Аномалията на „Аномалиса“

Всеки, който не е чувал за „Аномалиса“ – номинираната за „Оскар“ анимация на Чарли Кауфман и Дюк Джонсън, или не е успя да я види на София филм фест, защото странно или не, тя имаше само една прожекция, може само да съжалява.

Първото, което трябва да кажем е, че „Аномалиса“ е първата анимация във филмографията на своя създател Чарли Кауфман. Надявам се обаче, не последна. Някак изкуството на рисуваното кино му се получава добре. В него Кауфман някак успява да разгърне шантавелщината, която струи от филмите му иначе. Но игралното кино, като повечето типове изкуство, които все пак трябва да се позовават на някакви правила и концепции от реалния свят, които наподобяват, не позволява да правиш каквото си искаш с персонажите и средата. Някак не е удобно и то не, защото някой не може да го изиграе или да направи нужния ефект, а защото зрителят просто не ти вярва. Е, анимацията е тук, за да направи невъзможното възможно. В нея вселената се разтегля, става, каквато си помислиш и дори най-обикновените неща, могат да бъдат необикновени.

За да разберете „Аномалиса“ е важно да кажем също, че нейният създател Чарли Кауфман е известен драматург и сценарист от Ню Йорк и от него със сигурност сте гледали „Да бъдеш Джон Малкович“, „Блясъкът на чистия ум“ и „Адаптация“. И за трите той има номинации за „Оскар“, всъщност „Блясъкът на чистия ум“ му носи и първата и единствена до момента статуетка, номинации за „Златен глобус“ и три награди БАФТА.

Ако не сте гледали нещо от Чарли Кауфман също може да съжалявате и е редно да се запознаете с творчеството му бързо. Може да започнете с „Блясъкът на чистия ум“ – абсолютно най-трогателният и невъзможно истински апогей в негото творчество.

След няколко години на почивка, в които Кауфман пише един епизод на сериал и един тв филм, той се завръща към киното с „Аномалиса“. И в случай, че някой се чуди, да, това определено е най-странната анимация, която може да гледате на голям или малък екран, и тя определено не е за деца.

Със сигурност не я гледайте, ако сте под 18 години или сте с някой в тази възраст, защото всичко в нея ще ви се стори наивно, смешно, леко странно, може би гнусно и насмешливо, и със сигурност ще се опитате да го елементаризирате, както правят хората, когато не разбират нещо. „Аномалиса“ няма нужда от това, а от зряло отношение, защото е филм за зрели хора – като зрители и като персонажи, които участват в нея.

В своята първа анимация Кауфман засяга теми като любовта, секса, несигурността, кризата на средната възраст дори… Все негови любими теми. Странният несигурен мъж, който е в постоянна битка със себе си и се опитва да избегне любовта, конфликтите, хората и сериозните теми по всякакъв възможен начин, е основен мотив в почти всичко, което Кауфман пише и с което обича да се занимава.

Пълно е с такива хора, от всякакъв пол всъщност и ню йоркчанинът обича да ги показва истински, леко глуповати, много натурални и обикновени, което е най-големият чар на неговата работа.

Адмирации за мистър Кауфман, че този път, с помощта на аниматора Дюк Джонсън, той е решил да направи новия филм анимация, при това с кукли. Ефектът определно нямаше да е същият, ако вместо странните същества, наподобяващи обикновени хора, имахме актьори.

Историята разказва за мъж на средна възраст – Майкъл, който само за една вечер, като аномалия в пространството, се влюбва в жена на име Лиса. Двамата преживяват истинска пълноценна връзка с всичките й хълмчета и долчета – от влюбването, през първата несигурност и еуфорията, до логичния финал, когато единият просто си тръгва от другият и се връща към нормалния живот. Все едно това, което му се е случило е било ярка светлина, комета, истинска аномалия в света му. И е време тя да бъде изживяна и преодоляна.

Зак Галифианакис, известен комик, изключително забавен и саркастичен човек, казва, че да имаш връзка с някого означава да го виждаш как започва да те харесва все по-малко с всеки изминал ден. Той го казва с чувство за хумор, а Чарли Кауфман го изобразява трогателно, и с много тъга в себе си, в този филм от час и половина.

Препоръчвам „Аномалиса“ с едно наум на всеки пораснал човек, в компинация от саундтрак с песните на Синди Лоупър, която само в този филм може да звучи толкова тъжно.