Най-ужасното средновековно оръжие все още е мистерия и днес

Може би първото нещо, което трябва да знаете за гръцкия огън, е, че той всъщност не е гръцки.

„Арабите, българите, руснаците и други, за които се твърди, че са се сблъскали с истинския гръцки огън, никога не биха го нарекли така“, посочва Алекс Роланд, почетен професор по история в университета Дюк и експерт по световна военна история, в статия за оръжието от 1992 г.

Има много добра причина за това: веществото – или веществата, всъщност трябва да кажем – което сега познаваме като „гръцки огън“, всъщност е използвано във Византийската империя, като се започне още от VII в. от н. е.

А за средновековния свят византийците не са били гърци – те са били римляни. Затова „Римски огън“ всъщност е едно от оригиналните имена на оръжието – обяснява Роланд.

В такъв случай откъде идва елинското му прозвище? „Наименованието на веществото е объркано и объркващо“, признава Роланд. Всъщност едва много векове по-късно виждаме да се използва терминът „гръцки огън“ – и той така или иначе дори не се отнася за оригиналната отвара, обяснява той: „Терминът е приложен към оръжието от кръстоносците от Запада, но дотогава оригиналът вече отдавна е изчезнал.“

Гръцкият огън променя световната история

Второто нещо, което трябва да знаете за гръцкия огън, е, че той вероятно е изобретен като отмъщение.

Въпреки че наистина не разполагаме с много реални доказателства за технологията, общоприетата история за произхода на гръцкия огън поставя изобретяването му в ръцете на Калиник от Хелиопол. Калиник – евреин, който знае гръцки – бяга от византийска Сирия, когато тя е завладяна от мюсюлманския Рашидунски халифат. Той пристига във Византия – столицата на империята, която по-късно се преименува първо на Константинопол, а след това на Истанбул – и веднага се заема да създаде оръжие, което да защити новия му дом от същите армии, които са го принудили да бяга от Хелиопол.

Не му се налага да чака дълго преди да го използва… Според съвременни арабски източници първото използване на гръцкия огън срещу тях става по време на Седемгодишната война през 674-80 г. от н. е. И той е невероятно успешен: „Разчитайки на това оръжие, византийците успяват да прогонят арабския флот и да вдигнат обсадата на Константинопол“, пише Роланд.

Някои съвременни учени определят тази победа като една от най-решаващите в историята. За британския археолог Ромили Дженкинс тя бележи „повратната точка в историята на човечеството“; междувременно руският историк Георгий Острогорски изказва през 1969 г. мнението, че „византийската столица е била последният останал бент, който устоява на надигащата се мюсюлманска вълна […] това, че е удържала, е спасило не само Византийската империя, но и цялата европейска цивилизация“.

Гръцкият огън е ужасяващо оръжие

Няма съмнение, че за тези, които се сблъскват с него, гръцкият огън е ужасяващ. Той пристига с шум и дим, гори в зелени пламъци и изглежда невъзможен за гасене (без подходяща смес от урина, пясък и оцет). За жертвите му се казва, че „вместо да изгорят, се хвърляли в морето“.

„Корабите хвърляха течен огън от всички страни, от носа, кърмата и страните“, пише в един разказ от средата на VIII-IX в. за използването на оръжието срещу нападаща руска сила. „На мнозина, хвърлили се във водата, бронята натежа и се удавиха, а тези, които успяха да плуват, бяха изгорени.“

Три века по-късно – и вече в ръцете на мюсюлманската сарацинска армия – оръжието все още плаши нашествениците. „Огнената опашка беше голяма колкото голямо копие – пише Жан дьо Жоавил в мемоарите си за Седмия кръстоносен поход – и вдигаше такъв шум, когато се приближаваше, че звучеше като небесен гръм.“

„Приличаше на дракон, който лети във въздуха. Толкова ярка светлина хвърляше, че човек можеше да види целия лагер, сякаш беше ден, поради огромната огнена маса и блясъка на светлината, която излъчваше.“

Но какво всъщност представляваше гръцкият огън?

Очевидно е, че гръцкият огън е нещо важно. Почитан от византийците, които са го притежавали, и страшен за враговете на Империята, които са усетили въздействието му от първа ръка, има свидетелства за ефекта му от наблюдатели от Швеция до Пиза и Ирак.

Но за изненада, и до днес не знаем какво всъщност е представлявал той.

Съвременните източници са доста ясни по отношение на описанията му: „Характеристиките на гръцкия огън, както е представен в литературата в периода от 678 до 1204 г., могат да бъдат сведени до четири“, отбелязва Роланд. „Първо, той гори във вода; някои дори съобщават, че се запалва от вода, но това не е общоприето.“

„Второ, гръцкият огън винаги е бил изобразяван като течност“, продължава. „Трето, поне когато е използван в морето“ – което, уточнява той, е било почти винаги – „винаги е бил изстрелван от тръби, разположени в носовете на специално конструирани за целта кораби.“

„И накрая, много разкази от първа ръка за употребата му съобщават за появата на дим и силен шум, когато пламтящата течност напуска тръбата. Тази характеристика ще стане особено важна в историческия спор за състава на гръцкия огън.“

Но освен тези описания на поведението на оръжието и начина, по който е използвано, Роланд пише, че „няма неоспорими първични доказателства, които да помогнат да се определи какво точно е представлявал гръцкият огън“.

Какво тогава е най-достоверното ни предположение? Повечето съвременни учени подозират, че гръцкият огън се основава или на суров, или на рафиниран нефт – може би нафта, която лесно може да бъде намерена в естествените кладенци около Черно море. Смесен с някаква неизвестна комбинация от други съставки, огънят става нищо по-малко от средновековния еквивалент на напалм.

Някои от предположенията за това какви са тези добавки включват смоли, боров катран, животинска мазнина, сяра, вар, битум и други. Но дори и с днешните технологии все още не сме успели да възпроизведем характеристиките на това вековно оръжие достатъчно добре, за да можем да кажем със сигурност какво е вложено в създаването му.