Джон Т. Томпсън – оръжейният създател, който открадна дизайнът на всяко качествено оръжие
Прословутият автомат „Томпсън“ нашумява много сериозно през Втората Световна война. Можем да видим, че дори Уинстън Чърчил има снимки с безпогрешното оръжие с дисков пълнител. Жителите на Сицилия, които все пак успяват да намерят пътя до Щатите, също приемат оръжието като един ефективен инструмент за разчистване на сметките, особено около сухия период на САЩ. Какво обаче трябва да знаем за това магическо оръжие и неговият създател.
Бригаден генерал Джон Т. Томпсън променя значително воденето на битки, но нека не забравяме, че освен мистичният Томпсън, генералът разработва и още някои интересни идеи за подобряването на военната индустрия. За повечето създатели, едно изобретение е напълно достатъчно да останат в историята само с едно изобретение, но генерал Томпсън дава малко повече на света, впрочем много повече от другите оръжейни производители.
Историята на Джон Т. Томпсън започва с офицерските му години в Американско-испанската война и продължава във времето, когато ще се превърне в един от най-големите производители на муниции за американската военна индустрия, единственият друго производител, който успява да влезе в голямата конкуренция е Джон Моузес Браунинг. Роеният през 1860 г. Джон Талиаферо Томпсън е син на полковник Джеймс Томпсън.
И както се досещате, младият Джон сменя адресна регистрация след адресна регистрация, следвайки баща си. Това обаче не го отблъсква от армията, той самият се запалва по военното дело и по препоръка на баща си се записва в Уест Пойнт, където през 1882 г. ще завърши 11 в класа си. Зачислен е в американската армия като втори лейтенант на 2 Американска артилерия. Прекарва известно време в инженерно и артилерийско училище.
До края на обучението си ще бъде смятан за един от най-интелигентните американски офицери. През април 1898 г. влиза в Испано-американската война става инструктор в Уест Пойнт и помага за обучението на редица доброволци. Мнозина очакват да бъде изпратен в Куба, но вместо това, Томпсън заминава за Тампа, където трябва а концентрира количеството муниции, които да се изпращат към фронта. Според изчисленията, именно той успява да изпрати около 18 хиляди тона муниции в Куба по това време. Един ден лейтенант Джон Хенри Паркър, който тренира войниците да оперират с картечници, започва да разтоварва снаряжение, което трябва да бъде изпратено към фронта.
Макар и Паркър да смята, че пратката не е особено спешна, Томпсън бързо разтоварва един от параходите за Куба и товари цялата пратка. Оръжието дори не трябвало да бъде доставено на фронта, но Томпсън забелязал колко успехи може да има в това сражение. Няколко дни по-късно се споделя, че картечниците успяват да спасят американците в битката за висотите на Сан Хуан. Полковник Теодор Рузвелт заявява, че неговите войници успели да неутрализират вражеското нападение с помощта на това ново и доста ефективно оръжие. За бодрият поглед, Томпсън е повишен в полковник.
Като завръщаш се ветеран в страната, започнал да събира информация за оръжието на армията. От колеги разбрал, че Krag-Jorgensen пушките били изключително слаби за сметка на Mauser M1893, използвани от испанските войници. Томпсън споделя това на високите постове и получава още ено повишение, този път в капитан. Назначен е в Спрингфийлдските оръжейни заводи, където да търси решение на проблема. Именно там съдбата го запознава с бригаден генерал Уилям Крозиер. Същият вече има някои активни изобретения в полза на американската армия.
Както се очаква, работата в завода преминава през няколко дизайнера, инженер, участието на Томпсън и одобрението на генерала. Първата разработка на е създаването на високоскоростен куршум. Оказва се, че армейската пушка, която се използва в този момент, няма толкова сигурен и мощен ударник, а да не говорим, че пълнителят също не бил достатъчно голям. И от създаването на високоскоростен куршум, дизайнерите решават да сменят изцяло оръжието и концепцията на разработка.
Вземат стандартната стрелкова пушка Маузер и започват да разглеждат нейната конструкция, все пак никой няма време да изобретява нещо ново, следователно се взема най-доброто. Тук идва основният проблем, за нарушаването на патента, всеки производител може да заплати около четвърт милион долара, ако се окаже, че копира, вместо да изобретява. А след като дизайнът се докаже, пари ще се заплащат и за пълнителя, както и за самия куршум в него.
