, е единственото нещо, което трябва да направи министър Щонов.

Разплащането на 1 млрд. лева към строителния бранш се представя като смела стъпка на служебния кабинет. В интерес на истината това трябваше да стане по време на предишното правителство. Нали се пъчиха с високото ниво на фискалния резерв! Какво стана? Високо ниво на фискален резерв с новоемитиран дълг може да направи всеки първокурсник по финанси. Строителите чакат да си получат парите за извършена работа, а бизнес климатът се бил подобрил?!

Как ли стават тези неща?

Работата с бързото разплащане на ДДС към бизнеса също изглежда малко като прекомерно перчене на правителството, което изпратихме. Разплатеният ДДС към месец юни е малко над 70 млн. лв. повече спрямо същия период на миналата година. Не знам за кой път трябва да повторя, че разплащането на задълженията на държавата и общините към бизнеса не е реверанс, това е ангажимент по договор. Всичко при нас е обърната пирамида и затова се клатим непрекъснато. Нямаше нито един икономист, който да не изтъкна още през 2013 г., че бюджетът на държавата за 2014 г. е напрегнат. Нека да поясня, че под „напрегнат бюджет“ се разбира единствено и само нереалистични приходи и раздути разходи. Самият бивш финансов министър го отчете като факт. Аман от напрегнати решения. В основата на това напрежение, разбира се, че беше непреодолимата любов на ляво-либералния алианс да харчи под логото „социална политика“. Е, дотук стигнахме. Този вид харчове винаги водят до напрежение. Социално слабите останаха ли подпомогнати? Бизнес климатът подобри ли се? Къде са парите на строителите? Държавният дълг намаля ли? И какво правим сега?

Нямам идея как екоминистърът вижда размразяването на блокираните средства по Оперативна програма „Околна среда“.

Пороците и вредните практики в изграждането на сметища

и водни огледала са толкова дълбоки, че единственото им решение изглежда използването на ядрена бомба и всичко да започне на чисто и отначало. Категоричен съм, че кметовете на общините са основните виновници за това състояние, но ще спестя по-крайно мнение защо това е така. Има ли някой, който да не го знае? Само да спомена и за замразените средства по Оперативна програма „Регионално развитие“. Както виждаме, европейските фондове са попаднали в дълбок ледников период. Нали си спомняте каква оценка получихме от предишния кабинет по същата тема. Нещата не били чак толкова зле. Ама никак даже. Само дето сме потънали дълбоко под вода и някой ни нашепва тихичко: „Дишай спокойно!“ Де да бяхме шарани, та да дишаме. Впрочем май, че сме си. Нямам друго обяснение за оцеляването ни до момента.

Министърът на отбраната в служебния кабинет заложи като приоритет разработването на национална програма за достигане на разходите за отбрана до нивото от 2% от БВП. Звучи отговорно, но сюрреалистично. Само ако можехме да сложим една нула със запетая пред тази двойка. Да, това е тъжната констатация. Парите за отбрана ще намаляват и не защото сме безотговорни към националната ни сигурност, а защото просто не можем да си го позволим. Тези 2% ми звучат като чисто нов полицейски офис в центъра на ромско гето от хартиени къщи.

Задачите пред служебния кабинет могат да бъдат безкрайно много, но ми се струва, че една-единствена е най-важна. Тя е – да научим истината за реалното състояние на държавата. Да, от предишния кабинет разбрахме, че „всичко е нормално“. Това ми изглежда все едно докторът от лудницата да се обръща към своя пациент с думите: „Спокойно, всичко е нормално!“