Кой изобретява тоалетната? Изненадващо сложната история на една тривиална технология
Съвременният свят ни предоставя много удобства, които лесно приемаме за даденост. От антибиотици до климатици, всяко от тях има дълга и богата история на иновации и подобрения, направени от учени и пионери, чиито имена са вече забравени. Може би повече от всяко друго изобретение, модерните тоалетни с казанче може да са най-лесното за подценяване ежедневно удобство, което приемаме за даденост. Но кой всъщност е изобретил тоалетната?
Отговорът е по-сложен, отколкото си мислим.
Безброй цивилизации са успели да разработят свои собствени методи за отстраняване на отпадъци много преди днешните. От Мохенджо-Даро в долината на Инд през 2800 г. пр. н. е. и Древен Рим до тоалетна от Средновековието, хората са полагали усилия да поддържат личните си пространства чисти в продължение на хилядолетия.
Преди индустриализацията и появата на вътрешните водопроводни инсталации обаче, тези тоалетни са били или обикновени саксии, или дупки в стената, които разчитат на гравитацията. Модерните тоалетни се появяват, едва когато канализационните системи стават норма в домовете на средната класа на Викторианска Великобритания – но самата технология вече е на почти 500 години.
Докато кръщелникът на кралица Елизабет I и далечен предшественик на актьора Кит Харингтън, сър Джон Харингтън, създава първата тоалетна с механизъм за измиване с вода през 1596 г., инженерът Томас Крапър е този, който популяризира по-изискан модел на същата концепция през 60-те години на 19 век.
Обществена тоалетна в Рим
Какви са били тоалетните в древните и средновековните периоди
Преди всеки дом в западния свят да има тоалетна, това удобство е изключително само за висшата класа. Древни записи от 2800 г. пр. н. е. посочва, че само най-богатите от Мохенджо-Даро в долината Инд са имали дървени седалки, поддържани от тухли, с улеи, свързващи отворите им с уличните канали.
Въпреки че това са били много напреднали канализационни проекти за времето си, последните разкопки в северозападна Индия предполагат, че е имало дори по-стари системи, датиращи от 4000 г. пр. н. е. В крайна сметка двете най-всеобщо приети дати за появата на първата тоалетна са или 3000 г. пр. н. е. в неолитно селище в Шотландия, или в гръцкия дворец в Кносос около 1700 г. пр. н. е.
Тези системи са примитивни – обикновени отвори в седалки, направени от камък или дърво – но изискват от потребителите да изплакват отпадъците си в улеите с вода. Те поставят началото на древните римски тоалетни, които са построени над открити канали; а със 144 обществени единици от 315 г. н. е. Средновековната тоалетна на Англия не е твърде много по-различна.
Докато бедните в Англия просто събират отпадъците си в кофи и ги изпразват по улиците, хората, които живеят в замъци, имат специални „гардероби“: стаи, които стърчат навън от стените на замъка, така че отпадъците да падат директно в ровове под тях или по улеи към помийна яма.
Кога е изобретена тоалетната?
Английският придворен и кръстник на кралица Елизабет I, сър Джон Харингтън описва иновативната си идея в сатирична брошура през 1596 г. В заглавието „A New Discourse of a Stale Subject Called the Metamorphosis of Ajax“ („Нов дискурс на застоял предмет, наречен Метаморфозата на Аякс“), той прави шеговита игра на думи с „a jakes“, тогава популярен жаргонен термин за тоалетни. Но първото промивно тоалетно устройство не е шега.
Дизайнът на Харингтън изисква овална купа, намазана с восък и смола, с дълбочина около 70 сантиметра. Тези вещества я правят водоустойчива за водата, която ще се подава към нея от казанче. Системата поема 30 литра и може да се използва 20 пъти преди промиване.
Той инсталира един модел в дома си в Келстън и друг в двореца Ричмънд на кралица Елизабет. Но и двата имат клапан, заради който вонята на отпадъци и миризмата от канализацията отдолу изпълват банята, в която е инсталирана. Ще отнеме повече от век тази система да бъде усъвършенствана.
Осъзнавайки, че спускащата се надолу тръба от тоалетна чиния до помийна яма не е много по-различна от просто нощно гърне, часовникарят Александър Къминг патентова S-образно огъната тръба през 1775 г. Тази тръба под тоалетната естествено ще се напълни с вода и по този начин ще образува уплътнение, което ще спре неприятната миризма на отпадъците да изпълни стаята.
Дизайнът на Харингтън все още не се е разпространил масово, но е допълнително подобрен и от изобретателя Джоузеф Брама, който добавя шарнирна клапа в тоалетната чиния няколко години след добавките на Къминг. В средата на 1800 г. обаче тоалетните „килери“ наистина започват да се появяват – с помощта на един обикновен водопроводчик и един амбициозен инженер.
Смъртта, която плава по р. Темза и взима жертвите си. Графика по повод Голямата смрад т 1858 г.
Кой е изобретява тоалетната?
През 1851 г. водопроводчикът Джордж Дженингс инсталира първите обществени тоалетни в лондонския Хайд парк. Разположени в Кристъл Палас, те струват 1 пени да се ползват и идват с кърпа, гребен и лъскане на обувки. През 1858 г. в Централен Лондон се случват страхотни жеги, които предизвикват събитие, наречено Голямата смрад, при което отпадъците в Темза се затоплят и се разнася описаната в името мараня. Лондончани искаха модерни решения.
Тъй като повечето домове на средната класа във Великобритания вече имат тоалетни с вода в края на 1850-те, Томас Крапър се възползва. Докато историята за него, че изминава пеша пътя от Северна Англия до Лондон на 11-годишна възраст, за да бъде водопроводчик, вероятно е мит, той наистина става инженер, който строи, масово продава и представя тоалетни.
За да бъдем честни към Харингтън, Къминг и Дженингс, Крапър не е изобретил тоалетната с казанче. Той надгражда работата на умовете преди него, но със сигурност е отговорен за популяризирането на тоалетната през 1860-те. Той също така патентова крана с плаваща топка, който пълни резервоарите за вода, и U-образната тръба, която да предотврати миризмите.
Принц Едуард (който ще стане Едуард VII) поръчва от моделите на Крапър през 1861 г., които стават стандарт за кралските дворци на Англия. Когато работещата канализация на Лондон най-накрая е свързана с тези модерни санитарни съоръжения през 1880-те години, започва епохата на тоалетните, в която се намираме днес.
В крайна сметка, както Харингтън, така и Крапър са силно изтъквани за работата си. Както Елинор Евънс пише за BBC History Magazine, последният запазва името си историята в продължение на векове, просто защото то се използва от американски войници по време на Първата световна война: „Когато американските войници са били базирани в Англия през 1917 г., те вероятно виждат казанчета, подпечатани с „T Crapper“ в някои обществени тоалетни и може би са приели думата „crapper“ като название на този тип тоалетна“, пише тя.