Колкото и сериозни да са промените и леките изкривявания на дизайна, толкова по-лесно било за Маузер да докажат, че това е измама. На финалът американците заплащат и продължават напред. Оръжието носи името М1903 Springfield и служи в армията до 1936 г. След това е частично заменена с карабина Enfield, върху която отново работи Томпсън, при това с леки изменения, за да може да спести малко шансовете за по-сериозно разплащане. До средата на 1917-1918 г. Крозиер ще заяви, че американската пушка Springfield няма аналог, макар и това да не е особено сигурно.
Интересен факт е, че мнозина не спират да благославят американския създател, макар и той самият да не върши кой знае каква работа. Мнозина са сигурни, че пълнителят за пушката ще остане в историята. Поради факта, че бездимните куршуми на дизайнера Краг са по-малко смъртоносни, разработва добре познатите 30-милиметрова куршуми и през 1903 г. ги пуска на пазара. Междувременно опитите да се продадат в Европа удрят на камък, защото европейците вече залагат на далеч по-надеждни и ефективни средства за война.
Американската армия няма друг избор, освен да копира за пореден път последното изобретение на Mauser. Освен пушката, господата трябвало да вземат назаем идеята за новата пушка, цевта и затвора. Междувременно се разработва и нов пълнител. Томпсън много настоявал да създаде още по-добър куршум от европейския и по тази причина създава .30-06 милиметровия куршум през 1906 г.
Същият е един от най-дълго произвежданите и разбира се, нямал особени промени спрямо европейските. Междувременно американската индустрия продължава да продава своите изключително оригинални творения, но най-важното е, че малко след конфликта във Филипините, редица войници заявяват, че американският пистолет М1873 Colt револвер е бил значително по-добър от .38-калибровия Colt M1892. Войниците трябвало да използват новия автоматичен пистолет, но при опит да се отбраняват, се оказало, че куршумите са били значително по-леки и нямало как да спрат нападащите камикадзе войни Моро. Същите често влизали в битката толкова дрогирани, че просто нямало как да усетят болка.
Армията е принудена да върне старите револвери, докато умните глави в Спрингфийлд започнат да мислят нови варианти. Томпсън получил нареждане да реши проблема и да създаде разумен заместител, отговарящ на изискванията. И знаем какво най-вероятно очаквате, американският дизайнер да вземе европейско оръжие, най-вероятно от Mauser и да започне да го копира. Този път Джон имал блестяща идея и потърсил услугите на специалист в балистиката.
На стрелбище в Чикаго, войници стрелят цял ден с най-различни оръжия, докато анализаторът трябва а оцени кои точно ще бъдат достатъчно смъртоносни за употреба. Стрелят се и кушруми по човешки манекени. Поради сериозният отзвук и осъждането на експеримента, американската армия заявява, че всичко случващо се на стрелбището е проведено с цел спасяването на американските животи. Заключението от експериментите е, че слеващото леко стрелково оръжие трябва да бъде .45 калибър. След като резултатът е наистина задоволяващ, американският дизайнер е повишен в майор и трябва да отговаря за събирането на малка група, която да помогне за разработката.
Понеже липсва следващ по-сериозен военен конфликт, американецът прекарва следващите 6 години в разработка и изчистване на дизайна. Избира някои от добре известните служители на Гьорг Йохан Лугер (твърде много съвпадения, но все пак) и започва да работи върху следващото поколение Colt. Когато започва разработката, Томпсън открива Джон Моузес Браунинг, който вече можел да се похвали като майстор в създаването на пистолети, пушки, ловни пушки, картечница и най-различни муниции за тях. В следващите няколко години ще се води битка за най-добрия полу-автоматичен пистолет и през 1910 г. ще се избира между Colt на Браунинг и другият от компания Savage, в която работи Томпсън.
При тестовете се забелязва, че Браунинг е разработил шедьовър, докато компанията Savage предоставя оръжие с толкова много проблеми, че на финала няма никой, който дори да се съгласи да стреля, проблемите се забелязват дори при механизмите на оръжието. Томпсън губи, но това не му пречи през следващата година да вземе полу-автоматичният пистолет на колегата и а го пригоди за армията, кръщавайки го Colt M1911. Същото оръжие остава в армията през следващите 75 години – поставяйки рекорд във въоръжаването.
