Как и кога завършва Втората световна война

Докато 2 септември 1945 г. обикновено се смята за официален край на Втората световна война, в много части на света боевете продължават много след тази дата. И предвид огромния мащаб на войната, в която участват войски от всяка част на света, тя не свършва едновременно навсякъде. Вместо това завършва на етапи. В такъв случай – кога точно приключва окончателно?

Кога завърши Втората световна война в Европа?

В Европа началото на края идва през 1943 г., когато съюзниците най-сетне започват да променят хода на нацистите и техните сътрудници. На запад съюзническите войски успешно нахлуват през това лято в Сицилия и Южна Италия. На следващата година Франция е освободена след успеха на Десанта в Нормандия и се започва също и дългото, бавно възстановяване на Белгия и Холандия. На повечето места пристигането на съюзническите войски е придружено от диви тържества, защото местното население разбира, че докато конфликтът все още продължава да бушува другаде, за тях войната вече е приключила.

В Източна Европа началото на 1943 г. бележи и точката, в която съветските войски насочват вниманието си към германците в битката при Сталинград. През следващите две години Червената армия постепенно изтласква нацистите от съветска територия и след това продължава с боевете и на територията на своите съседи. За разлика от Западна Европа обаче, при пристигането им има малко тържества. Повечето източноевропейци все още разглеждат СССР като враждебна страна. Някои, като Унгария и Румъния, прекарват по-голямата част от войната в борба срещу Съветския съюз като съюзници на нацистка Германия. Други, като Полша и балтийските държави, просто не им вярват. Те са нападнати от СССР в началото на войната, когато СССР все още е съюзник на Германия, и затова не са склонни да възприемат завръщането на Червената армия като „освобождение“.

Към пролетта на 1945 г. съюзниците затварят Германия от двете страни. Адолф Хитлер, осъзнавайки, че каузата му е изгубена, се самоубива в своя бункер в Берлин на 30 април. От този момент събитията се движат доста бързо. Германските войски в северозападна Европа се предават на британците при Люнебург Хийт на 4 май. Три дни по-късно във френския град Реймс се състои официална капитулация на всички останали германски сили. Съветите обаче не признават това събитие, така че на следващата нощ, на 8 май, в Берлин е подписан окончателен документ за предаване.

Официалното време на „Акта за военно предаване“ е 23:01 на 8 май 1945 г., което поради разликата в часовите зони, в Москва е вече 9 май. Поради тази причина страните от Западна Европа винаги са празнували годишнината от Ден на победата на 8 май; докато руснаците все още празнуват „Деня на победата“ на 9 май.

Кога завърши Втората световна война в далечния изток?

След като войната в Европа приключва, съюзниците могат да насочат цялото си внимание към боевете в далечния изток. Тук, както и в Европа, войната завършва поетапно.

В Тихия океан войната се обръща в полза на Америка през юни 1942 г., когато американският флот побеждава японците в битката при Мидуей. През следващите три години съюзниците се връщат обратно през Тихия океан, освобождавайки острови един по един, често на цената на големи разходи и за двете страни.

До февруари 1945 г. американците най-накрая стигат до краищата на Япония. Американските морски пехотинци за първи път стъпват на японска земя на отдалечения остров Иво Джима, след което нападат Окинава шест седмици по-късно. Борбата на тези два острова е толкова ожесточена и толкова скъпа, че американските лидери започват да се страхуват, че окончателното поражение на Япония може да им струва стотици хиляди жертви. Междувременно британците, американците и китайците водят еднакво жестоки битки срещу японските войски в Бирма и централен Китай.

Следователно през лятото на 1945 г. американските лидери търсят алтернативен начин да победят японците. На 16 юли те успешно тестват първата атомна бомба в света в пустинята Ню Мексико и след това са направени планове за използване на две такива бомби на територията на Япония. Въпреки някои разногласия от страна на самите атомни учени, президентът Труман твърдо вярва, че това е единственият начин да убеди японците да капитулират бързо.

На 6 август атомна бомба е хвърлена над град Хирошима. За броени секунди целият град е унищожен и мигновено са убити около 78 000 души. Много повече ще умрат през следващите години от въздействието на ядрената радиация – до края на 1945 г. броят на загиналите достига приблизително 140 000. Три дни по-късно над Нагасаки е хвърлена втора бомба със сходни резултати. Около 35 000 души загиват незабавно, а крайният брой на жертвите е изчислен като най-малко 50 000.

Разбирайки, че въоръжените му сили нямат отговор на това ужасяващо ново оръжие, японският император Хирохито подготвя реч, която излъчва пред нацията на 15 август. Въпреки че никога не използва думата „предаване“, той обявява, че е казал на правителството си да приеме исканията на съюзниците. Алтернативата, казва той ясно, е пълният „колапс и заличаване на японската нация“. В цяла Азия и Тихия океан японските войски започват да предават оръжията си.

Като последица от тази реч, 15 август 1945 г. се отбелязва официално като годишнина от Ден на победата над Япония във Великобритания и Корея и неофициално в голяма част от Азия. Официален документ за капитулация обаче е подписан едва на 2 септември на борда на американския боен кораб USS Мисури. Тази по-късна дата се счита за годишнината от Ден на победата над Япония в САЩ.

Още насилие след войната

Трябва да се отбележи, че докато 2 септември 1945 г. обикновено се признава за окончателния официален край на Втората световна война, в много части на света боевете продължават далеч след тази дата.

Части от Европа са оставени в такъв хаос, че често ставаха жертва на други форми на насилие, който не се различават особено от главната война. Например в балтийските държави, които са нападнати от Съюза в началото на войната, националистическите партизани се противопоставят на завръщането на съветските войски през 1945 г. Тази форма на партизанска война продължава през 50-те години. Според Валдас Адамкус, бивш президент на Литва, Втората световна война не е наистина приключила, докато последните съветски войски не се изтеглят от балтийските държави в началото на 90-те години.

Подобни събития се случват на един или два острова в Тихия океан, където изолирани групи японски войници отказват да повярват, че императорът се е предал. Някои продължават да се крият в горите в продължение на години след 1945 г. Един от известните случаи е Хиро Онода, който прекарва 29 години в борба на остров Лубанг във Филипините. Той се предава едва през 1974 г., когато бившият му командващ офицер лети за Филипините и му нарежда да го направи.