МиГ-27 – летящият балкон на СССР и „достоен“ противник на A-10 Warhog
По време на Студената война има само една работна позиция, която може да превърне човек в господар. Няма значение дали говорим за комунизъм или капитализъм, ако инженерът на миналото може да създаде съвършеното оръжие, то шансовете му да бъде посипан със злато, растат в геометрична прогресия. Най-продаваната стока по време на Студената война ще са оръжията, а колкото по-бързо бъде произведен съвършения убиец, толкова по-добре. Едва ли има човек, който да не познава качествата на A-10 Warhog.
Щурмовият самолет разполага с едно от най-модерните си оръжия, което не просто може да накаже тежка бронирана техника, а към страховития арсенал се добавя и сериозно тегло от бомби, позволяващо довършването на цялата позиция. САЩ никога не са искали да превръщат A-10 Warhog в изтребител, затова и скоростта му е ограничена, спрямо заложените цели. И до днес се смята, че това е един страховит екземпляр на американската авиация, но както можем да се досетим, идеята за създаването на подобна машина е съществувала много по-рано. Родила се е в СССР и както може да се досетите, не е успяла да се задържи като официално въоръжение.
Има два начина да се проектира съвършената бойна машина. В случая ще открием, че A-10 е създаден специално, за да носи страховитото си оръдие, докато съветските инженери решават да съкратят този процес и решават да подобрят боеспособността на вече съществуващ изтребител – МиГ-27. В света на точните науки трябва да знаем, че един самолет е разработен специално с определена цел, той има определени качества и възможности, които никога не трябва да се надвишават.
Ако трябва да го обясним с по-нормални и разбираеми термини, нека за миг си представим, че искаме да превърнем семейната кола в болид от Формула 1. Самите опити ще бъдат не просто смешни и абсурдни, но и твърде опасни, не само за пилота, но и за околните. Един автомобил, както и един самолет, са разработени за определени цели и се достига до точка, в която те не могат да бъдат нещо по-различно.
За съжаление, когато МиГ-27 се явява за драстични подобрения, серията от проблеми тепърва започват. Защо руснаците искат това подобрение? За целта трябва да се върнем през далечната 1968 г. и тренировъчната военна операция „Днепър“. Въпросната събира всички сили на СССР и трябва да демонстрира мощта на Червената армия при евентуална война с НАТО. Учението преминава без никакви проблеми и официалната версия на генералите е, че НАТО никога няма да посмее да ги атакува, осъзнавайки яростта и мощта на съветската бойна техника.
Подчертаваме, че това е официалната версия, неофициалната разказва една съвсем различна история. По данни на ВВС на СССР се оказва, че най-добрите самолети, са старо поколение на МиГ-17, които поразяват цели без проблем, съвременните МиГ-21, които разполагат с далеч по-сериозни показатели, не могат да ударят нито една от целите си. Няма нужда от научно обяснение, причината се крие в проектирането на МиГ-21.
Той е създаден да се движи с висока скорост, да пробива вражеска територия и да нанася бързи и смъртоносни удари, в това число е добавено и ядрено оръжие в арсенала му. Никой не се е интересувал от маневреност или прецизно поразяване на цели. Руснаците просто са искали бърз и безпощаден самолет, който да достави ядрена бомба и да изчезне моментално бързо.
Операция „Днепър“ показва, че скоростта не решава всички проблеми, а още по-лошото е, че руските изтребители не са годни за подобни операции. Краткото време за нападение, липсата на по-точни системи за поразяване на цели и други главоболия, правят този изтребител напълно негоден за наземни цели. Веднага се пуска конкурс за нов изтребител, способен да поразява наземни цели, което е добрата новина, лошата новина е, че идва с особени изисквания! Изтребителят трябва да се движи със свръхзвукова скорост, но същевременно да бъде маневрен, когато дойде време за поразяване на цели.
Представете си тази идея като свещения граал при автомобилистите – да разполагате с автомобил, който може с лекота да стигне скорост до 380 км/ч и същевременно никога да не надвишава средния си разход на гориво над 5 литра за 100 км/ч. Точно това са поискали и военните – високата скорост на един изтребител изисква определена аеродинамика, която със сигурност ощетява маневреността. В днешно време има компромиси във военната авиация, но в края на 60-те години е абсурдно да се проектира подобен летателен апарат, особено в развиващата се и технологична Русия.
Заявката достига до всички съветски авио бюра, включително и до Микоян. Тъй като заявката на военните идва с входящ номер 27, инженерите бързо дават и точно тази цифра на своя проект. Екипът на Микоян не се опитва да създава нов изтребител, далеч по-лесно е просто да използват основата на вече съществуващия МиГ-21 и да го подобрят. От там се ражда проект МиГ-27-11 и МиГ-27 Щурмовий.
Изчисленията на инженерите доказват и притесненията – комбинацията от свръхзвукова скорост и маневреност са невъзможни. Следвайки старите закони на съветска политика, инженерите решават да вземат друга платформа, тази на МиГ-23. Изтребителят е избран за променливата си геометрия на крилата – те могат да се свиват за скорост и да се разпъват за маневреност, а това наистина е добра новина. Другата по-малка причина за изборът на Микоян е и фактът, че тестът на изтребителя е минал добре, бюрото може да спести сума за проектиране на нов изтребител и да спести разходи на съветския гражданин, премии и бонуси са обещани на всички.
