„Синтетичното мляко“, направено без крави, се е засилило към рафтовете

Глобалната млечна индустрия се променя като сред смутителите е конкуренцията от хранителни алтернативи, които не са произведени от животни – включително потенциалните предизвикателства, породени от синтетичното мляко.

То не изисква крави или други животни, но има същия биохимичен състав като животинското мляко. Отглежда се с помощта на нова техника, известна като „прецизна ферментация“, с която се произвежда биомаса, култивирана от клетки.

Бадемовото мляко е една от алтернативите на традиционното

Повече от 80% от населението на света консумира редовно млечни продукти. Има обаче все повече призиви за преминаване отвъд животинските хранителни системи към по-устойчиви форми на производство на храна.

Синтетичните млека предлагат млечни продукти без грижи като емисиите метан или хуманното отношение към животните. Но те трябва да преодолеят много предизвикателства и клопки, за да се превърнат в достойна, устойчива и жизнеспособна алтернатива на животинското мляко.

Едно неотдавнашно изследване разглежда мегатенденциите в глобалния млечен сектор и заключава, че млеката на растителна основа и потенциално синтетичните такива се очертават като ключов играч.

За разлика от синтетичното месо, което не успява да имитира достатъчно добре сложността и текстурата на животинското месо, синтетичното мляко се рекламира като продукт със същия вкус, вид и усещане като нормалното.

Синтетичното също така не е научна фантастика – то вече съществува. В САЩ например компанията Perfect Day доставя животински протеин, произведен от микрофлора, който след това се използва за направата на сладолед, протеин на прах, и мляко.

В Австралия пък стартиращата компания Eden Brew разработва синтетично мляко. Тя е насочена към потребителите, които са все по-загрижени за изменението на климата и по-специално за приноса към този процес, който има метанът, отделян от дойните крави.

Процесът зад продукта на Eden Brew започва с дрожди и използва споменатата вече „прецизна ферментация“, за да произведе същите протеини, открити в кравето мляко.

CSIRO, които са създали технологията зад Eden Brew, казват, че тези протеини придават на млякото много от ключовите му свойства и допринасят за неговата кремообразна текстура и способност за разпенване. за да се създаде крайният продукт, към протеиновата основа се добавят минерали, захари, мазнини и аромати.

Соевото мляко е друга алтернатива

Също така в Австралия, компанията All G Foods този месец успя да събере 25 милиона австралийски долара, за да ускори производството на своето синтетично мляко. В рамките на 7 години компанията иска нейния продукт да бъде по-евтин от кравето мляко.

Ако индустрията за синтетично мляко успее да постигне тази целева цена навсякъде, потенциалът за бавно замиране на млечната промишленост е голям. Това може да насочи човечеството по-далеч от традиционното животновъдство – към коренно различни хранителни системи.

Според доклад от 2019 г. за бъдещето на млечните продукти, до 2030 г. индустрията за прецизна ферментация в САЩ ще създаде най-малко 700 000 работни места.

И ако синтетичното мляко успее да замени млечните продукти като съставка в промишления сектор за преработка на храни, това може да представлява значително предизвикателство за компаниите, които произвеждат мляко на прах за пазара.

Някои традиционни млечни компании също се присъединяват към синтетиката. Например, австралийската млечна кооперация Norco подкрепя проекта Eden Brew, а новозеландската млечна кооперация Fonterra миналата седмица обяви съвместно предприятие за разработване и комерсиализиране на „протеини, получени чрез ферментация със свойства, подобни на млечни продукти.“

Мляко на прах

Производството на синтетично мляко обаче трябва да се разрастне експоненциално, преди да се превърне в значителна заплаха за млеката на животинска основа. Това ще изисква много капитал и инвестиции в научноизследователска дейност и развитие, както и нова производствена инфраструктура като резервоари за ферментация и биореактори.

Производството на конвенционално животинско мляко в глобалния юг сега изпреварва това в глобалния север, до голяма степен поради бързия растеж в цяла Азия. Разбира се, традиционната млечна индустрия няма да изчезне скоро.

А и синтетичното мляко не е панацея. Въпреки че технологията има огромен потенциал за подобряване на околната среда и хуманното отношение към животните, тя идва с предизвикателства и недостатъци.

Например, алтернативните протеини не спират непременно корпоративността или хомогенизирането на конвенционалното индустриално земеделие. Това означава, че големите производители на синтетично мляко ще могат да изтласкват нискотехнологични или дребномащабни млечни и алтернативни млечни системи.

Нещо повече, синтетичното мляко може допълнително да измести много хора от световния млечен сектор. Ако традиционните кооперации в Австралия и Нова Зеландия се преместват към синтетичното мляко, например, какво ще стане с млекопроизводителите?

Тъй като синтетичното мляко ще печели почва през следващите години, трябва да се пазим от възпроизвеждане на съществуващите неравенства в настоящата система.

И традиционният млечен сектор трябва да признае, че е на прага на основна промяна. Изправен пред множество заплахи, той трябва както да увеличи максимално социалните ползи от животинските млечни продукти, така и да сведе до минимум приноса си към изменението на климата.