Парижкото оръдие: Германският супертоп от Първата световна война

Парижкото оръдие – едно от най-страховитите и ужасяващи оръжия на Първата световна война – е гигантска артилерийска установка, която достига невъобразими разстояния и височини, всявайки страх в сърцата на парижани.

Използвано от Германия срещу Франция през 1918 г., то е дълго над 34 м. и тежи 256 тона. Впечатляващите му възможности му позволяват да изстреля 110-килограмов снаряд на 130 км., достигайки височина от 42 км. – постижение, което остава ненадминато до създаването на ракетата V2 през 1942 г.

Между март и август 1918 г. то изстрелва между 320 и 367 снаряда в Париж, убивайки 250 души и всявайки страх из целия град. Използването му обаче е краткотрайно; с навлизането на съюзническите сили в Северна Франция то е окончателно демонтирано от германците.

Въпреки че не променя хода на Голямата война, Парижкото оръдие оставя трайно наследство и по време на Втората световна война то вдъхновява германските военни да разработят и други още по-големи оръдия.

Нека проследим историята му.

Германия се подготвя за Първата световна война

Въртящата се основа на оръдието, пощенска картичка от 1918 г.

След като Гаврило Принцип убива Франц Фердинанд през 1914 г. всички (горе-долу) в Европа се впускаме в Първата световна война.

На 1 август 1914 г. Германия се включва във Великата война, след като нейният съюзник Австро-Унгария обявява война на Сърбия. След поредица от неуспешни искания за неутралитет от страна на Франция и Русия, съюзници на Сърбия, Германия разработва плана „Шлифен“, за да нападне Франция, Русия и Белгия.

На 4 август германските войски нахлуват в Белгия, което предизвиква намесата на Великобритания, която има договор с държавата. Първоначално германската офанзива е успешна, но френската съпротива извън Париж създава патова ситуация между двете сили. Трудностите за германците само се увеличават, когато сили, водени от Австралия, Великобритания и Япония, завземат тихоокеанските ѝ територии.

След особено болезнената британска военноморска блокада на страната Германия започва да прибягва до подводен бой, което в крайна сметка предизвиква гнева на Съединените щати – особено след като германски подводници потопяват пътническия кораб Луизиана, превозващ 159 американци.

Към 1918 г. Германия вече е в тежко положение. Битката за Франция се е превърнала в адска окопна война, а исканията на Германия за мирно споразумение са отхвърлени от Съюзниците.

Затова немската страна се нуждае от всяко предимство, което може да получи – и тук идва „Оръдието на Кайзер Вилхелм“ – което скоро щеше да стане известно като „Парижкото оръдие“.

Парижкото оръдие, подготвено за транспортиране по железница. // Обществено достояние

Създадено за първи път през 1918 г. от Krupp, най-големия германски производител на оръжия, Парижкото оръдие е страховита машина, една от най-страшните през Първата световна война.

Впечатляващи възможности

Тъй като Париж все още е извън обсега на Германия, германците се нуждаят от ново устройство, което да възвърне надеждите им за победа. Така през 1918 г. започва строителството на няколко такива чудовища.

Всяко Парижко оръдие е дълго над 34 м., тежи 256 тона и е способно да изстреля 110-килограмов снаряд на 130 км., достигайки височина от 42 км. със скорост от почти 6400 км/ч. Това е рекорд за най-голяма височина за снаряд, създаден от човека, до появата на ракетата V2 през Втората световна война.

Всъщност височината на снарядите е толкова голяма, че инженерите трябва да вземат предвид въртенето на Земята, когато се прицелват.

Оръдията се транспортират от Германия до местата за стрелба по Париж с железница и са обградени допълнително от стандартна артилерия, за да се създаде един вид звуков щит, който да попречи на съюзническите сили да го локализират. Такова е инсталирано близо до Крепи, на около 120 км. от Париж; Боа-дьо-Корби, на 110 км от Париж, и Боа-де-Брюер, на 90 км. от Париж.

