Ханой Хилтън – затворът за мъчения на Северен Виетнам
Според статистиката, фамилията Хилтън притежава луксозни хотели на цели 6 континента. Фамилията е една от може би най-могъщите, а изграждането на империята започва някъде през 1919 г. с желанието на Конрад Хилтън да пребори Голямата депресия, а след това да бере плодовете на своя труд. Развихрянето на азиатския пазар и по-конкретно в Северен Виетнам се забавя значително, но някои американци още помнят своя престой в Ханой Хилтън. Местните жители го познават като Хоа Ло и за тях това е добре оборудван затвор за мъчения, изграден специално за американските военнопленници през Виетнамската война.
Днес в Ханой присъства така наречената Хилтън Опера. Наричат я опера, поради простата причина, че самата сграда прилича на опера. Не трябва да бъркаме обаче събитията, Ханой Хилтън е съществувал малко по-рано и е посрещал американски войници, луксът е бил някаква мистика за гостите, които прекарали доста години в изолация, заспивайки на студените подове. Някои са имали възможност да си говорят с плъхове. Години след войната затворниците ще бъдат освободени, а сред тях ще присъства и Джон МакКейн, който по-късно ще стане сенатор в САЩ. Мнозина обаче не успяват да извоюват своята свобода. Повече от 114 военнопленника намират смъртта си.
Преди затворът да получи своето луксозно име, французите използвали сградата по същото предназначение – затвор с името La Maison Centrale. Името, което виетнамците дават е „огнена пещ“. В края на XIX век обитателите на затвора са били около 600 виетнамски затворника. През 1954 г. французите напускат зоната и повече от 2000 човека започват да живеят там. През 1965 г. избухва войната и САЩ изпращат своите първи въоръжени сили. Когато започват да се трупат военнопленници, домакините най-накрая имат възможност да използват сградата по предназначение. За повече от десетилетие, военните действия се водят по въздух, вода и суша и повече от 700 войника са заловени от врага.
Онези, които се изпращат в Ханой Хилтън са подложени на нечовешки мъчения. Освен строгия режим, повечето пленници били жигусвани с шилата, които французите оставили на тръгване. Оковите, които били предназначени някога за жителите на страната, сега успявали с мъка да стоят на китките на американците. Мнозина изгубили крайниците си именно поради факта, че оковите се впивали дълбоко в кожата. Без много място за движение и дори тоалетна, заловените чакали само паразитите, които да им правят компания.
От време на време се появявали плъхове и хлебарки, които се хранят от слабите тела. Повечето прекарвали дни в седене върху собствените си изпражнения. Други често били бити и принуждавани да стоят върху стол с дни. Според някои оцелели, боят се случвал обикновено с юмруци, ремъци и други специални пособия. Някои си спомнят наличието на добре познатата кука на тавана на всяка килия. Въпросната служила много добре за мъченията. Пленниците влизали и след като ръцете и краката им се завързват, те застават като парче месо на куката. На определени интервали от време, надзирателите се завръщат, за да стегнат още малко възелите.
Когато крайниците започнат да посиняват и да се подуват, тогава евентуално може да има сваляне от куката. Някои затворници си спомнят, че са изкарвали с дни върху куката. Когато МакКейн е свален над Ханой и след това се озовава в хотела за мъчения, медицинската помощ е отказана. Дясното коляно и ръка са счупени по време на катастрофата и едва след като откриват факта, че баща му е американски адмирал, променят значително отношението си към него. След като получава медицинска помощ е изпратен в малка килия, пълна с комари и плъхове.
След известно време принудително свалили гипса от крайниците му. Виетнам предложил свобода, но МакКейн отказал, защото знаел, че ще се превърне в инструмент на пропагандата. За тази дързост печели още повече мъчения, но поне е сред своите бойни другари. Именно по време на престоя, косата му побелява завинаги. Въпреки нечовешките условия и мъчения, войниците запазили добър боен дух и често намирали начин, с който да ядосат своите мъчители. Лейтенант Боб Шумейкър забелязал как негов приятел винаги изхвърлял кофата – пригодена за тоалетна – през прозореца и на малко парче от тоалетна хартия, което скрил между тухлите на килията. То гласяло:
„Добре дошъл в Ханой Хилтън. Ако четеш тази бележка, почеши си топките така, сякаш се връщаш за пореден път тук.“
Повечето войници открили бележката и години по-късно идентифицирали затворника – капитан от ВВС на име Рон Сторз. Говоренето било забранено, но те бързо измислили специален код, който работил с почукване. Виетнамците не го разбирали, а и виковете често позволявали да бъде прикрит. С почукване по стените на килиите, те предупреждавали за пристигането на най-проклетите пазачи, обяснявали какво да се очаква при разпита и често помагали на останалите новодошли да не се пречупват.
Много скоро виковете също започнали да се разпространяват през стените. Шутът по стената означавал смях. Рон Блис от ВВС обяснявал, че Хилтън често звучал като гора пълна с кълвачи. Когато Дентън е изваден пред камерите, за да говори срещу войната и да поддържа пропагандата на Северен Виетнам, той с очи продължава да пуска един и същи код – мъчение. Така всички разбрали, че Ханой Хилтън изобщо не е толкова розов, колкото се представя. Дентън е по-късно награден с военноморски кръст за смелостта си.
Когато идва примирието през 1973 г. около 591 американски затворника са пуснати на свобода. Някои войници като МакКейн се завръщат, за да видят крепостта на мъченията, но става ясно, че голяма част от затвора е разрушена, за да направи място на жилищна сграда. Останките са преустроени в музей, който да пази тайната. Френската част на затвора е запазена, за да пази виетнамската история и дори може да бъде открита антична гилотина. Има само една стая, посветена на американските затворници и версиите на домакините се отличават значително от тези на гостите. Повечето затворници остават приятели и след войната и макар мъченията да са изключително зловещи, повечето никога не забравят подкрепата, която е помогнала на всички за оцеляването им.