Няколко бройки от тестовия модел са отделени, натоварени с бомби и изпратени за тестове. След първите няколко полета става ясно, че тестовите пилоти изобщо не са очаровани. МиГ-23 е създаден като изтребител и трябва да има видимост в небето, при захождане за бомбардировка, проектираният мерник не може да се насочи към целта, а още по-лошото е, че видимостта от кабината е строго ограничена.
Микоян бързо прибират и променят визията, твърдейки, че създават изцяло нов модел – МиГ-27. „Новият“ изтребител се разделя с малко авиационна техника, но пък получава по-добър двигател и по-добра кабина. Добавена е и броня, която да предпазва пилота от насрещен огън. Най-важното е, че дори носът е много по-различен от този на стандартния модел – тайната е, че инженерите го скосяват с 18 градуса и така разкриват погледа на пилота. Официалното име продължава да е МиГ-27, но за тестовите пилоти е крокодилът Гена, по-късно ще бъде добавен и още един такъв – летящият балкон. Последният се ражда заради добрата видимост.
Не искаме да разбирате погрешно този материал, МиГ-27 е един от най-модерните и добри самолети на Микоян и на СССР по време на Студената война. Той разполага с „интелигентни“ за времето си бомби, а когато Брежнев го инспектира, е готов да позлати всеки служител на Микоян. Къде тогава е проблемът?
Тайната се крие в оръдието! 23 мм оръдие е морално остаряло и най-вероятно не изглежда толкова заплашително, колкото авиацията е искала. Тази подробност не е била вписана в началото, но когато армията иска нещо, то трябва да бъде доставено. МиГ-27 трябвало да разполага с оръдие от 45 мм, за да може да пробива бронята на най-модерните натовски танкове. Това означава разработка и тестване, а то идва с още време за тестове, следователно се съкращава малко време и се предлага използването на единственото 30 мм оръдие.
В случай, че нямате азбучника на съветското оръжие, това е оръдие, използвано в морската флота срещу вражеска авиация. С други думи, това е опит да поставите помпа на язовир в собствения си автомобил, която да захранва двигателя с гориво.
Подобен монтаж е опасен и безумен, но пред идеята за премии и идеята за разстрел или сурови наказания, инженерите продължават смело напред с друга бойна техника. Дозите на разум се появяват в инженерите, които инсталират такова оръдие на кацнал самолет и се опитват да заснемат стрелбата с него. Само след няколко откоса, същото оръдие се взривява и нанася щети на самолета.
Използвайки знанията за съществуването на американския Vulcan – картечница с няколко дула, руснаците започват бързо да копират дизайна. Стигайки до електромотора, който позволява разпределението на огъня, руснаците бързо превключат на изгорели газове, за да позволят въртенето на новото оръдие.
Не бързайте със заключенията, липсата на електромотор позволява пестене на тегло, а с изгорелите газове се постига дори по-висок брой на произведени изстрели. Инженерите зад тази идея са Гризаев и Шипинов. Те успяват да изпреварят американския Gau-8/Avenger, но отново срещат проблеми.
Един особен е и размерът на руското оръдие. МиГ-27 е разработен за 20 мм оръдие, но с новото няма много място, следователно изтребителят минава още един път през конструкторното бюро и получава разширение и контейнер за снаряди, с чиято помощ да се събере целият багаж. Единственият проблем е, че оръдието не е покрито и е тотално оголено срещу всички природни елементи.
Това, както може да се досетите, е най-малкият проблем на руските инженери. Само след първите няколко теста, оръдието дава толкова страховит откат, че цялата електроника излиза от строя, вибрациите са достатъчни, за да наранят крехката електронна душа на МиГ-а.
Един от пилотите признава пред инженерите, че оръдието е толкова жестоко, че реално действа като спирачка на изтребителя. Въпреки гениалната идея, руснаците правят една особена грешка – откатът е просто свиреп. Друг проблем е, че самата рамка на самолета също страда от толкова силен удар. Пилотите стигат до заключение, че откоси от 1-2 секунди са премерени, но при по-дълга стрелба се стига до унищожаване на самолета.
Прекомерната стрелба изкривява и отделението на предния колесник, водейки до опасно кацане. С тези леки проблеми, повечето пилоти остават без радар, преден колесник и други дребни системи. Един пилот създава късо съединение от прекомерните трусове на оръдието и така елиминира двигателя си. Друг се прибира без защитен люк, защото оръдието успява да го отвори. Друг инцидент води до падането на цялото табло с контролни уреди в скута на пилота. Това води до принудително кацане, а инженерите записват, че бедният страдалец е държал панелът с една ръка, докато е кацал с другата.
Най-големият проблем на новото оръдие бил фактът, че ако прегрее, самолетът се превръща в летяща тухла. Така през 90-те години един пилот се налага да катапултира, тъй като неговата машина се предава в полет. Във всеки друг разумен момент, оръдието би трябвало да се премахне, но Микоян решават просто да намалят оборотите на оръдието – от 6000 хиляди в минута на 4000 хиляди в минута.
На финалът става ясно, че оръдието трябва да се премахне, но и това не се случва. МиГ-27 има позитиви, те изобщо не са малко, просто е осакатен от гениалната идея на армията. МиГ-27 е пенсиониран и никога не влиза в бой, той умира с всички останали проекти на СССР за тотална военна доминация.
