Мъжът и жената следвоенно: За британския дом след Втората световна война
Втората световна война натоварва значително иначе добродушното население на Великобритания. Бомбардировките, нормирането и недостигът на храна и гориво, разделени семейства, чийто мъже и жени са далеч един от друг, а децата са евакуирани в безопасност – всичко това кара много хора да идеализират мирния домашен живот. Но след войната мечтите на мнозина за дом и семейство са трудно постижими – не само сградите трябва да бъдат възстановени…
Съобщението, че войната в Европа приключва, е приветствано с много вълнение; Джоан Кармайкъл припомня:
Денят на победата дойде, след като работех в Бат едва малко повече от година. С някои приятели от офиса, включително шефа и съпругата му, всички се втурнахме към центъра на Бат, където намерихме хубава кръчма с празнично меню и много напитки.
По-късно вечерта се присъединихме към тълпите, които танцуваха около абатството в Бат до малките часове. Някой предложи да отидем в Лондон, за да празнуваме там, така че хванахме ранния сутрешен влак и след 2 часа бяхме в Падингтън, а от там по някакъв начин – метро, такси, ходене, не мога да си спомня – стигнахме до Сейнт Пол, символът на оцелялата Великобритания. Стотици хора се разхождаха наоколо.
Денят на победата не е краят на военните действия за държавата – британската армия все още участва в конфликти в Близкия и Далечния изток. Много мъже и жени са разположени из Европа, но по-голямата част от тези в бойните сили постепенно са демобилирани до 1946 г., като до тогава допринасят за убедителната победа на лейбъристко правителство в държавата.
Преходът между войната и мира, разбира се, не е внезапен, а отнема време. Затова за мнозина мечтата им за „щастлив живота“ е забавена. Барбара Кук среща бъдещия си съпруг във влака през 1944 г. и двамата продължават ухажванията си по пощата и се срещат от време на време, когато той е в отпуск. Когато получава заповед за командироване в чужбина, те определят датата на сватбата си – 7 май 1945 г.
Сватбената рокля купихме от Джон Луис в Лестър за крупната сума от 16 британски лири. Тя беше направена от обикновен тежък бял сатен. Около 16:00 се чу по радиото, водещият на новините обяви, че военните действия са прекратени, превръщайки ме в „последната булка от войната“. Заедно с нашите сватбени телеграми дойде една за съпруга ми Том да се връща незабавно в своето поделение.
Два милиона и половина двойки са разделени за дълъг периоди от време между 1939 и 1946 г. Убити са около 300 000 военнослужещи и 67 635 цивилни. Джеймс Тейтър се среща с бъдещата си съпруга Марджъри, когато е ранен, а тя е медицинска сестра в Лонгдън Хол, Стафордшир. Те се женят през 1943 г. През октомври 1944 г. господин Тейтър е убит над Белгия и госпожа Тейтър открива, че „плановете й за бъдещето са унищожени от войната като на 22 години тя остава вдовица и самотна майка.“ 18 месеца по-късно обаче се запознава и се жени за друг герой от войната, с когото остават заедно до смъртта му през 1994 г.
Завръщането на много мъже от боя е оцветено от безпокойството, което изпитват към поведението на жените си по време на отсъствието им. Съпругите, майките и любимите са символ на дом и страна, които си заслужават да се защитават с война. Въпреки това въпросът дали жените ще се държат добре, докато мъжете рискуват така живота си витаe в съзнанието на мнозина войници. Големият брой чуждестранни войски, които са разположени на британска земя, както и нацистката пропаганда, която предполага, че американските войски са „на разположение“ на британските жени, не смекчават притесненията им. Нито пък News Of The World, който почти ежеседмично отразява истории за инциденти с насилие, причинени от разкриването от страна на военнослужещи, че тяхната половинка им изневяра.
Някои мъже и жени са изправени пред морални дилеми дали да разкриват военни престъпления. По време на конфликта женските списания съветват съпругите да не подкопават морала на мъжете като признават за извънбрачни отношения. Понякога последиците от изневярата на съпругата са ясни за всички – някои омъжените жени, които успяват забременяват в отсъствието на съпруга си, формират цяла нова група майки с извънбрачни деца.
Към сексуалното подозрение би могло да се реагира бързо, благодарение на бързата процедура за разводи, достъпна за бившите военни. Петициите за развод в Англия и Уелс скачат от приблизително 9 970 през 1938 г. до 24 857 през 1945 г. и достигат следвоенния връх от 47 042 през 1947 г. Мъжете, които откриват, че съпругите им са неверни, инициират две трети от тях. Поне това е изтъкнато като причина. Във финансов интерес на двойката е съпругът да влезе в ролята на пострадал, ако в бил в силите, за да получи евтин развод. За някои двойки разводът може да е по взаимно решение.