Други интересни изобретения на Браунинг са .45-калибровите патрони за кавалерията, която имала нужда от повече мощност в сражението, Томпсън нямал нищо против да ги вземе и интегрира директно за пистолета. През 1911 г. Браунинг създава бавновъртящи се куршуми, които можели да неутрализират моментално целта, докато бързовъртящите трябвало да причинят неизличими щети по противника. Няма да повярвате къде отиват и двете изобретения и кой точно ги култивира. Впрочем патроните от Colt-ът ще влязат в употреба за следващия автомат, който ще носи името Thompson.
Интересен факт е, че карабината и пистолетът са напълно достатъчни, за да доставят необходимата ударна сила на американците. През 1914 г. се оттегля от армията след 32-годишна вярна служба в копирането на чужди трудове. Томпсън осъзнавал, че може да печели много, докато страната е във война. Малко след освобождаването си е нает от компанията Remington Arms, която трябва да помогне за разработката на легендарните Enfield пушки. Дори при наемането се строи огромен завод, в който да се избълва огромното количество. Интересен факт е, че компанията ще произведе около 2 милиона карабина за периода от 1915 до 1919 г. Единственият проблем е, че американският оръжеен дизайнер никога не стига до Ремингтън.
На 6 април 1916 г. САЩ обявява война на Германия и за пореден път началник Крозиер търси един от най-верните си имитатори за създаването на следващото специално оръжие. Когато получава поръчката за увеличаването на военния арсенал, същият човек настоява за моменталното връщане на Томпсън в играта и не е било особено трудно за останалите да го върнат обратно. Джон има няколко варианта за действие. На първо място може да засили заводите или да построи нови и да продължи разработката на М1903. Единственият проблем е, че индустрията, колкото и по-мащабна да стане, няма да има техническото време за разработката на количеството. Зад всеки завод стоят около 6 месеца забавяне и още 18 месеца преди заработването с пълни сили.
Другите големи компании в страната вече са започнали да изнасят оръжие за англичаните. Единственият вариант е поредната кражба с Enfield, но за съжаление пушката работи с .303 милиметровите пушки, докато страната разполага с тонове .30-60, които до този момент са служили вярно на Springfield. За употребата им в новата пушка, патроните трябва да бъдат зареждани внимателно, подавани в цевта с изключителна точност, пропускайки шансовете за счупване или евентуално претоварване.
Един и същи дизайнер, както на Springfield, така и на Einfeild, защото Джон участва за разработката и на двете пушки, може да разбере какво точно да създаде. И дизайнерът много добре знаел, че не иска нито една от двете пушки. Променя затворът на новата пушка и се адаптира за .30-06, това ще позволи пушката да влезе в продукция за четири месеца. И точно така се случва, следващата M1917 Enfield е пусната в употреба и всеки завод произвеждал около 10 000 пушки на месец. Точно това решение носи и следващият чин – бригаден генерал.
Въпреки производството на новото оръжие, американската армия никога не заменя старата пушка и продължава да служи с добре позната М1903. Историческата смяна ще се случи през 1936 г. с появата на M1 Garand – първата автоматична пушка, в която Томпсън не участва. Кое обаче е забавното в цялото въоръжаване? След като американците започват да работят върху М1, изпращат всички стари резервни пушки Enfield във Великобритания. На острова мнозина се страхуват от директната инвазия на Хитлер и имат нужда от оръжие.
Изпратени са повече от 700 000 пушки и най-вероятно британците са били подготвени за нападението. Единственият недостатък е, че проблемът, който американците имали с тунинговането на оръжието, сега за пореден път се оказва, че трябва да получат преправяне, за да работят с легендарните .303 куршуми. По средата на процеса, британците осъзнават, че просто няма смисъл и с останалите пари решили да поръчат муниции, с които да се въоръжат. Към края на Първата Световна война, генералът ще направи още един последен опит да създаде оръжие за прочистването на окопите.
Въпросното носи кодовото име „окопна метла“ и представлява първото леко автоматично оръжие, което носи и името на създателя си. Новият автомат е единтвеният, който не се произвежда в армията и като такъв продължава да се използва във Втората Световна война, при това доста успешно.
