Защо храната в чуждата чиния ни изглежда по-вкусна

В статия от 2014 г., публикувана в списание Psychological Science, изследователи от Йейл набират 23 студенти и им поставят доста приятна научна задача: да ядат шоколад както в присъствието, така и в отсъствието на изследовател, който се преструва, че е с тях в изследването. Целта била да се определи дали субективното им удоволствие от шоколада е повлияно от това, че някой до тях също яде.

И когато шоколадът е бил консумиран в компания, участниците казват, че са му се насладили значително повече като го оценяват като по-добър на вкус, отколкото участниците, които са го яли, докато групата им е била заета с друга, несвързана с шоколада задача.

Проведен е втори подобен експеримент, този път с горчив шоколад. И отново изглежда, че участниците реагират различно на социалното ядене, като съобщават, че вкусът му е по-лош, когато знаят, че някой друг яде същото нещо. Това, според изследователите, показва, че споделеното преживяване има ефект дори когато храната е неприятна.

И така, какво показва всичко това? На практика показва, че споделянето на храна води до засилване на усещанията от нея. Знанието, че и друг човек яде от същото, обикновено фокусира вниманието ни върху храната, както и върху чувствата ни към човека. Това не е по-различно от съвместното слушане на една и съща песен или гледане на един и същ филм и предположенията как другият човек го интерпретира – поведение, известно като „ментализиране“. Когато се съсредоточавате върху неговата реакция, вие се фокусирате повече и върху своята собствена.

„Подозираме, че ефектите, получени в настоящите експерименти, са причинени от повишаване на вниманието към стимула, който участниците преживяват заедно с другия човек“, заключават изследователите. „Споделянето на яденето на шоколад направи преживяванията на хората по-интензивни; това откритие подкрепя идеята, че споделените преживявания имат по-голяма психологическа значимост и въздействие от несподелените.“