Черната Коледа на Екваториална Гвинея
Франциско Макиас Нгуема е известен като Хитлер в Африка. Като човек с изключителна визитка, трябва да започнем от детството, а то наистина завладява. Истинското име на Франциско е Мез-м. Баща му е известен като лекар-вещер, който преди това е убил двамата чичовци на момчето. На 9-годишна възраст вижда как испански колонизатор убива с голи ръце баща му, а седмица по-късно майка му се самоубива. Животът не е особено щастлив. Нгуема няколко пъти се проваля на матурите, но чрез влиянието на Испанската власт, която в онзи момент властва в Гвинея, успява да стане кмет на Монгомо. Практически това окончателно скъсва всичко окови на бъдещия диктатор и толкова страховитото му прозвище.
В навечерието на 1968 година е официален кандидат за президент на бъдещата независима страна. Използвайки силно националистическа платформа. Според историческите архиви, това е първата и последна дата, в която се регистрират демократични избори в страната. Франциско побеждава Ондо Еду и малко по-късно го изпраща в изгнание. Историята му приключва през 1969 година, когато се самоубива. Неофициалната версия е, че е бил екзекутиран.
Същата година създава и конституцията на страната. Написана е толкова добре, че цялата власт е в неговите ръце и това автоматично поставя едно дълго и мъчително властване. Франциско автоматично има власт над съда, кабинета и министрите. 3 години по-късно ще постави и смъртното наказание като възможност за разчистване на сметките и както се досещате, закон 1 в конституцията ще бъде използван сериозно. Смъртното наказание трябва да се използва във всеки един момент, когато е заплашен президента или правителството. Обида над правителството е второто сериозно наказание, което автоматично носи на провинилия се около 30 години затвор. До този момент можем да бъдем сигурни, че подобни закони някога е използвал Саддам.
Снимка: By Anefo – [1], CC0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=83529786
Следващата година се обединяват и всички партии в една, което пък дава позицията „Президент до живот“. Едва ли има друга страна, която може да се похвали с подобна позиция по време на своята независимост. Франциско гарантира и втория си мандат с издаването на документ, който автоматично удължава неговото властване и както се досещате, документът е приет от 99% от гласувалите. И три месеца по-късно страната има нов стар президент. Образователната система очевидно не е носила щастливи спомени на президента и той умишлено я разрушава, а малко по-късно я забранява окончателно, превръщайки обществото в едно от най-глупавите в света.
Това едва ли е най-лошото му изпълнение, особено след като народът бързо му дава името „Дахау на Африка“. По време на своята диктатура издава заповеди за избиването на властни семейства, а когато нещо не му харесва, цели села са били заличавани. Един уважаващ себе си диктатор има нужда и от инструменти за репресия, а в този случай това била младата милиция, която практически представлявала личната армия на Франциско. Новосъздаденият гвинейски рай гарантирал смъртна присъда за онези, които били много по-забележими от останалите. Бреговата охрана гарантирала потапяне на всяка лодка, която се опитва да напусне територията без разрешение. Забранява се дори думата „интелект“.
Сухопътните пътища за бягство също били подготвени за хората, които поискали да напуснат. Мнозина са ставали жертва на мините. Някъде по време на втория мандат решава да прекръсти цялата страна, сменяйки колониалните испански имена с африкански. Практически нищо полезно от западните страни не можело да стигне. Едно от най-гениалните решения на диктатора е да спре и доставките на медикаменти, с което обрича жителите си на сериозни епидемии. Когато не се занимавал с убиването на хора, Франциско измислял величествени титли като „Великото чудо“, „Владетелят на знанието“ макар и да няма такова, а мотото на страната става „Няма друг Бог освен Масиан Нгуема“. Историята на този абсурден владетел не спира до тук. Живял в бедност и диващина, Франциско избива всички банкери на Централната банка и заповядва на гардовете му да пренесат богатството му в селската му къща.
Снимки: By Jeff Attaway from Abuja, Nigeria – over conakryUploaded by AlbertHerring, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=29463692
Дори това не може да се смята за толкова голямо престъпление, колкото „Черната коледа“. Франциско знаел, че нито едно нормално човешко същество няма да търпи режима му толкова дълго. Оцеляването му зависило от заличаването на всеки един опонент. Сериозно послание трябвало да се изпрати на онези, които някога можели да се осмелят да помислят за власт. По тази причина още в началото на своя мандат през 1969 година ще събере повече от 150 политически противника на националния стадион Малабо. Всички те били обвинени за подривна дейност. Датата е 25 декември и Франциско искал да отбележе празника подобаващо. Докато грешниците очакват топлия куршум от студеното дуло, стадионът се пълни с въоръжени войници, пременени в костюми на Дядо Коледа. От високоговорителите започва да се носи песента на Мари Хопкин „Това бяха дните“. След няколко мига политат куршумите и зелената трева се напоява с кръвта на единствените хора, които са можели да бъдат опозиция на този луд човек. Съобщението е толкова добре разбрано от онези, които някога са преследвали кариера в науката, че всеки с диплома решава да напусне страната, да се крие и да се моли за щастието да оцелее малко по-дълго. Резултат има.
До 1978 г. от страната са избягали повече от 100 000 души са успели да напуснат страната – близо 47% от населението. Мислещият човек се превръща във враг на Гвинея. Останалите нещастници, благословени с мисловна дейност, официално били убивани или изпращани в изгнание. Според различни източници, този интелектуален дефицит е осакатил толкова добре страната, че и до днес не може да бъде възстановена. И до днес не е ясно какво е успяло да отключи тази лудост във Франциско. Версиите са детска психологическа травма, а според други е чиста форма на лудост. Практически няма адекватна версия, защото диктаторът често е злоупотребявал с психотропни вещества.
Лудостта обаче тепърва набирала сили. През 1979 г. Гвинея е официално изхвърнела от ООН и Европейската комисия. Лятото на същата година ще има още екзекуции, но този път от президентското семейство. Посягането върху собствената му кръв автоматично показва, че никой не е в безопаност и много скоро неговия племенник Теодоро Мбасого ще използва всичката си военна власт, за да свали чичо си от трона. В началото на септември ще започне военен трибунал. Обвиненията включват измяна, геноцид, масови екзекуции, нарушаване на човешките права и дори измяна. Нгуема получава смъртна присъда, а петима от най-близките му ще лежат 30 години в затвор. Любопитен факт е, че президентът е осъден на 101 смъртни присъди. Зверствата нареждат Франциско до Пол Пот – друго смразяващо историята име.
