Софи Шол – 21-годишната германка, която даде живота си за Съпротивата

Когато си помислите за известни борци от Съпротивата от времето на Втората световна война, вероятно не се сещате веднага за Софи Шол – но би трябвало. 21-годишното момиче се посвещава на подкопаването режима на Фюрера, което в крайна сметка води до нейния арест и екзекуция. Саможертвата на Шол, както и на други хора, напомня за това докъде са готови да стигнат хората, за да се противопоставят на тиранията и потисничеството.

Промяна в перспективата

С брат си Вернер, 1941 г.

Родена във Форхтенберг, Германия, през май 1921 г., Софи Шол израства в семейство, което цени свободната мисъл и християнската етика. По това време баща ѝ Роберт е кмет на града и през 30-те години на ХХ век е отявлен критик на Националсоциалистическата германска работническа партия, което оказва влияние върху дъщеря му и нейните 5 братя и сестри.

Като дете Шол, подобно на много млади в страната, първоначално е привлечена от младежки организации, като се присъединява към Лига на германските момичета (Bund Deutscher Mädel) и се издига в редиците ѝ. Това е нещо, с което баща ѝ не е съгласен, което води до разгорещени дискусии в семейния дом.

Именно тези разговори, съчетани с откритото противопоставяне на Роберт на политиката на нацистката партията, карат дъщеря му да промени гледната си точка.

Софи и брат ѝ Ханс Шол се включват в алтернативни младежки движения, които възхваляват изкуството, литературата и природата, далеч от милитаристичните идеологии на режима. Те продължават да участват в тях и след като групите са забранени през 1936 г., а Ханс дори е арестуван през следващата година заради това.

Бялата роза

Ханс Шол след ареста му от Гестапо, 1943 г.

След германското нахлуване в Полша през септември 1939 г. по-големите братя на Софи са изпратени да се бият на фронта. Тя остава в Мюнхен, завършва гимназия и за кратко чиракува като учителка в детска градина, след което следва биология и философия в Мюнхенския университет.

Преди да може да учи в учебното заведение обаче, Шол първо трябва да премине задължителна държавна служба. Тя намира този период от живота си за прозаичен, тъй като ненавижда строгата рутина, която трябва да следва всеки ден. Това я кара да се захване с трудовете на Августин от Хипон.

През 1942 г. Шол се присъединява към Ханс, който учи медицина, в университета. Там се включва в „Бялата роза“ – група за ненасилствена съпротива, която брат ѝ е основал заедно с други студенти като Вили Граф и Александър Шморел. Групата е дълбоко повлияна от общото им разочарование от режима и зверствата, които виждат на Източния фронт по време на задължителната си военна служба.

Бялата роза разпространява листовки, които призовават за активно противопоставяне на политиката на фюрера и на края на Втората световна война. Брошурите, в които се цитират философи като Аристотел и Гьоте, имат за цел да събудят германското население за моралния упадък на неговото правителство, като в някои от тях има и директни съвети как да се саботира военната машина на страната.

Първоначално усилията на групата за разпространение са насочени към Мюнхенския университет, като листовките се изпращат на приятели и професори, но в крайна сметка те разширяват обхвата си, като използват телефонни указатели, за да събират адреси на широката общественост. Скоро получават голяма подкрепа, което им позволява тайно да се снабдяват с необходимите материали във време на дажби, когато всичко е кът. Това им дава и допълнителна смелост да започнат да рисуват графити из Мюнхен, заклеймяващи режима.

Участието на Софи Шол е важно за Бялата роза заради способността ѝ да се движи свободно, без да предизвиква подозрения, благодарение на пола си. Тя играе важна роля в разпространението на тези листовки, които в крайна сметка достигат до хиляди хора в цяла Германия.

Гилотината

Якоб Шмид, чистач в Мюнхенския университет, 1947 г.

На 18 февруари 1943 г. Софи и Ханс Шол са заловени с листовките в Мюнхенския университет. Лоялен на Фюрера портиер съобщава за тях на Гестапо, което води до арест и разпит. Съратникът им от Розата Кристоф Пробст също е задържан, след като в раницата на Ханс е намерен проект на брошура.

Въпреки натиска на разпитите триото остава непоколебимо, като всеки от тях поема пълна отговорност в опит да защити своите колеги от Бялата роза. Четири дни по-късно те са изправени пред показен съдебен процес, воден от известния съдия Роланд Фрайслер. Признати са за виновни в държавна измяна и осъдени на смърт.

На 22 февруари 1943 г. тримата членове на Съпротивата са екзекутирани на гилотината. Предполагаемите последни думи на Шол – „Какво значение има моята смърт, ако чрез нашите действия хиляди са предупредени?“ – са свидетелство за нейната смелост. Макар че в Германия екзекуциите не получават голямо медийно внимание, в други части на света те попадат на първите страници на вестниците.

Паметта на Софи и „Бялата роза„

Софи Шол и Бялата роза вдъхновяват бъдещите поколения да се противопоставят на тиранията и несправедливостта. Посмъртно тя и нейните съратници се превръщат в икони на Съпротивата в Германия, а училища и улици са наречени в тяхна чест. Листовките на „Бялата роза“ са изнесени контрабандно от Германия и са използвани от съюзниците като пропаганда, засилвайки посланието им за съпротива.

През десетилетията след екзекуцията им историята на Шол е увековечена във филми, книги и пиеси. Известния филм от 2005 г. „Софи Шол: Последни дни“ вдъхва живот на последните й мигове и е номиниран за най-добър чуждоезичен филм на 78-ите награди „Оскар“.

Наследството на Шол се затвърждава още повече през 2003 г., когато тя и брат ѝ са избрани за двама от най-великите германци на всички времена в общонационална анкета.