Първият снаряд е изстрелян от Крепи на 21 март 1918 г. 80 германски войници общо обслужват оръдията, а те произвежда 21 снаряда по Ке дьо ла Сена в Париж, убивайки 15 души и ранявайки 36 други. Един от кратерите, оставени от снаряд, е с диаметър 3 м. и дълбочина 1,2 м.

Изстрелите са произведени на интервали от 15 минути, което предизвиква паника сред парижани. Мнозина се опитват да избягат от града, вярвайки, че експлозиите са резултат от бомби, пуснати от невидими самолети или цепелини.

Сякаш „някакво странно посещение от планетата Марс, което сее смърт по пътя си, внезапно нахлу по улиците на града“ – спомня си американският посланик Уилям Грейвс Шарп. „Снарядите просто падаха от космоса като някакви огромни метеорити.“

6 месеца терор

Щети от снаряд в гробището Пер Лашез на 25 март 1918 г. // Публично достояние

Парижките оръдия продължава да стреля в продължение на шест ужасяващи месеца. Общо са изстреляни между 320 и 367 снаряда, които в крайна сметка убиват 256 души и раняват 625.

Най-смъртоносният ден е 29 март, когато е поразена църквата Сен Жерве-Сен-Проте по време на служба и умират близо 100 души, включително няколко членове на европейското благородничество. Френският писател Ромен Ролан, който живее в Париж по време на бомбардировките, разказва за това събитие в любовната си история „Пиер и Люс“:

„В същия миг голямата колона, на която се бяха облегнали, се раздвижи, и цялата църква се разклати до самите си основи,“ пише Ролан. „А Люс, чието сърце заглуши в нея гърма на експлозията и виковете на тълпата, се хвърли върху Пиер… и масивната колона се срути върху тях с един единствен трясък.“

Последиците от обстрела на църквата Сен Жерве-Сен-Проте. // Обществено достояние

Последният изстрел е на 9 август. И макар че Парижкото оръдие е впечатляващо технологично постижение тогава, то има и своите недостатъци. Полезният му товар е малък, а силата на изстрелите изисква честа смяна на цевта. Освен това оръжието е доста неточно.

Тези проблеми, съчетани с напредването на съюзниците в Северна Франция, водят до връщането на оръдията обратно в Германия, където заедно с плановете за конструирането им са унищожени.

В края на войната Германия е инструктирана да ги предаде, но отказва.

Най-голямото в историята?

Макет // Обществено достояние

Парижкото оръдие е най-голямото от Първата световна война, но не и в историята. Тази награда се присъжда на Тежкия Густав, отново германско оръдие, създадено през Втората световна война отново от Krupp.

To тежи над 1300 тона и може да изстрелва седемтонни снаряди на разстояние 47 км. Създадено е в тайна, за да унищожава укрепленията по линията Мажино, и въпреки че никога не е участвало в бойни действия във Франция, оръдието опустошава Севастопол по време на осеммесечна обсада. И до днес то остава най-тежкото мобилно артилерийско оръжие, използвано някога в бой.

Парижкото оръдие несъмнено оказва влияние върху създаването на Густав. И това не е всичко, което то вдъхновява. През 30-те години на ХХ в. германските инженери започват да работят върху идеи за голямо артилерийско оръдие, подобно на Парижкото. Но не могат просто да го пресъздадат, тъй като Версайският договор изрично забранява създаването и използването му.

Така с разрешението на новоизбраната нацистка партия германските инженери пренастройват проектите от Парижкото и създават железопътното оръдие К 12 – 300-тонно артилерийско оръдие, способно да изстрелва снаряди на разстояние до 115 км. По време на войната оръдията К 12 са инсталирани по протежение на Ламанша.

Както К 12, така и Густав надграждат наследството на Парижкото, отразявайки способността му да всява страх. По този начин, въпреки че днес не съществува жив пример за него, най-голямото оръдие от Първата световна война оставя след себе си огромно влияние.