Когато домакинята беше и лекар
Хана Ули (на изображението) често е наричана Марта Стюарт на 17 век, но по-подходящо сравнение може да бъде уелнес гуруто Гуинет Полтроу. Това е така, защото Ули, автор на първите книги за управление на домакинството и готварството, публикувани на английски, не просто предоставя рецепти за пай от змиорки и горещо шоколадово вино, както и съвети за сезонна декорация на камината с мъхове и гъби. Тя също така предлага рецепти за козметика, шампоани и лекарства – дори ръководство за извършване на леки операции. За лечение на болки в гърлото тя препоръчва сироп от теменужки. За да намалите белезите от шарка, измийте мястото със смес от лимон и морска сол. За рак на гърдата – мехлем от гъши тор и сок от жълтурчета.
За домакините в Европа от преди Индустриалната революция не е достатъчно да знаят как да приготвят хубава храна – от тях се очаква също да знаят как да правят лекарства и да лекуват болните членове на семейството си. Докато това вероятно е световен феномен, европейците оставят огромна поредица от текстове със съвети и рецепти в тази посока. С увеличаване на усилия за дигитализиране на всички тези текстове, рецептите най-накрая могат да бъдат транскрибирани и анализирани – а понякога дори пресъздадени.
Домакините често щателно компилират своите рецепти за лекарства в обикновени домакински книги, които по-късно ще бъдат предадени на бъдещите поколения. Те искат от приятели, членове на семейството и медицински специалисти здравни рецепти, които след това с нетърпение копират в тетрадки. След това дамата тества всяка рецепта. В репертоара на домакинствата ще бъдат приети само тези, които са преминали този тест. Жените събират рецепти за балсами, сиропи и еликсири за лечение на всякакви заболявания: от главоболие, треска, лошо храносмилане, слабост, парализа, воднянка до акне, меланхолия, раждане или менструални болки, рахит и чума. (Ули, роден в Есекс, Англия, е изключителна с това, че публикува книгите си за широката публика, заради което става известна в цялата страна.)
Миналата есен професорът по история Стефани Кощак и нейните студенти от университета Уейк Форест започват публичноисторически проект за преписване и анализ на ранните модерни (от 16 до началото на 19 век) книги с рецепти. Те бързо разбират, че границите между професионализираната медицина и по-аматьорските форми на здравеопазване са много по-порести по онова време, отколкото днес.
Тогава жените са все по-нежелани в медицинските професии. „Университетски обучените лекари често критикуват безпощадно „глупави“ жени „дърти всезнайковци“ и „беззъби, набръчкани, бъбриви, суеверни стари кранти“, които се осмеляват да се намесват в медицината“, обяснява Шарън Строкия, историк от колежа Емори. Но университетите не преподават много повече от християнската теология, философия и хуморална теория, които все още доминират в медицинското мислене, въпреки че за първи път са популяризирани още в Древна Гърция.
Официалната медицина по това време смята, че заболяванията се причиняват или от блокиране на потока в тялото, или от дисбаланс на четирите хумора – кръв, жълта жлъчка, черна жлъчка, храчки. Повечето лекарства имат за цел да балансират хуморите или да рестартират потока. Кървенето се използва за облекчаване на треска, краставиците за лечение на обрив, виното за подпомагане на храносмилането. Храните също могат да причинят дисбаланс: горчицата и ярко оцветеното ядливо цвете латинка произвеждат червеникава жлъчка, леща и зеле – черна жлъчка, а праз лук и чесън създават зли хумори в кръвта.
Домашно практикуващите жени може да имат по-голям опит в лекуването на реални пациенти, отколкото лекарите мъже. Препоръчваните от жените лечения често са много по-слабо интензивни от предписаните от лицензирани лекари, които наблягат на пургативи, лаксативи, кръвопускане и токсични метали. Тези „героични“ методи могат да донесат повече вреда, отколкото полза.
И двамата известни английски философи от 16 век Франсис Бейкън и Томас Хобс предпочитат жени-лечители. Бейкън открива, че „възрастните жени са много по-успешни в лечението си, отколкото учените лекари“. Хобс „би предпочел да получи съвет или да вземе физическа помощ от опитна възрастна жена, която е била до леглата на много болни хора, отколкото от най-учения, но неопитен лекар“.
Важно е да запомните, казва Строкия, че тогава обучените в университети лекари са представлявали само малка част от здравната професия. „Други лекари – от акушерки и аптекари до бръснари-хирурзи – също имат видна роля в общественото здраве“.
Широкият диапазон от видове рецепти, намиращи се в колекциите на домакините, са често без определен ред – ястия, лекарства, козметика, почистващи продукти – и може да изглеждат хаотично, но има добра причина за тази липса на диференциация. „През този период се смята, че много съставки, използвани в храните, имат важни лечебни свойства. Така че не е задължително да се прави разлика между готварството и медицинските препарати“, казва Кощак. „Дори по отношение на процеса на създаване на лекарства, те използват същите знания и инструменти като приготвянето на храна.“
